Банкеръ Daily

Диаболично

Борисов загуби войната и предложи сделка

След като се скри от камерите на медиите в нощта след изборите, Бойко Борисов отправи предложение за експертен кабинет. Монолог във Фейсбук на фона на любимата му джипка
S 250 1557ae7a 3397 4653 b2ae c2fa21f72de5

Един премиер и една джипка. Возилото, с което Бойко Борисов препускаше из страната последните години, се оказа единствената му опора след края изборите за нов парламент. Видял прогнозните резултати и че остава без мнозинство в новия парламент, Борисов заговори за мир. Не си тръгна, когато месеци наред хората искаха оставката му и плашеше, че се задава здравна криза. С кризата не се справи. Доверието в партията му е разклатено. От монолога на премиера, а и от целия маниер на ГЕРБ след края на изборния ден, тая оферта звучи като поредната подигравка и проява на неуважение - и към собствените му избиратели, и към избирателите на опонентите му.

 

След като излязоха първите екзитполове на социологическите агенции, репортери чакаха с часове някой от Борисовата формация да се появи пред централата на партията и да направи коментар. Накрая изпратиха вече избраният депутат Любен Дилов-син, който не е член на ГЕРБ и поради тази причина не можа да отговори смислено на нито един въпрос.

Часове по-късно вождът се появи на живо във Фейсбук и започна да реди мъдри слова.

Говореше за обединение, но пропусна да отбележи, че той и съпартийците му изкопаха такава пропаст между управляващи и управлявани, каквато не е имало дори по времето на т. нар. социализъм.

Няколко пъти натърти, че той е най-уважавания българин в Европа, но елегантно подмина очевидното: според същите тези негови "уважители" - не само в Европа, но и в САЩ, България продължава да е най-бедната, най-изостаналата и най-корумпирана държава-членка на ЕС. Откъде извира двуличието не е тайна за никого, но дали е повод за чак такава хвалба?

Той и съпартийците му имали най-голям опит в управлението, най-голяма експертиза. И каква точно му е експертизата, да попитаме за хиляден път? След като няма нито един нормално работещ закон, в държавната администрация цари тотален междуведомствен хаос, а конституционализмът и парламентарната демокрация отдавна са понятия, изпразнени от съдържание?

Ами, ако Брюксел беше сбъднал мечтата на нормално мислещите хора и беше спрял раздаването на безвъзмездните и безотчетни (на практика) милиарди? Дали експертизата Му щеше да е по-добра от експертизата Им, ако Той и министрите му не разполагаха с онези 45-46 милиарда евро, които ни се полагаха само заради пълноправното ни членство в ЕС? И които той и съпартийците Му издумкаха в пълен обем, защото правителството на Тройната коалиция не успя почти нищо да направи по въпроса?

В един момент си пролича - едвам се сдържаше да не пусне в употреба онова уникално телефонно словосъчетание - за набутването с 200, но някак си устиска. Явно усети, че вече не е властелина на печата (държавния) и успя да се ограничи само до "мили мои".

Спомняме си лятото - площадите се пълнеха с хиляди хора, скандиращи "Оставка", а Борисов се появи на живо от дома си. Гледаше хрисимо, окачил зад себе си икона. Накрая просто заяви, че няма да си тръгне. Реши да отложи неизбежното чрез писане на проект за нова конституция; нагласи затягането и отпускането на мерките така, че да паснат на предизборната му тактика; изкара цялата предизборна кампания зад волана на джипката, надявайки се, че хората ще разберат защо щастието ги е споходило точно сега, а не преди 15, 30 или 40 години, например...

Хората обаче се измориха от приумиците му. Или по-скоро - омръзна им той да ги смята за нискочели дебили. Протестите уж стихнаха и и се разпиляха. В какви посоки - за него остана тайна, защото така мисли обитателят на матрицата: да затвориш днес ресторантите, баровете и дискотеките е все едно преди 150 години да затвориш бръснарницата, ракиджийницата и хоремага (т.е. кръчмата): хората се затварят зад дуварите си, оглушавайки и ослепявайки за външния свят. 

И на 4 април... изненадааа! От една страна - старателно планираната и упорито натрапваната ниска избирателна активност стана факт. От друга страна обаче и тази "правителствена мярка 60:40", не проработи в очакваната посока. В смисъл такъв, че 60% от целокупния български избирател отново не пожелаха да изневерят на традицията, не развалиха рахатлъка си и си останаха сред героите на третата ракия.

Другите обаче - гласувалите, разбиха представите му за лоялност, благодарност и признателност. Осигуриха му условна победа, която - за разлика от условната присъда - предизвиква съвсем друг вид емоции. Дадоха му възможност първи да състави правителство, но го поставиха в патова ситуация - да няма с кого да се коалира дори от кумова срама!

Ерзац коалиционните му партньори от ВМРО и НФСБ, които суверенът яко изтръска от парламентарната кошница, се опитаха да му подскажат правилната реакция: загубили са конкретната битка, но продължават да печелят войната. И... той се хвана на въдицата - поиска примирие до края на годината, за да уреди поредната безотчетна тлъста мръвка от Брюксел - 60 милиарда евро. На езика му беше да призове враговете си да заровят томахавката на войната и да изпушат лулата на мира, но явно му се стори неприлично да цитира "Винету" в марков костюм и още по-марков джип...

Шегата настрана. Колкото и да го раздаваше бодряга, Бащицата беше стреснат. И изглеждаше някак... биполярен: сега си мисли и говори едно, след десетина секунди - нещо съвършено различно, а след минута - хайде всичко отначало: здравейте, аз съм от планетата NXM-*(&^#147895, идвам с мир, но...

Първо заяви, че е победител, а онези с по 4 процента нямали право да говорят от името на народа. После обяви, че всеки, получил някакви проценти, е победител. А накрая покани всички да седнат около масата и да се разберат. С него, естествено. Защото, ако не е той, ни европейски милиарди ще има, ни качествени ваксини.

Накрая пожела на избирателите си, на опонентите си и на приятелите в Брюксел лека нощ и позволи на хората да си легнат. С уговорката, че и без него може да съмне, но надали...

Facebook logo
Бъдете с нас и във