Банкеръ Daily

Позиции

Ценовият скок на природния газ - еквивалентен на 190 долара петролен шок

Задълбочаващата се енергийна криза тласна цените на природния газ в Европа и Азия до стойности, еквивалентни на 190 щ. долара за барел суров петол - нещо невиждано досега на нефтените борси. 

И на двата континента има свежи ценови рекорди в производството на енергия за отопление от работещите със синьо гориво централи. Причината - усилията им да попълнят изтънелите си запаси преди настъпването на зимата на Северното полукълбо в условията на недостатъчно предлагане и на алтернативните източници като въглища.

Датските газови котировки на контрактите с незабавна доставка се изкачиха до 100 евро за мегаватчас в утрото на 1 октомври - най-високата в историята цена, еквивалентна на около 190 щ. долара за барел петрол. Да припомним, че базовите петролни контракти достигнаха рекордните 147.50 долара за барел през юли 2008-а. 

Ден по-рано, на японско-корейския пазар северноазиатският краткосрочен базов индекс за доставките на втечнен газ скочи до рекордно високите 34.47 долара за един млн. британски термални единици, по данни на S&P Global Platts - агенцията, следяща цените в сектора. Преобразувана в петролни стойности, тя също може да се приравни на близо 190 щ. долара за барел черно злато.   

Енергийните котировки препускат нагоре от САЩ до Европа и Азия в хода на възстановяването на икономиките от пандемията и в условията на недостиг на газови доставки. Опразнените газови хранилища след по-студената и по-продължителна зима, в комбинация с редуцираните инвестиции в газовите полета в някои райони и с отложените през 2020-а заради вируса дейности по поддръжка на находищата, също имат сериозен принос за глобалната криза. 

Коментаторът на "Файненшъл таймс" - Джон Дайзърд, пък вещае по-нататъшно усложняване на обстановката и дори режим на тока заради конфликтите в Северна Африка, които, за разлика от гиганта "Газпром" и руската геополитика, никой не коментира.

Тези спорове могат да орежат зимните газови доставки за Испания и, евентуално, да тласнат допълнително нагоре цените на енергията и за Европа. 

Алжир планира да изключи на 30 октомври газопровода, по който тече алжирски газ до Мароко, Испания и Португалия като част от отколешната вражда между Алжир и Рабат, датираща още от 1962-а, когато Алжир извоюва независимост от Франция.  

Рабат е ядосан на Алжир заради подкрепата му на "Фронт Полисарио" - военна и политическа организация в Западна Сахара. Мароко твърди, че има суверенитет върху оспорваната територия, а "Полисарио" се бори за независимост. Противопоставянето се задълбочи през лятото когато Алжир обвини Рабат, че има вина за няколкото сериозни пожара, избухнали в Западна Сахара. Спорният регион е важен и заради предполагаемите значителни офшорни петролни полета и минерални залежи.

Разправиите стигнаха до Европейския съд, пред който жителите на Западна Сахара оспориха споразумения между Мароко и Европейския съюз за риболов и селско стопанство. А на 29 септември магистратите взеха решение в полза на "Полисарио", според което икономическият пакт между ЕС и Мароко не може да се разшири автоматично и върху Западна Сахара. 

Най-засегната от присъдата е Испания, защото Западна Сахара е нейна бивша колония и някои членове на "Фронт Полисарио" имат испански паспорти.

През последните десетилетия испанският риболовен флот нееднократно е добивал една трета от улова си от водите на Западна Сахара (и марокански лицензи). 

Европейските връзки с Мароко обаче се простират далеч извън риболова. Те обхващат мигрантските потоци, европейските инвестиции в производството на коли, някои споразумения за сигурност, туризма и доставката на марокански зеленчуци на европейските трапези. 

Франция и Испания имат специални правни отношения с Мароко. Алжир също има много връзки с Европа, но стои малко по-настрана. Защото борбата за независимост от Франция е част от националната идентичност на алжирците. Военните пък купуват доста оръжие от Русия и Китай.

Алжир продава сериозни количества газ на Италия, Испания и Португалия.

Доставките на синьо гориво за Рим се осъществяват директно по газопровод по дъното на морето. Газът за Испания и Португалия тече по два други подводни тръбопровода. Първият - положен между 1996-а и 1997-а, минава през Мароко, който ползва част от количествата за свои нужди. Вторият е прекаран директно от Алжир до Испания през 2011-а. 

Два дни след решението на Европейския съд испанските министри на външните работи и на енергетиката се приземиха в Ажир за разговори с партньорите си по ред темиу включително и незабавно 25-процентно увеличение на капацитета на директния газопровод до Испания.

Дори с допълнителните газови доставки обаче Мадрид ще се бори и за повече количества втечнен газ от терминалите си. Защото испанските потребители вече са бесни от високите енергийни цени, принудили испанското правителство да предприеме ред извънредни мерки. Сред тях са намаление на данъците на потребителите за електричество с 1.4 млрд. евро до края на годината, както и "конфискуване" на около 650 млн. евро "извънредни" печалби от енергийните компании и в допълнение - извънредни проверки на спечелените от тях още около 2.5 млрд. евро. 

Мароко също се подготвя да живее без алжирския газ, като разчита на въглищните си електроцентрали и на други вносни горива за газовите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във