Банкеръ Daily

Бизнесменът филантроп Георги Василев пред "БАНКЕРЪ":

Българските институции приличат на феодални имения

Георги Василев е финансист, бизнесмен, колекционер и филантроп. Работи и живее от десетилетия в Швейцария. В България е собственик на Винпром „Свищов“. Основател и лидер на партия „Република БГ“.

Г-н Василев, като човек, който работи и живее в Швейцария, как оценявате характеристиките на актуалния български бизнес и взаимоотношенията му с държавата от неутрална позиция, въпреки че неутралитетът в момента не се ползва с добро име?

- Аз съм швейцарски гражданин, а Швейцария е символ на неутралитета. Много важно е да се знае какво всъщност означава неутралитет. По същество неутралитет е нещо, което е наложено отвън. Не чрез референдум швейцарското общество е решило да пази неутралитет. Той е дошъл в резултат на договора от 1815 г., след разгрома на наполеоновата армия.

Вижте цялото видео от интервюто с Георги Василев ТУК:

 

„Виенският концерт“?

- Именно. Така че неутралитет не се избира, той се налага по някакви причини. В никакъв случай не мисля, че неутралитетът е печеливша позиция. Напротив, печелившо е да вземеш активна позиция, най-малко в защита на собствените си интереси.

Все пак, като човек лично изстрадал, как оценявате възможностите да се прави бизнес в България, съобразно позициите на нацията?

- За съжаление не мога да кажа добри думи за начините за правене на бизнес в България. В моя личен опит, въпреки многогодишните ми усилия и немалкото инвестиции, по-скоро отивам към ликвидация на много от дейностите си. И то не по собствено желание. Една от практическите причини за това е българската администрация. Българските институции приличат на феодални имения на политиците във властта. По йерархията надолу бюрокрацията търси оцеляване. Бизнесът е последна грижа.

Административно-корупционният модел показва завидна издръжливост, дори когато не е на власт.

- Затова напоследък стана популярен терминът „Дълбока държава“. Съдържанието му е в добре окопаната бюрокрация.

Според вашите глобални наблюдения как се отвоюва завладяната държава?

- От наблюденията ми в немалкото страни, където съм живял и работил, този феномен не е изключение за България. И се проявява, когато управляващите елити стават все по-неадекватни на изискванията на времето. Днешният свят изисква многостранни знания. Проблем с неадекватност на елитите наблюдаваме и в Германия, и в САЩ, и в Русия и Китай.

Непрестанното себеподценяване на хората във властта у нас се отразява и на националния манталитет. Според техните думи, България все е малка, слаба, зависима и още от възрожденско време - за да стои права - трябва да се държи за нечия пола, главно на Русия. Кого обслужва това внушение?

- Не бих се съгласил, че това е модел, възникнал по времето на Възраждането. Преносителите на българското възраждане са Раковски, Софроний Врачански, Петко Славейков, Васил Левски, Христо Ботев – всички те излъчват изключително национално самочувствие.

Безспорно. Но българският еснаф и тогава, и днес обича да се снишава, да хитрува и да се самоподценява.

- Българският еснаф не е водещата политическа сила. Той е народът и не можем да го обвиняваме. Проблемът е във възпитанието на национална идентичност и нейната реализация. България не е имала достатъчно дълъг период, в който такъв тип образование да даде резултати. И след Освобождението, и след Втората световна война България е била окупирана и подложена на деидентификация.

В момента у нас се наблюдава любопитно политическо явления – свръхпроизводство на еднотипни национал-консервативни партии. Общото при тях е, че те явно или скрито са ориентирани проруски и антиевропейски. Виждате ли достатъчно обществен терен за тези формации или те имат вносен характер?

- Дали имат вносен характер - по-скоро не. Но че има влияние – да. Аз обаче не виждам нито една партия, която може да се нарече национална и да действа в полза на националния интерес. В новините се говори за теми, свързани с глобални, външни за нас проблеми – ток, газ, петрол. А колко често се коментира нашето собствено административно обслужване? Или пък как оцелява българското земеделие, което бе водещо в световен мащаб? Аз все още съм производител на вино в България – само допреди двайсетина години страната ни беше четвърти-пети износител в света. Сега е далече назад. Общество, което забравя собствените си насъщни проблеми, не може да просперира.

Къде намирате причината за това, че с течение на целия преход България непрестанно губеше позиции в различни сектори и отрасли?

- Преди няколко години много популярна беше книгата на Аджемоглу „Защо нациите се провалят“. Отговорът в нея е категоричен: успяват тези, които изграждат адекватни институции. Едно общество реализира целите си само чрез адекватни институции. Тези, които участваха в прехода, нямаха ментални програми какво да правят. Работеха на принципа проба/грешка. Обществото трябва да се разглежда в развитието си като човешко същество: първи стъпки, четене, писане, професионално прохождане и т. н.

Политическата практика днес показва, че българският избирател бързо се отвръща от изучените хора и предпочита за водачи народняци, които заявяват: „И аз съм прост, и вие сте прости“. Непременно ли нацията трябва да бъде управлявана от „хора от народа“?

- Не мисля, че дълбоко в българския народ има негативно отношение към образованите, напротив.

Така е, но на фамилно ниво, където има огромен респект към образованието. Защо обаче при политическия си избор същите хора често поверяват бъдещето си на посредствени хора, които да ги потупват бащински по рамото?

- Популизъм, пропаганда, пиар и маркетинг. Обществото не е образовано в политическия смисъл на думата. И очакванията му са аморфни. Надява се, че по-образованият политик ще реализира нещо в негова полза, но много бързо се разочарова от него.

Това означава ли, че следва бърза регенерация на доскорошния модел, наричан публично клептократичен?

- Съществува този риск. Но причините са обективни.

В този модел съществува и външна съставка – по време на неговото управление бяха прокарани най-мащабните икономически проекти на Русия у нас.

- Така е. Отново се връщаме към способността на обществото да решава проблемите си самостоятелно. А именно това не е програмирано в достатъчна степен в нашето общество - да има критична маса от хора за коригиране на корупционния модел. А че този модел е налаган, това е безусловно. Един корумпиран елит е манна небесна за външни сили, които искат да ни наложат интересите си без да правят особени разходи.

Как изглежда отвън международната позиция на България, макар че трудно тя може да се охарактеризира като единна – разнобоят между президент и правителство е очевиден?

- Позицията изглежда все по-добре. За първи път имаме ясни декларации от най-високото държавно ниво, които изразяват национално самочувствие.

Как ви се струва абсурдния призив хем да сме в НАТО, хем да пазим неутралитет?

- С такъв проблем се сблъскват и други европейски страни. В крайна сметка политиката е изкуство на възможното. Но позицията трябва да е ясна: когато има агресия, тя застрашава цялостния световен ред.

А тезата, че оръжието за Украйна само удължава войната приемлива ли е за вас?

- Определено не. Тезата изразява липса на достатъчно политическа култура. Говорили сме си и преди, че водещите отношения, които конструират обществата не са икономическите, а тези на силата. Този конфликт също не може да бъде разрешен по друг начин, освен чрез насилие, едната страна трябва да надделее. За да има мирно разрешение на конфликтите, трябва да има изградена институционална система. Връщаме се на същото.

Като бизнесмен, как смятате, че България може да спечели от следвоенната ситуация, когато се очертава нов икономически ред. Не се ли залагат картите в тази игра още сега, чрез политически позиции?

- Естествено, че в ситуацията политика и икономика са дълбоко свързани. Но печалбата има два хоризонта: краткосрочен и дългосрочен. Бих искал да видя, че в България се поставят дългосрочни цели. Ако гледаш стратегически, може да се окаже, че е по-печелившо да допуснеш някои краткосрочни жертви, за да имаш по-добри позиции в бъдеще. Лидерът е този, който дефинира дългосрочната цел.

Архивиран ли е окончателно вашият политически проект „Република БГ“, на който вие бяхте лидер?

- Да, за съжаление. Не мисля, че бях готов да направя тези жертви, които бяха необходими за осъществяването му. Идва нова генерация с повече енергия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във