Банкеръ Daily

Проф. Вили Лилков в „СТУДИО БАНКЕРЪ“

Българският Шиндлер е Васил Велчев от Каспичан

Проф. Лилков, доскоро се смяташе, че драматичната история по спасяването на евреите в България вече е възстановена в пълните й подробности. Но последната ви книга „Доблест и наказание“ показа, че в тези недалечни събития все още има немалко бели полета. Къде търсите причините за тези скрити страници?

Една от причините за тези бели полета е, че преките свидетели на онези събития са изчезнали веднага след 9 септември 1944 г. – някои са убити, други са вкарани по затворите, трети са захвърлени на дъното на обществото. От друга страна, по-голямата част от спасените 48 000 български евреи заминават за новосъздадената държава Израел. Чак след 70-те години на миналия век започват опити БКП да бъде представена като спасителка на тези изстрадали хора.

„Янко“ (разбирай др. Тодор Живков) спасява евреите – това сме го гледали и по филми.

Да, много хора си излизаха по време на прожекциите. Измишльотина за създаване на героичен ореол около БКП. Документите показват, че спасяването на българските евреи се дължи на достойни българи от елита на обществото, опълчили се срещу антисемитските теории и опитите на правителството на Богдан Филов да депортира евреите.

Историците съсредоточават обществената съпротива срещу депортацията в три точки: Народното събрание, Православната църква и личността на цар Борис Трети.

Да, така е. Но към тях трябва да добавим още честни българи. Например - широка група писатели, начело със Стилиян Чилингиров, Григор Чешмеджиев, Трифон Кунев, почти неизвестният социалдемократ Христо Пунев, който пише две писма до царя, правителството и народните представители. Друг писател, отличил се с доблестната си позиция по темата е Йордан Ковачев – пловдивски адвокат, познавач на толстоизма, земеделец по убеждения, един от защитниците на Никола Петков. Този човек, по време на Закона за защита на нацията (ЗЗН) пише статии в защита на евреите, вдъхва им кураж, посещава еврейските клубове... След 9 септември е репресиран, пращан на няколко пъти в Белене.

Интересен е случаят с тогавашното Народно събрание. В него, според историците, съществува аморфно, безлично и услужливо на властта мнозинство, което по темата с депортацията на евреите прераства в активно хуманно мнозинство. Какви са вашите сведения в тази посока?

Тогавашното Народно събрание се състои от 160 депутати, избрани мажоритарно. Към 1941 г. 20 от тях са напуснали НС по различни причини, а останалите 140 са разделени на две групи - правителствено мнозинство и опозиция, която - начело с проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов - застава категорично срещу ЗЗН.

Между "правителствените" депутати има известни общественици, бивши министри и военни, адвокати, хора с високо образование, признати от обществото. Мнозинството приема ЗЗН, но дори сред него е имало хора, като юриста Марин Тютюнджиев, който изнася блестящи речи срещу дискриминационния закон. Той дори се обръща към депутатите от своята група с репликата, че бащите на българската конституция биха се отказали от тях, ако чуеха антисемитските изказвания. Иван Петров е друг представител на мнозинството, който също държи пламенни речи в защита на евреите.

Тодор Кожухаров, наричаният фашист и сподвижник на проф. Александър Цанков, също блести в НС с остри антисемитски речи.

Той е твърд германофил от опозицията, дългогодишен редактор на в. „Слово“. След като Димитър Пешев депозира писмото си в защита на евреите, подписано от 43-има народни представители, Кожухаров застава в негова защита и казва: „Аз съм германофил, но не съм антисемит! Не разбирам защо германците мразят евреите. Да си мислят каквото искат, но българите нямаме никакви основания да мразим евреите, те са хора като нас“. Накратко казано, антисемитите са факт, но много интелектуалци от проправителственото мнозинство също защитават евреите. За съжаление, след 9 септември 1944 г. 41 от тези депутати, подписали петицията на Пешев, са съдени от Народния съд.

Според различни сведения, голяма част от тях са осъдени на смърт. Така ли е?

На смърт са осъдени 20 души, 18 от които са екзекутирани.

В тази посока може би са най-многобройните бели петна в историята. Попаднахте ли на потулени съдби и изтрити биографии?

Двамата, спасили се от екзекуция, са проф. Александър Цанков, който е в емиграция, и дипломатът Николай Николаев. Историята с втория е прелюбопитна и почти неизвестна. Той е бивш военен, преподавател във Военната академия, бил е народен представител в 25-ото НС, а след това пълномощен министър в Стокхолм. Той е сред подписалите писмото на Димитър Пешев, а по-късно получава смъртна присъда от Народния съд по измислени обвинения. В Стокхолм получава телеграма от Народната власт, че е осъден на смърт и е поканен да се върне за изпълнението й, като пътните разноски ще бъдат за сметка на държавата! Николаев показва писмото на колегите си от дипломатическия корпус в Швеция и семейството му веднага получава политическо убежище. Но зловещият куриоз остава черно на бяло.

Каква обаче е реакцията и позицията на спасените евреи по репресиите към техни спасители след 9 септември 1944 година? Верни ли са твърденията, че десетки евреи са участвали в различни състави на Народния съд?

Това е спекулация, наложена в годините, която категорично не отговаря на истината.Народният съд има 12 състава, в които общо присъстват трима евреи. Двама от тях са в състава, който съди за антисемитизъм и един е в състава за незаконно забогатяване. В състава, който съди народните представители, евреин няма нито в съда, нито в обвинението.

Нещо повече - десетки евреи са се явили в Народния съд, за да защитават своите спасители. Което за съжаление не помага – много от обвинените спасители са осъдени на смърт или различни наказания.

Възхищение буди делото на индустриалеца Васил Велчев, основател на фабриката за фаянс в Каспичан. Това е българският Шиндлер. Когато изселени евреи пристигат в Нови пазар, той наема на работа по един човек от 32 бедстващи семейства и всеки ден ги превозва с личен транспорт до фабриката в Каспичан, където им дава по-високи заплати от тези на българските работници, независимо, че са по-ниско квалифицирани – просто защото изнемогват. Когато местният полицейски началник натиска евреите да бъда уволнени па ЗЗН, Велчев отказва да се съобрази.

Каква е съдбата на Велчев в годините на Народната власт?

Като бивш народен представител, включително за антисемитизъм, е осъден на доживотен затвор. Излежава 4 г. и умира дни след като е освободен. Този човек е допринесъл много за индустрията в Шуменски окръг. Важно е да се знае, че във Втори състав на Народния съд се появяват и много комунисти, пренебрегнали забраната на партията си да свидетелстват в полза на врагове-фашисти. Те са се опитвали да помогнат на хора, спасявали ги по време на нелегалния им живот. В повечето случаи, без особен ефект. Депешата на Георги Димитров до Трайчо Костов от Москва за безмилостна разправа с врага действа безотказно. Петър Кьосеиванов, брат на прочутия политик, дипломат и министър-председател Георги Кьосеиванов, получава 15 г. затвор макар целият пещерски край да свидетелства, че се е борил като хала за интересите им, както и в защита на евреи и комунисти. След това прекарва последните си дни като продавач на зеле в с. Долни Богров...

Успяхме ли като нация да запознаем света с великия подвиг на българското общество по спасяването на българските евреи?

В голямата си част световната общественост не е запозната с подвига на българското общество.

В момента има български граждани, които обикалят по света и разказват за зверствата на българската нация и цар Борис Трети, по отношение на евреите в Македония и Тракия. Съпоставими ли са събитията от „новите“ и „старите“ земи?

За съжаление, на много международни форуми български граждани противопоставят спасението на 48 000 евреи в България на изселените в лагери 11 000 от Македония и Беломорието. Това не е правилно, това са два различни разказа. Към тях трябва да добавим съдбите на още десетки хиляди евреи от Европа, получили транзитни визи от България за спасение през Истанбул към Палестина, по време на най-жестоките години на Холокоста.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във