Банкеръ Daily

Председателят на АИКБ Васил Велев пред „БАНКЕРЪ“:

Бъркаме социалното осигуряване със социално подпомагане

Г-н Велев, какво ехо достигна до бизнеса от националния шампионат по популизъм, който в момента се провежда в Народното събрание при актуализацията на бюджета?

Добре го формулирахте. От левите политици това се очакваше, но са видя, че и десните не са имунизирани. Надпреварват се да правят подаръци с чужди пари, с парите на данъкоплатците. Всъщност индустрията е тази, която създава нови стойности, останалите ги преразпределят, а политиците ги харчат. Предложението на кабинета за актуализация на бюджета беше умерено популистко, но в парламента се дообогати в тази посока. Кое не подкрепихме в това предложение. Най-напред, продължаващият рейд на минималната пенсия. Всъщност минимална пенсия изобщо не трябва да има, това е продължаваща грешка. Тя увеличава стимулите за сив сектор.

Не е ли подобен случая и с минималната работна заплата?

Донякъде. Все пак е заплата, която трябва да се изработи. Докато пенсията за осигурителен стаж и възраст би трябвало да е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако човек се е осигурявал на минимална или дори на половин минимална заплата, а останалите пари е получавал в пликче и върху тях не е плащал данъци и осигуровки, то с тях би могъл да си купи апартамент. Този апартамент го е дал под наем и сега от него получава 1000 лв. наем. Така фискът е ощетен, данъци и осигуровки са укрити, а минималната пенсия идва като допълнителна награда. Обратно, този, който чинно се е осигурявал върху реалните си доходи, сега ще има същата пенсия като въпросния Андрешко. И изниква въпросът: защо да се осигуряваме на реални доходи, вместо да правим като хитреца. В момента нашият парламент, с повишаването на минималната пенсия, награждава именно тези измамници и поощрява сивия сектор. За случаите, когато минималната заплата е била реална, трябва да се грижи социалното подпомагане. При нас социалното осигуряване се бърка със социалното подпомагане. Пенсията трябва да съответства на осигурителния принос. Ако тази пенсия се окаже много ниска, идва ред на социалното подпомагане, за да не бедства пенсионерът. Не може осигурителният принос да бъде игнориран по сегашния безобразен начин и три четвърти от пенсионерите да получават едни и същи пенсии. Това е груба грешка.

Още преди да бъде гласуван "Бюджет 2021", той беше определян като предизборен и дори разоряващ. От тогава насам минаха два избора, сега предстои трети. Какъв етикет подхожда на актуализацията на бюджета в новите предизборни условия?

Имаме ескалация на популизма. Имаме инфлация, която статистиката отчита като 3%, но спрямо пенсионерската кошница тя е много по-голяма. Цените на енергия за индустрията нараснаха в пъти, на металите също, това се отразява в цените на храните и други крайни продукти. АИКБ подкрепи идеята за актуализация на бюджета, защото от хората са иззети повече пари от планираните в Бюджет 2021. Затова и подкрепихме ръст на пенсиите от 12,5%, с интегрирането в тях на временните 50 лв., които обаче станаха постоянни.

Че даже и се удвоиха предизборно.

Да, и ще бъде трудно те да се интегрират в бюджета, без да се сгромоляса пенсионния модел. Макар че пенсиите у нас са ниски и ние харчим за пенсионерите много по-малък процент от БВП, в сравнение с европейските държави. За разлика от разходите за МВР, за съд, прокуратура, където сме на първо място по дял от БВП.

Тези дни преброиха автомобилите в администрацията, и шофьорите към автомобилите – там също сме шампиони.

Затова казваме, че е добре да се увеличи размерът на пенсиите, но пропорционално и в пряка връзка с осигурителния принос. И без да се вдига минималната пенсия. Средствата от минималните пенсии да отидат в социалното подпомагане. За хората под прага на бедност, които нямат четиристайни апартаменти в центъра на София.

Наблюдавахме странна еклектика в парламента, при която се гласуваха взаимнопротиворечащи си предложения за увеличение на пенсиите и сега трябва да им се търси място във времето.

Защото едновременно няма как да се изпълнят. Последното преизчисляване на пенсиите датира от 2008 г. И оттогава те се актуализират по Швейцарското правило: 50% инфлация – 50% ръст на осигурителния доход. Това Швейцарско правило е добро за Швейцария, но за догонваща България не е.

Повечето макроикономисти са на мнение, че България не е в догонващо, а във все по-изоставащо положение спрямо страните от ЕС.

Спрямо Западна Европа ръстовете в доходите ни са по-високи, защото тръгваме от ниска база. Всяка година имаме по десетина процента ръст на доходите, докато там е 1-2%, ако изобщо го има. Но те са толкова далече, че с тези темпове с десетки години няма да можем да ги догоним. Индексацията на пенсиите е с половината от този ръст на осигурителния доход плюс половината от инфлацията. А в последно време ние имахме години с дефлация. По тази причина един пенсионер от 2010 г., работил и осигурявал се при еднакви условия с пенсионер от 2020 г., получава 1/3 по-ниска пенсия. Така работи Швейцарското правило у нас.

Какво прочетохте в проекта за актуализация на бюджета в неговата бизнес-част? Достатъчно ли е усилието, което прави държавата за подпомагане на бизнеса или той отново е подценен, макар че кризите видимо се надценяват?

Спрямо БВП, българският бизнес е получил от държавата в пъти по-малко от конкурентите си в Западна и Централна Европа, че и в Гърция. Въпреки това спадът ни не беше най-голям. При ръстовете, в началото реагирахме със суперлативи на нашите 10%, но после се оказа, че те ни отреждат място на едно от последните четири места в ЕС, където средният ръст за второ тримесечие е бил 14%. Но това е така, защото и спадът ни беше по-малък – то е като топка във вода – колкото по-дълбоко я потапяш, толкова по-рязко изскача на повърхността. Затова обективното сравнение е с 2019 г. и спрямо страните от ЕС сме във втората третина по възстановяване, което е много добра оценка за българския бизнес, получил в пъти по-малка подкрепа. В момента ние имаме действащи мерки 50:50 и 60:40 и ги направихме 2 в 1 – и подкрепа на заетостта, и подкрепа на фиксираните разходи. И най-вероятно те ще продължат до края на годината с предвидените в актуализацията 400 млн. лева.

До каква степен забавянето на националния план за възстановяване и устойчивост е фатално за някои от нашите бизнеси и ще имаме ли проблеми в Брюксел с  неизрядната част от „зеления график“ в него?

Не е все едно дали едни пари ще се инвестират в текущата и следващата година или след няколко години. Нещо повече, ако се забавим прекалено много изобщо няма да можем да ги инвестираме, защото 70% от средствата по плана трябва да бъдат контрактувани до края на следващата година. А за големите проекти има тръжни процедури, съдебни спорове. Тоест, ние рискуваме да загубим част от парите, освен че вече губим спрямо конкурентите си, защото не сме ги инвестирали, не сме ги превърнали в машини, които да работят, да увеличават производството и доходите. Второ, в най-важния за нас сектор този план вместо да се подобри, се развали. В предишния вариант бяха предвидени 900 млн. лв. инвестиции за иновации и технологии, за цифровизация на индустрията. Сега, вместо да бъдат увеличени, тези пари са намалени на 500 млн. лева. Общите пари за икономическа трансформация са увеличиха, но се превърнаха във финансови инструменти – гаранционни схеми и дялови финансирания, каквито бездруго се предлагат в изобилие на пазара и за които няма търсене. Всяка сума под 900 млн. лв. за пряка подкрепа на инвестициите в предприятията, е влошаване на плана.

По време на голямото сътресение с цените на електроенергията и свързването ни с гръцкия пазар, АИКБ съобщи, че по темата са сезирани ДАНС, прокуратурата и МВР. За какво става дума – за енергетично невежество или за злоупотреби?

Има образувано производство. Не само според нас ситуацията беше предизвикана не само от некадърност, а има и зла умисъл. „ТЕЦ Марица Изток 2“ работеше две седмици само с два от осемте си блока, вместо да включи останалите и да спечели от това. През август бяхме с най-високата цена на ток в ЕС, а през септември сме с най-ниската.

Дори само за ден в сектора се правят огромни пари.

Точно така. И бездействието на „ТЕЦ Марица Изток 2“ за нас не е случайно. Затова поискахме оставки във всички държавни дружества - БЕХ, „ТЕЦ Марица Изток 2“, НЕК, ЕСО. В тази история няма невинни.

Разговора води: Емил Янев

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във