Банкеръ Daily

Бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов пред „БАНКЕРЪ“:

Централните банкери трябва да имат активна комуникация с гражданите

Г-н Пеканов, в разгара на битката за управител на БНБ вие публикувахте в  електронния вестник "БАНКЕРЪ" солиден анализ за ролята на централните банки в съвременния свят. Идеята ви е от непристъпна тайнствена крепост на парите, БНБ да се превърне в динамична, модерна и контактна с обществото структура. Какви действия препоръчвате в тази посока?

В днешно време централните банки са изключително ключови институции за всяка икономика. В България обаче се залага повече на регулаторната им роля. Другата роля – изпълнение на парична политика не беше особено релевантна в последните 20-25 г., заради действието на валутния борд. 

Особено след световната криза от 2008 г. Централните банки по света, заеха много активни позиции в основната си функция – да дават правилни сигнали към пазарите. Централните банки станаха и много по-комуникативни и отворени към обществото. Прогнозите им невинаги бяха прецизни, но диалозите внасяха спокойствие. В този смисъл сред най-успешните централни банкери от последните десетилетия мога да посоча Марио Драги, който изигра изключително важна роля във внасянето на доверие в системата. В своята знаменита реч през 2012 г., той заяви, че ще направи всичко възможно за спасението на еврото. Именно това изказване донесе стабилността. А одобрената програма за подпомагане на страните от периферията на ЕС в случай на криза, дори не се задейства – самото изказване на Драги и обявяването на програмата донесоха спокойствие на финансовите пазари и те се справиха сами. 

Вижте цялото видео от разговора с Атанас Пеканов ТУК:

 

Добре е, че и у нас дебатът за БНБ започна.

Очевидно, освен тишина, парите обичат и добрата дума?

- Точно така. Не искам да критикувам сегашното ръководство на БНБ – след проблемите от 2014 г. те се справиха, но вече е време за стъпките, които да направят централната банка по-модерна и проактивна към обществото. 

Федералнитя резерв на САЩ от няколко години събира обикновени и случайно избрани граждани на дискусия, под формата на т.нар. town hall. Така гуверньорът се сблъсква със съвсем други проблеми, които на практика вълнуват обществото.

Подобно поведение от страна на централен банкер доскоро беше нечувано.

Разбира се, в такава ситуация банкерът трябва да е много добре подготвен, за да обясни всеки риск или да отговори на всяка критика. Тази практика ще е много важна и по пътя към приемане на еврото у нас. Винаги съм казвал, че приемането на еврото дава повече позитиви, отколкото негативи. Но то не може да се случи насила. А в обществото има натрупани доста страх и скептицизъм. И то в среда, където инфлацията е доста над желаната.

При превалутирането каква роля може да изиграе БНБ за удържане на спекулативните скокове на цените в рамките на свободния пазар?

- При този процес, най-добрата практика на Централните банки в други страни, е да парират споразуменията между участници в пазара.

Добре познатите у нас картелни споразумения?

Да. Закръгляване на цени нагоре след уговорка между фирмите. Добрата практика от балтийските страни, от Словакия и Словения е, че централните банки наблюдават тези процеси и изграждат информационна система, в която „блеклистват“ некоректните фирми. Това е и ролята на регулатора – да минимализира рисковете от злоупотреби в ущърб на потребителя.

Да разгледаме взаимоотношенията между Централната банка и инфлацията. Вие цитирате прочутия Алън Блайндър, който казва, че в сложни ситуации паричната политика често е колкото наука, толкова и изкуство. Как работи изкуството по гасене на инфлации?

По-модерното неокейнсианско разбиране е, че факторите за инфлация са много и важна роля играят лихвените проценти на Централните банки. Когато лихвите се понижат, икономическата активност се повишава, пазарът на труда се нажежава, заплатите се повишават и търсенето повдига цените.

Текущата криза не е такава. Тя е свързана с цената на предлагането – факторите на производство се оскъпиха. И тук са от значение възможностите на Централните банки. Те могат да намалят икономическата активност чрез вдигане на лихвените проценти, да увеличат безработицата и да ограничат инфлационния натиск. 

Но загубите от това са за хората, които остават безработни. Затова стъпките към нормализация трябва да са много деликатни. Този процес вече започна и най-ясно се вижда в САЩ. В Европа политиката на ЕЦБ има два клона – лихвените проценти, които все още са в негативна територия и програмите за помощ на пазарите за ликвидност. 

ЕЦБ първо ще спре програмите за количествени облекчения и след това ще започне да повишава лихвите. И двете стъпки са важни. Очакванията са първото вдигане на лихвените проценти да дойде през септември,  до края на годината е възможно второ.  И още три или четири през следващата година. 

Математическите модели в икономиката са добра база за сценарии, но те не могат да обхванат всички обстоятелства. Известна мъдрост гласи, че всички модели са грешни, но някои са полезни. Видя се как в последните два месеца те зададоха съвсем различна от очакваната картина на обстоятелства. Паричната политика се цели в бъдещето и не може да даде мигновени резултати. Стъпките срещу инфлацията днес ще дадат резултати догодина.

Вашият колега макроикономист проф. Минасян показа данни, според които в периода на здравната криза депозитите на българското население са се вдигнали с над 35%, като това се отнася главно за спестявания над 200 000 лв., т. е. коефициентът на неравенството "Джини" расте. Аналогична и логична ли е тази тенденция и в по-развитите икономики?

- Кризата доведе до такива неочаквани развития. Голяма част от високите доходи бяха спестени – там разходите са свързани с пътувания и скъпи услуги, които карантините блокираха. Имаше също тенденция да се закупуват повече стоки за бита – впрочем това беше и част от ценовия натиск. А би било добре тези средства да се насочват към инвестиционния сектор. В България не сме много отворени към риска. Затова сериозна част от средствата се трупат в депозити или в имотни придобивки. Друга особеност е, че ние успяхме да преминем през пандемията със стимулирана в голямата си част икономика. Изляха се много пари, може би в повече, отколкото трябваше. При кризата преди 10 г. подходът беше обратният – обновяване на икономиката чрез фалити на фирми и път на нови идеи и инвестиции.

В тази връзка кое е по полезно за бизнеса в криза – помощи или инвестиционно насърчение?

- Ще дам пример с текущата ситуация. Цените в енергетиката бяха голям шок за бизнеса. Но пълното им субсидиране от държавата също не е оптимален вариант. По този начин се гарантира, че грешките от миналото се затвърждават, а именно България да е най-енергийно зависима икономика в ЕС. Сега е моментът да инвестираме смело, а не да компенсираме енергоемки предприятия. Време е за изтегляне на голяма част от стимулите. Ред е да се ориентираме към дългосрочните стратегии.

Данъчната система дама широк инструментариум за въздействие върху икономиката и социалната система. МВФ излезе с препоръка за въвеждане на прогресивен данък, а у нас има остра реакция срещу промяната на плоския данък. Какви ефекти очаквате от такава евентуална стъпка?

- През годините съм критикувал плоския данък. В началото на въвеждането си той имаше своите позитиви. Но дългосрочно той води до недостиг в хазната, в случай че се решим на повече инвестиции и капиталови разходи. Каквито са намеренията на правителството. А такава е тенденцията в световен мащаб.

Куриозното е, че у нас и бедните се плашат от смяната на плоския данък.

- Това е част от сбъркания дебат по темата и паническите хипотези, които се предлагат. А може да се започне с много лека стъпка към прогресивната данъчна система – въвеждане на необлагаем минимум и незначително покачване на 12-15% при най-високите доходи - от 5000 лв. месечно нагоре. Най-важен е ефектът от промените, а данъците в Европа са значително, даже в пъти по-високи.

Дискусионна е и темата за диференцирания ДДС – има очаквания, че тази мярка ще повлияе на растежа на цените, но опитът с редуцирания на 9% ДДС в ресторантьорския бизнес показа, че крайните потребители не получиха никакво облекчение. Значи ли това, че намаляването на този данък ползва само бизнеса?

- Темата е комплексна. Цитираният опит не беше добър. Дори мисля, че трябваше да прекратим тази практика още по време на служебния кабинет. Ресторантьорският сектор беше най-засегнат, но не беше това начинът той да бъде подпомогнат. В други страни им поеха някои от фиксираните разходи, като наеми, например. Защо не сработи тази практика. Защото след периода на затваряне се появи голямо търсене и не мисля, че сектора на гастрономията страдаше. Напротив, там повишиха цените, а интересът не намаля. Но наистина има група базови стоки, на които ДДС трябва да се намали. При силен растеж на цените е възможно леко да се понижи темпа им на растеж.

Ако направим сравнение как инфлацията се отразява на покупателната способност на гражданите, какво ще покаже то при съпоставка между България и Австрия, където живеете – така ще си направим извод как се управляват процесите в двете страни?

Ще дам пример с две неща, които отразяват принципни въпроси. Първо е таргетирането на засегнатите групи. Разбира се, че кризата не е приятна нито за средната класа, нито за високодоходните групи, но трябва да се диференцират нуждаещите се.

У нас този процес на таргетиране среща възражения, тъй като винаги се посочват за контрапример лица с ниски доходи, но със значителни имоти. Как да се калкулират диспропорциите в определянето на нуждаещите се?

Съгласен съм, има такова изкривяване. Но основният принцип е, че не бива да наливаме пари за всички, както се случи у нас по време на пандемията. В момента инфлацията много се влияе от очакванията. Ако продължим да стимулираме икономиката, без поведенческа реакция от бизнеса, резултатите няма да са положителни. Вече споменах за високата енергийна интензивност на българската икономика – по-добре е тя да се реформира, отколкото да се компенсира. В Австрия последният набор от мерки касае сектор транспорт – различни видове облекчения, за хората, които пътуват към работните си места. Дават се бонуси, които покриват част от разходите с лични автомобили. Има и важни инвестиции в градския транспорт, който пострада сериозно от ковид ограниченията. Във Виена деловите хора пътуват с градския транспорт, който е удобен и евтин. На кризата трябва да се гледа като на възможност.

Следвоенната икономика е обширна тема за отделен разговор, но накратко казано политическите решения в момента ли са инвестицията в бъдещото пренасочване и преустройство на световната икономика? И защитен ли е в това отношение нашият бъдещ интерес?

Политическото доминира със сигурност в момента. Едно ще подчертая. Някои си мислят, че в тази ситуация целите на зелената сделка ще бъдат забравени. Нищо подобно. Те ще бъдат засилени в дългосрочен план.

Междувременно обаче се заговори и за „грийнфлация“ – инфлационните проблеми, произлизащи от зеления график.

В краткосрочен план цените със сигурност ще бъдат повлияни от зелените инвестиции. Но в дългосрочен план това ще осигури относителен суверенитет на Европа. ЕС няма да се откаже от зелената сделка. Напротив, ще я ускори. Последното десетилетие беше посветено на финансови разговори. Следващото ще бъде посветено на инженерни и инвестиционни проблеми.

Като човек с висока макроикономическа експертиза, вие отказахте да влезете в политиката, но сега склонен ли сте да се включите в надпреварата за управител на БНБ?

Кандидатът за гуверньор трябва да има международен и дълъг опит. По света има много българи, които трябва да привлечем в полза на националния интерес и особено за институционалното развитие на страната. Бъдещият гуверньор на БНБ ще бъде човек, който ще седне в управителния съвет на ЕЦБ като сред равни и ще защитава позициите на българската икономика.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във