Банкеръ Daily

Позиции

Българската инфантилиада

Докато българският политик продължава да уважава само себе си и да робува единствено на собствения си инат - така ще е. Ще ни управляват компромисни индивиди, които ще водят компромисна политика и ще постигат компромисни резултати. Колкото и да звучи нелицеприятно, точно това е причината българският преход да е уникален по своята идеологическа импотентност и безобразно нисък коефициент на полезно действие.

Прост пример: от четири месеца Бойко Борисов и съратниците му от ГЕРБ не са на власт, а новите законодатели продължават да тъпчат на онова място, на което предишните бяха принудени да слязат от каручката на властта. Обещанията за изчегъртване на статуквото отдавна станаха обект на подигравки, а амбициите на протестърските партии и коалиции да наложат върховенството на закона продължават да си звучат като приказка за лека нощ.

Това никак не е случайно! Ако съдим по предизборните програми на партиите и коалициите, участвали в последните два парламентарни вота, нито една от тях не предлага качествено нови и кардинални реформи. Промени да, но реформи...

Втори пример. Всички се опиват от мисълта как вземат властта, изхвърлят Иван Гешев от кабинета на главния прокурор и впрягат държавното обвинение да работи в полза на държавния и обществен интерес. За целта, като първа крачка най-отявлените реформатори - "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се БГ! Ние идваме" - искат изваждане на прокуратурата от съдебната система и подчиняването й на Народното събрание. Тоест - главният прокурор се избира от депутатите и се отчита пред тях, главният прокурор подлежи на парламентарен контрол, главният прокурор...

Прекрасно, но

това не е реформа, даже и промяна не е!

Точно такова е било положението и според Димитровската конституция (1947-1971 г.), и според Живковската конституция (1971-1991 година). Тоест - става дума за реабилитация на модел, отречен от всички като порочен. Не за друго, а защото по нашите географски ширини никога една управляваща партия не е избирала и назначавала на държавен пост човек, който да е еднакво независим от всички и за всичко. Справка - т. нар. регулаторни органи, "начело" с Комисията за защита на конкуренцията и Съвета за електронни медии.

Никаква опция не е другият вариант - държавното обвинение да е подчинено на изпълнителната власт, т.е. на Министерския съвет. Миналата седмица разгледахме ефекта от процесуалното срастване на МВР и прокуратурата, случило се след ликвидирането на следствието като държавен орган. А когато и главният прокурор стане подчинен на министър-председателя, нали се сещате какво може да се случи, ако премиер стане някой хардлайнер, пред когото Волен Сидеров и Валери Симеонов биха изглеждали безобидни като зелени еуглени?

Всъщност, ако трябва да си говорим в прав текст и прицелени в дългосрочното бъдеще, истинската съдебна реформа скоро няма да ни споходи. Доказателството за това е онзиденшното парламентарно препитване на главния прокурор Иван Гешев в Комисията по правни и конституционални въпроси (то виж й името на таз комисия, път им крой шапка на членовете й).

Под претекста, че хоризонтът на 46-ия парламент бил къс (а не близък, както повелява общоприетия български език), народното представителство просто се направи на интересно, не свърши за пет пари работа и даде възможност на Гешев да си тръгне като победител. Вместо да спорят с него на тема "Превърнал ли е Бюрото по защита в своя лична преторианска гвардия и защо?", депутатите от комисията трябваше да поговорят помежду си и да напишат проект за ремонт на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство". И чрез него да върнат скандалното Бюро по защита там, където винаги му е било мястото - в структурата на Министерството на правосъдието като част от Дирекция "Съдебна охрана". 

Ако това се беше случило, по-младите депутати от т. нар. протестърски партии с изненада щяха да научат, че личната преторианска гвардия на главния прокурор е сътворена не от Бойко Борисов и съратниците му от ГЕРБ, а от правителството на Пламен Орешарски и

управляващите депутати на БСП и ДПС

през лятото на 2014 година. 

Същата е работата и с куп още недоразумения, циментиращи съдебната номенклатура и позволяваща на белите якички в изпълнителната власт винаги да остават сухи. Например - кахърно известния с безполезността си Инспекторат към Висшия съдебен съвет.

В този си вид той съществува от февруари 2007 г., когато на власт беше тройната коалиция БСП - НДСВ - ДПС и правителството на Сергей Станишев. Членовете му, начело с главния инспектор, се избират от Народното събрание и... толкоз по въпроса за независимостта му. До момента няма данни инспекторите на Темида да са се съобразили с волята на суверена, стоварена върху тях чрез народните избраници. За сметка на това обаче стотици и хиляди са случаите, когато въпросните инспектори са прикривали и замазвали

нарушенията и откровените престъпления

на свои колеги от магистратурите.

И, за да затворим тази тема, мандатът на днешния Инспекторат изтече през април 2020 година. Хайде - ГЕРБ и бившите Обединени патриоти отдавна са доказали, че за тях изтеклата мандатност и незаконосъобразните безобразия, които тя води след себе си, нищо не означава. Защо обаче партиите от нов тип нищо не направиха по въпроса? След като с отдавна изтекъл мандат е и Комисията за защита на потребителите?

Възможните варианти са два - или защото изобщо не знаят за съществуването на тези проблеми, или защото ги интересуват само техните си собствени приоритети, дефинирани предварително... незнайно от кого. И докато това е така, ще си се хвалим само с инфантилиадата. Защото за олимпиада сме бедни и изостанали, а за интифада - силно плашливи и лесно раними. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във