Банкеръ Daily

Депутатът от БСП Крум Зарков пред "БАНКЕРЪ":

БСП се оказа в непривичната роля на младши партньор

Г-н Зарков, добре ли е България да се сдобие с правителство, стъпило върху плаващи пясъци, неотдавна вие споделихте, че такъв вариант практически е малко вероятен?

- Отговорът не може да бъде да или не. Кабинетът може да е върху плаващи пясъци и да свърши много важни неща, а може да изглежда монолитен и да не направи нищо. Ясно е, че е добре България да има кабинет. Но той би бил полезен само ако е в състояние да направи необходимите реформи. Затова е и моят скептицизъм.

Вижте цялото видео от интервюто с Крум Зарков ТУК:

 

Без подкрепа от ИТН кабинет изглежда невъзможен, но от друга страна преговори с тази партия няма ли да бъдат предателство към отцепилите се депутати, които се опитаха да помогнат за оцеляването на коалицията?

- Сложна е картината. Много резки ходове бяха предприети, много остри думи бяха изречени. На един кабинет му трябват няколко неща. Едното е обща цел, другото е математическо мнозинство в парламента, а третото - разказът "Защо сме заедно?". Този разказ се покрива с целта, но е нещо различно. Той трябва да покрие и моментът защо се разделихме първоначално. Взаимните обвинения трудно ще бъдат върнати назад. Наивно ми се вижда тези, които са ги изрекли, да отстъпят встрани. Лидерите на проектните формации не са се появили отнякъде и за малко, те са се ангажирали с проекта си. Как да им кажеш "Отстъпете встрани?" Перспективите за нов кабинет изглеждат хилави.

На този кабинет му трябва още нещо – министър-председател. Смятате ли, че би било атипично партия като БСП да не посочи свой кандидат за премиер?

- Това е свързано с моето разбиране що е БСП в българския политически живот. Винаги съм застъпвал тезата, че БСП не е просто една от партиите, а партия, около която се структурира цяло политическо пространство. За съжаление, след последните избори голямата лява партия се оказа в непривичната роля на младши партньор.

Дори балансьор.

- Да. И това не може да продължи дълго време. Защото балансьори има много, а голямата лява партия е само една. В новата ни история няма случай, когато БСП е излъчила със свой мандат премиер от друга политическа сила. Не казвам дали е за добро или за лошо.

По-паметливите от нас още носят горчивия вкус на един трети мандат от 1993 г., който отвори широко вратите за мутрите и разграбването на държавата. Възможен ли е днес кабинет тип „Беров“?

- Вариант тип „Беров“ или тип „национално съгласие“ в този парламент не е възможен. Не само заради лошия спомен, а и защото това продължава да бъде парламентът на промяната. И докато съществува, той ще е такъв. Неговата легитимация е да държи извън властта ГЕРБ и ДПС.

ПП положи ясна и консенсусна посока – те биха участвали в антикорупционно мнозинство, което да приеме закона за КПКОНПИ и назначаването на Бойко Рашков за председател на комисията. Тест за партньорство ли е това, или капан за ИТН, които развалиха коалицията именно във връзка с този закон?

- Сложно ми е да преценя действията на друга политическа сила. Предполагам, че е по-скоро първото. Вече има внесен проектозакон за противодействие на корупцията и според мен той ще намери мнозинство в този парламент. Както и кандидатурата на човека, който да оглави новия орган. Не виждам политически проблем ИТН да подкрепят този законопроект. Но достатъчно ли е това, за да се формира устойчиво мнозинство?

Каква е личната ви оценка за 7-месечната работа на коалиционния кабинет? Върху него се изсипа водопад от критики, въпреки че икономическите и финансовите му показатели не са никак отчайващи.

- Всяка статистика говори през устата на този, който я интерпретира. Но аз говоря в качеството си на депутат от управляващото мнозинство. И се солидаризирам с неговите усилия.

Вашият колега Божанков каза, че в кабинета е имало и слаби министри, но не ги назова поименно. Вие ще бъдете ли по-конкретен?

- Твърде лесно е да се сочи с пръст. Властта идва с меда и с на меда жилото. Когато си част от едно управление, не става да кажеш аз се справих, но другите не бяха окей. Постигнали сме резултати, имаше и грешки. Съдбоносната грешка беше, че забавихме въпроса, който ни държеше заедно - съдебната реформа. Партии като ДБ и БСП могат да бъдат в едно правителство, само ако са стъпили на здравата легитимационна основа да създадем правова държава. За да можем след това да спорим как тя може да стане по-социална. Но нещата се разконцентрираха и това е вина на всички. Не вярвам в теории на конспирациите с руски посланици и американски закуски.

Този смятан доскоро за невъзможен политически конгломерат не е ли признак за еволюция в партийното мислене? Ако перифразираме Роналд Рейгън, „в началото малко боли, но после цял живот е приятно“, а в Германия коалицията между леви и десни дълги години управляваше успешно и безпроблемно.

- Това без съмнение е нов епизод в българското политическо развитие. Само че този епизод е на път да привърши. И привършва без да се реализира неговият резултат. Тази коалиция беше възможна, за да постигне правова държава. Веднага след това се влиза в идеологическо противоречие. И то не е вредно, а полезно.

В състояние на диалог прокарахте силен социален пакет, което издига ролята на политическата комуникация.

- Без никакво съмнение. Много силен социален пакет, тук роля изигра не само БСП, а и останалите партии. Сега въпросът е ще излезе ли българският политически дискурс от парадигмата „Вие сте лоши, ние сме добри“ към нормалната парадигма „Вие сте десни, ние сме леви“? Тези шест месеца не ни стигнаха за това. По дебата в предизборната кампания ще се очертаят следващите коалиции.

Вие сте човек с европейско образование и европейско мислене. Не смятате ли, че в днешното сложно време в България европеизмът е в дефицит?

- Скоро се навършиха 31 г. от приемането на нашата демократична конституция на 12 юли 1991 година. Преамбюлът в нея е написан от тогавашния велик народен представител Валери Петров. Там са определени ценностите на българското общество. Сред тях е и българският цивилизационен избор. Европейската ни принадлежност е конституционно закрепена. Струва ми се грешно да се замеряме кой е по-европеец. Защото хора, станали нелицеприятни на българското общество, обличат европейското знаме и публично и шумно защитават от мними врагове европейските ценности. И хората започват да идентифицират с техните лица европейските ценности. Това поражда скептицизъм.

Но има и друга мода: колкото повече се репчим на Брюксел – с повод и без повод – толкова повече, според някои политици, трупаме независимост и идентичност. Естествена ли е подобна позиция в съюз, в който сме влезли по наше желание и години наред сме чакали мъчително да бъдем приети?

- Абсолютно! Нека направим разграничение между тези, които тропат силно на масата, без да знаят дори къде е Брюксел в рейтинговата система, и онези, които казват, че нашият глас трябва да се чува по-отчетливо в ЕС. А да се чува нашият глас по-отчетливо в ЕС е желание и на нашите европейски партньори. Сред българските граждани няма сериозно чувство, което да постави под съмнение членството ни в Европейския съюз.

Достигна ли сривът в БСП най-ниската си точка?

- В последната година и половина многократно съм изказвал мнението си на свободен човек. И то невинаги е галило ухото на партийното ръководство. Перспективите съвсем не са добри. Но ситуацията е предизборна и ще се въздържа от коментар.

Самият вие какво място ще заемете в тази предизборна кампания?

- Надали това е най-важното. България ще намери качествено представителство на лявата идея. Две трети от българските трудещи се се подписват срещу по-малко от 1000 лв. на месец. Само ще напомня, че от април м. г. настоявам за промени в БСП в три посоки: персонални, организационни и политико-идеологически.

Това не вика ли нов конгрес на БСП?

- Такъв конгрес се състоя през януари т. г. и проспа момента за промяна.

Как преценявате електоралната тежест на формацията на ген. Янев – тя бързо влезе в социологията, а мнозина я определят като съперник на БСП в лявата политическа територия?

 

- Много важен и многопластов е този въпрос. Стефан Янев стъпва на националистическия терен и го заяви достатъчно открито. Но хората ни питат дали БСП се притеснява от тази нова партия. Което означава, че приемат БСП като част от националистическото пространство, а не от прогресивно лявото.

 

В тази посока ръководството на БСП положи сериозни усилия.

- Доста усилия, а резултатите съвсем не са приятни. От друга страна, вижте какво се случи през миналата година. Няколко чисто нови проекта, сред които ИТН и ПП, взеха гласове и от БСП. Ако у хората има търсене на нещо ново, то ще се появи. А причината за търсенето е, че предлаганото от БСП явно не е достатъчно убедително. Нашите избиратели ще се върнат в момента, когато преценят, че вървим по правилния път.

Не е ли тесен за толкова много претенденти национал-консервативния терен?

- Ако разграфим българското политическо пространство на класическо ляво-дясно и консервативно-либерално, ще видим, че квадрантът на прогресивната левица не е зает. Потенциалът там е огромен...

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във