Банкеръ Daily

Позиции

Бойко, тишината лекува!

Александър МАРИНОВ

 

Ако е вярно, че на лъжата краката са къси, ББ би трябвало вече да се тътри по задни части. След като се видя, че самохвалството вече не работи, премиерът в оставка прибягна до последното, спасително (в собствените му очи) средство – нагли лъжи и арогантни измислици по адрес на опонентите. Няма спор, в тази ментална и словесна среда ББ се чувства като риба във вода – не му се налага да използва думи, които не разбира, нито да спазва несвойствени норми на възпитано поведение. Произнасяйки монолозите си пред „избрана” публика от кимащи подмазвачи, повелителят на зайчарника играе себе си и така се увлича, че прави издайнически гафове. Например, ако все още има наивник, който се съмнява чий е гласът на изтеклите през миналата година записи, достатъчно е да обърне внимание на повтарящия се израз „с 200”.

 

ББ никога не се е отличавал с коректно отношение към фактите от действителността. Известно е, че откакто се появи на публичната сцена, той неизменно проявяваше склонност да надценява собствените качества и постигнатите от правителствата му резултати, а в същото време се стремеше всячески да принизи или игнорира качествата и постиженията на другите. Съвсем друга картина наблюдавахме, когато става дума за слабости, грешки и нарушения – самият ББ и ГЕРБ са чисти, непорочни и непогрешими, докато всички останали са некадърни, провалени и изпълнени със зли помисли. Много трудно можем да си припомним случаи, когато премиерът в оставка честно е признал собствена грешка или е отдал дължимо уважение на опонент.

Това

черно-бяло изображение на света

(което в 99 на сто от случаите нямаше нищо общо с действителността) бе разпространявано и налагано чрез мощна политическа и персонална пропаганда, която в силните години на режима действаше като почти перфектна машина. С изхабяването на властта, на личното влияние на ББ и натрупването на все повече факти за различни прояви на некомпетентност и злоупотреба с власт този инструментариум ставаше все по-неефективен. "Човекът от народа" бе разомагьосан до обикновен грубиян от улицата, доверието в неговите наративи рухна. Огромната маса от хората, които дълги години му вярваха сляпо, видяха, че царят е по гащи.

По силата на своята ограниченост и загубата на чувство за реалност (за която голяма отговорност носи раболепното му обкръжение) ББ не усети, че арсеналът на лъжите и измислиците (неудържимо самохвалство плюс тотално очернителство на другите) вече не работи и по-точно дава обратен резултат. Но тъй като друго не може и не иска да прави, премиерът в оставка инстинктивно заложи на „още от същото”. Така стигнахме до днешната ситуация – всекидневните фейсбук включвания от зайчарника преминаха всякакви (относително) нормални граници и се превърнаха в трагикомична илюстрация на абсурда, до който се докарахме за 12 години.

През последните седмици

ББ лъже не само арогантно, но и глупаво.

Изричаните от него неистини могат лесно да бъдат опровергани, което се случва всекидневно. Например, излъга, че новите депутати „са си вдигнали заплатите на 10 000 лева” – веднага го изобличиха. Същото важи за нападките към другите, които в още по-голяма степен се отнасят до самия него. Иронизира Антоанета Стефанова, че ще бъде „министър-председател с генерално пълномощно”, а само преди седмица изпрати политическия хамелеон Митов да получи мандат от президента за съставяне на правителство. Обяви Слави Трифонов за „политически страхливец”, а самият той не помни колко пъти е обявявал, че ще се кандидатира за президент, а после е давал на заден ход (за последно направи тази маневра в рамките на само половин час). Обвинява другите в „задкулисие”, а своята „прозрачност” реализира във Фейсбук от джипката или от зайчарника в обкръжение от клакьори. Твърди, че в парламента искат да променят изборните правила за нечия „служебна победа”, а партията му многократно префасонира Изборния кодекс и изборната администрация, за да си осигури едностранни предимства.

Трудно е да се разбере какво очаква ББ да спечели с избраната тактика на безогледни лъжи. Единственото, на което може да разчита, е да нахъса оредяващите си привърженици, но с цената на все по-силен негативизъм сред останалата част от обществото – към него лично и към неговата политическа формация. Безогледните лъжи и обидите към опонентите може и да се харесват на най-твърдото ядро на ГЕРБ, но в същото време активизират, тласкат към заемане на позиция мнозина до неотдавна пасивни българи. Този ефект би трябвало да е констатиран при обективен анализ на ефекта от „Джипка ТВ”, какъвто предложиха в навечерието на изборите някои социолози. При очерталите се политически тенденции това е

принципно погрешна линия на поведение,

защото основната заплаха пред партията е задълбочаващата се външна изолация, а не разпадът отвътре. Имплозията по принцип е неизбежна за такъв тип клиентелистки организации, но тя е следствие от отслабването на влиянието в обществото – именно тогава клиентелата започва да си търси нов „гостоприемник”. Това означава, че на практика с избраната линия на поведение ББ не укрепва ГЕРБ и лично себе си, а обратното – ускорява края.

Една от важните предпоставки на тази и повечето предишни погрешни стъпки на ББ е лисата на каквато и да било странична критика или колективна рационалност. Той отдавна взема решенията еднолично, а манията за непогрешимост се подсилва от безграничното подлизурство на обкръжението му. Наред с доказаните нищожества все пак там има и някои лица с постижения, с научни титли, представлявали авторитетни институции. Тяхното морално и човешко падение е точна илюстрация на старата максима, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.

Няма как да се игнорира и

отговорността на част от медиите (в т.ч. национални),

които по силата на стари рефлекси и зависимости продължават незабавно и старателно, в най-малки подробности, да отразяват словесните протуберанси откъм зайчарника. От една страна, това че разпространяват безогледните лъжи и клевети на ББ, е добре – така само се ускорява логичния край. От друга обаче, разрушаването на публичното доверие в медиите е вреда с дългосрочен негативен ефект, чието преодоляване е трудно, особено в условията на криза.

Колко дълго ще продължи и как точно ще се случи лечението на политическата патология ББ, е трудно да се предвиди. По-важно е какви поуки ще извлече новото поколение политици и особено българското общество. Днешните гротескни форми не се появиха изведнъж, те кристализираха постепенно, с дейното участие на мнозина и малоумната пасивност на преобладаващата част от българите. Имаше времена, когато тирадите на ББ будеха възторг или поне симпатично веселие сред хиляди. Днес смешната маска падна, лъсна озлобената физиономия на вкопчилия се във властта примат, който не иска да пусне кокала.

Важно е да помним – така се случва винаги, когато силите на прогреса надделеят над силите на здравия разум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във