Банкеръ Weekly

Пламен Даракчиев:

Борисов е славянски Тартюф, развръзката идва

Пламен Даракчиев, общественик и политик, член на „Да, България“.

 

Г-н Даракчиев, вие сте и политическо лице - като активист на „Да, България“, и гражданска фигура от протестите. Един от основните призиви на улицата днес е за прозрачност. Хората изискват от всеки политически лидер ясно да декларира с кои от партиите би могъл да колаборира в бъдещия парламент. Как ще действа „Демократична България“ в следващия парламент?

С кого „Демократична България“ евентуално би управлявала зависи от основната задача – неизбежните промени в конституцията. А тя изисква друг тип мнозинство – квалифицирано, или 160 гласа в пленарна зала. При тази централизация на властта, не вярвам да има добронамерена българска партия със съвестни политици, която да не желае промени в съдебната система. Следващият парламент ще бъде шарен.

Точно затова ще има много по-остра нужда от междупартийни комбинации.

Надявам се, че ДБ ще има силна парламентарна група и че нейната относителна тежест ще бъде доста по-голяма от числеността й, предвид на задълбочената работа и по конституционната промяна, и по секторните реформи, които неминуемо предстоят. Ние нямаме нито идеологически, нито олигархични зависимости – точно такава партия би могла да води процесите по промените и да бъде с едни гърди напред пред останалите в бъдещия парламент. Личното ми мнение е, че в името на съдебната реформа трябва да се преговаря с всички – и с БСП, и с ДПС, и с ГЕРБ - за конституционна рамка. Да не преговаряш с опонента означава да го оставиш в комфорт. БСП, които са отговорни за създаването на настоящата конституция, се чувстват много удобно в нея. Съдебната власт не е нито лява, нито дясна, тя е проблем на държавата, следователно преговорите с всички са необходими.

Защо тогава не подкрепите проектът на ГЕРБ за нова конституция, още повече, че Борисов ясно каза – в него всичко може да бъде променено, до последната запетайка?

Има две причини да не преговаряме с ГЕРБ – едната е, че проектът им е нескопосан, а втората - че те, след цялото си управление, нямат моралното право да предлагат конституционен проект. Ако искаха реформа в съдебната власт, досега да са я направили. Вместо това, те инсталираха Гешев.

При това положение очевидно се задава патова парламентарна ситуация – трудно за вярване е, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще се обединят около ваш проект за конституция.

Ако откажат да работят в тази посока, това ще е в тяхна вреда. А времето в държавата изтича с всичка сила. При едни публични преговори всеки има възможност да прецени аргументите на отделните страни. Отказът от реформи води до електорални загуби. Преходът все някак трябва да приключи.

Защо големите засега политически сили трябва да си развалят рахатлъка и да тръгнат към нова конституция, при положение, че тази ги задоволява напълно? Политическият егоизъм у нас винаги е надделявал.

Надявам се ще разберат, че собственото им оцеляване зависи от този контекст. След злополучния пример на ГЕРБ, гражданите няма да позволят статуквото да продължи вечно. Проблемът с разделението на властите е тежък и очевиден и в страната, и извън нея. Сега нито правата на гражданите са защитени, нито институциите могат да работят нормално. Така е от самото приемането на сегашната конституция, но дълги години ентусиазмът надделяваше.

Пък и прокуратурата не беше навлязла толкова навътре в политическите взаимоотношения.

Точно така. В началото мафията се качи на влака, но не знаеше кои ръчки да дърпа. С течение на времето овладя управлението му.

Да погледнем от обратната страна, ако ГЕРБ и БСП предложат в следващия парламент общ проект за конституция, вие ще го подкрепите ли?

Зависи от проекта. Има важни елементи като индивидуалната конституционна жалба, законодателната инициатива на гражданите, каквато имат много европейски общества, включително и съседна Северна Македония – това са послания към българските граждани и потвърждения, че те са суверенът. Децентрализацията и местното самоуправление също. Все неща, които ГЕРБ и БСП системно пропускат.

Все пак кои ще бъдат вашите естествени или неестествени партньори в следващия парламент, хората искат да знаят точно това, защото живеят с презумпцията за предизборно лицемерие? А солово никой няма да може да играе.

Много труден въпрос.

Вашата собствена публика ще ви го задава всеки ден оттук нататък.

Как да партнираме с ДПС в сегашния й вид. Как да партнираме с БСП, която със зъби и нокти защитава действащата конституция, а и с нея по дефиниция не може да партнираме. Как да партнираме с ГЕРБ, чиято оставка сега искаме. Как да партнираме с партията на Трифонов, която е с неясна програма и популистки послания. Но относителната тежест на ДБ ще бъде висока, потенциалът ни е качествен. В „Да, България“ имаме личности като Велизар Шаламанов по отношение на сигурността, Стефан Тафров по външната политика и дипломацията, Емил Джасим по образованието. Твърдя, че в следващия парламент ДБ ще води  процеса на реформите. Друг е въпросът дали ще получим разбиране от останалите.

Някои анализатори смятат, че за разлика от Борисов, вие говорите елитарно и неразбираемо за широките народни маси.

В някаква степен приемаме тези критики. Корекции ще има. Но аз мисля, че всички разбират това, което говори и прави Христо Иванов. Що се отнася до езика на Борисов, той е окончателно компрометиран. Особено след записите. Когато той дойде на власт през 2009 г., първата ми асоциация беше със „Село Степанчиково и неговите обитатели“ на Достоевски. В тази повест главният герой Фома Опискин върти на пръста си цялото село само с обаяние, лицемерие и лъжи, някакъв славянски Тартюф. Но все някой ден краят на драмата идва.

В Молиеровия „Тартюф“ развръзката на безизходната ситуация идва чрез deus ex machina, което тук едва ли ще се случи. Как си обяснявате поведението на една група доскоро демократично мислещи хора, бивши привърженици на синята идея, които напълно безплатно се пристрастиха към ГЕРБ и упрекват улицата във вредителство?

Това е феномен, върху когото си струва да се помисли. Човек не обича да губи, а това поколение кой знае защо има самочувствието, че е спечелило 90-те години. За тях Дайнов написа: „Едно поколение си отив с хленч“. Страхът от промените е двигателят им.

Конформизмът на остаряването.

Именно. Реално какво се получи? Нашето поколение спечели битката за ЕС и загуби битката за собствената си държава.

Слизаме на улицата. Няма ли тактическа грешка в това площадите да „работят“ всеки ден, вместо да се бие в конкретни тематични точки – веднъж седмично, даже двуседмично, но мощно, като на 2 септември, не се ли банализират протестните действия по този начин? Не събудихте солидарността, но разярихте еснафа.

Блокадата на „Орлов мост“ беше точков удар, целта беше да се даде сигнал за действия в цялата страна. Истинско чудо беше, че протестите удържаха цяло лято. Сега идва горещата есен.

Като стар синдикалист, как си обяснявате услужливото поведение на профсъюзите в ситуацията?

Функцията им е обърната. Те дори не са интегрирани, а прегърнати от властта. Всяко правителство иска да си има профсъюзи и всеки профсъюз иска да си има правителство. Любовта е взаимна. Сега се консумира.

Шедьовърът на профанацията засега беше, че в подкрепа на властта някакъв ММА боец пожела да влезе в дебат с водачи на протеста. Какво би произлязло от една такава дискусия?

Първоначално той търсеше саморазправа. Бих дискутирал с него единствено ММА битки, понякога ги гледам по телевизията.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във