Банкеръ Daily

Лозан Панов пред „БАНКЕРЪ“:

Борисов даде на концесия съдебната система на ДПС

Г-н Панов, вие сте кандидатура на демократичната общност, а цел на тази общност е демонтажът на модела на статуквото и задкулисието. Как изглежда във вашите очи въпросният модел, къде е седалището му?

В една завладяна държава седалището на модела се намира там, където са институциите. Разграждането на модела минава през укрепване на институциите.

Говорим за задкулисие, т. е. сили и ресурси, които не са разположени на институционалната витрина.

Точно така. Въпросът е кой стои зад малките пионки в институциите. Наскоро г-н Пеевски, вече като кандидат-депутат на ДПС заяви, че ще се бори с олигархията, а олигархията представлявала човек, който има партия. Самият той си нямал партия. Всъщност олигархията е форма на управление, при която институциите работят в полза на малка група хора от различни партии. Един от примерите как се завладява държавата е добрата колаборация между г-н Пеевски, като представител на ДПС, и управлението на друга политическа сила - ГЕРБ.

Кой от двамата „кара влака“, ако използваме фразата от мутренските години?

В една завладяна държава можем да кажем кой не кара влака – всички ние, обществото. Ще дам пример със закона „Магнитски“ – не трябва да разчитаме на външни сили да решават проблемите ни. Каращите влака и тяхното обогатяване минават през контролните институции. Прокуратурата е сред тях.

Съдебната реформа се превърна в клише – нещо хубаво, което никога няма да се случи. За да се възстанови доверието в промяната, какви трябва да бъдат първите реални стъпки в тази посока?

Сам отговорихте на този въпрос. От много време се говори за смяната на г-н Гешев и за съдебна реформа и темата се изпразни от съдържание. Задачата ни е да премахнем час по-скоро дефицитът на институции, включително в съдебната власт.

И все пак, коя трябва да е първата стъпка, за да има ход напред?

Ще започна с по-широк поглед. Нека не плашим хората с кризи, но в момента имаме политическа криза, а тя влияе на всички събития, случващи се в момента – цените на тока, проблемите в енергетиката, пандемията. Два пъти не се създаде правителство, заради голямото разделение в обществото. С риск да бъда демонизиран отново ще кажа, че на масата на преговорите в такава ситуация трябва да седнат всички политически сили.

Агнето и вълкът могат ли да седнат на една маса за преговори?

Не бих олицетворил държавата и парламента с агне и вълк.

Обществото ясно даде да се разбере, че не желае да преговаря с модела на задкулисието. Смятате ли за нормално статуквото и антистатуквото да се озоват на една маса?

Не смятам, че парламента е кошара с овчици, в която е влязъл вълк. Аз говоря за укрепване на парламентаризма. Защото иначе покълват идеите за президентска република и силна власт на един човек. Няма как да игнорираме хората, които гласуват както за ДПС, така и за ГЕРБ. В следващия парламент ще бъде нормално всички партии да разговарят помежду си. Дори да не намерят допирни точки. Трябва да се търси не разделението, а обединението.

Между разговори и преговори има сериозна разлика.

Така е, но ако не могат да си говорят, трудно ще стигнат до преговори.

Всъщност ГЕРБ и ДПС може би мечтаят за момента, в който другите партии ще им проговорят и ще влязат в преговори. Но нетърпимостта е стигнала крайна точка и това има основания: публична тайна е, че тъкмо проблематичната енергетика, където се работи с милиарди, е завладяна от кадри на ГЕРБ и ДПС. Как да се случат преговори на тази база?

Споделям изцяло това становище. Моето впечатление е същото. Но ръководството на „Булгаргаз“, назначено от ГЕРБ и ДПС, се намира под личната протекция на г-н Радев, а служебният кабинет упорито саботира вноса на азерски газ в полза на „Газпром“. Това е постъпка, която бих насочил към текстове от Наказателния кодекс. Щетите от разликата между цените на руския и азерския газ са за над 500 млн. лв., аз го наричам данък зависимост от Русия.

Интерконекторът се бави вече 12 г., а руските газови интереси бяха прокарвани дълги години от ГЕРБ и ДПС.

Сега вече и с протекцията и бездействието на служебния кабинет. Каква промяна направи министър Живков сред ръководните лица в енергетиката? Никаква.

Казвате ли, че ГЕРБ и ДПС са направили пробив в зоната на президентството?

Ако темата не се е повдигала и преди, и сега, го отдавам на всички, които имат връзка с този проблем. И още нещо – години наред се говори за картел на енергийната борса. От 7 месеца държавата има управление, различно от ГЕРБ и ДПС, но интерконекторът отново се отлага.

Служебното правителство, на което беше натяквано, че трябва да се занимава единствено с честните избори, днес е поставено в странна ситуация - нито да работи, нито да не работи, защото във всички случаи упреците се стоварват върху него. Не е ли така?

Не бих казал. Служебното правителство няма за цел единствено да проведе изборите. А имаме бездействия по важни въпроси. Няма оправдание за това.

В позицията си на президент, как бихте разположили на общата маса непримиримите опоненти от статуквото и антистатуквото, при положение, че силите на промяната настояват не за преговори, а за разследване на предишното управление? Не съществува ли риск от дума на дума да се замете всичко случило се?

Връщаме се на въпроса за съдебната система. Кой е този, който повдига обвинения? Кой е този, който има правомощията да задейства механизмите на държавата, за да се стигне до обвинителен акт?

Основният въпрос е как всичко това да се видоизмени. Съвсем конкретно - как разглеждате още пресния бойкот на съдиите?

Искам да поздравя съдиите от ВКС, които на пленум и с учудващо мнозинство от над 80 гласа, номинираха свой кандидат за председател на ВКС. Преди това се случи така, че нямаше избор на двама членове на ВСС от съдийската квота. Моето тълкуване на казуса е еднозначно – съдиите очевидно нямат доверие на ВСС и мога да изброя няколко причини. Първо - единната система на съдилищата не представлява никаква дигитализация, това е вътрешна система, която не дава връзка с потребителите на правораздаването. Второ - съдебната карта. За съдебната система се изискват много пари, но за реформиране, а не самоцелно. И трето - този състав на ВСС избра г-н Гешев за главен прокурор. Спирам дотук.

И на непосветените е ясно, че този ВСС е конструиран така, че да векува и да работи все по същия начин. Но, ако съдиите предприемат  тотален бойкот, няма ли да го бламират и да се стигне до структурна промяна и до нова формула?

Структурна промяна и нова формула за ВСС са абсолютно наложителни. Казвал съм го и преди: г-н Борисов даде на концесия съдебната система на ДПС. И без съмнение промяната на структурата е нещо определящо.

Трябва ли да се стигне до промяна в конституцията или дори до Велико народно събрание (ВНС), за да тръгне най-после съдебната реформа?

Бих се върнал назад във времето - през 2015 година. Квази промяната в конституцията, мимикрията на реформа се случи без ВНС. Случи се с обикновено Народно събрание и квалифицирано мнозинство. Но, за да се стигне до квалифицирано мнозинство в парламента, на масата на преговорите трябва да седнат всички. Пак се връщаме на това.

Някога наричаха Роналд Рейгън „Великия комуникатор“ – с непрестанна серия от лични контакти, той промени и САЩ, и света. Това ли би бил вашият подход като президент?

Ако хората не могат да комуникират помежду си, те няма как да решат дори един проблем.

Комуникация с всеки, без значение в каква роля се намира по отношение на задкулисие, така ли?

Комуникация между всички. А дали ще изолират някой или някои, преминава се пак през същата комуникация. Ако търсим какво ни разделя, никога няма да стигнем до онова, което може да ни събере.

Към президента Радев бяха отправени обвинения, че не е извадил свой проект за конституция, макар че го заяви. Вие, като опитен юрист, имате ли своя чернова?

Имаше един, който разполагаше с готов проект за конституция, по-точно - написа го на коляно за няколко дни. Това беше г-н Дани Кирилов, бивш министър на правосъдието. Един от седмината министри на правосъдието, с които съм работил през 7-годишния си мандат като председател на ВКС. В разговорите ми с г-н Борисов видях нежеланието за промяна. Минал съм този път и с двама президенти, единият от тях е г-н Радев. В него също не видях достатъчно воля. Усетих, че всички те стигат до идеята за някаква промяна, но някой ги плясва през ръцете и им казва "Тук не се пипа!"

Според Христо Иванов и „Демократична България“, сърцето на задкулисието, което тупти, работи и удря през пръстите, се нарича „Сараите“, кръговете около ДПС. Споделяте ли тази теза?

Не съм сигурен, че тези кръгове нямат своите вектори към ГЕРБ и към други формации. Отговорността при олигархичното управление никога не пада върху един човек и една партия. Иначе би било много просто.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във