Банкеръ Weekly

Позиции

Бюрократите са напът да опорочат "Зелената сделка" на ЕС

На 17 декември 2019 г. Европейската комисия представи своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г. Тази стратегия е част от Европейския семестър, който представлява процедура, целяща да даде насоки за икономическото развитие и особено за бюджетните прогнози на държавите членки. По-важният аспект на тази стратегия е, че върху нейните постулати е изградена Зелената сделка на ЕС, обявена от Урсула фон дер Лайен на 11 декември 2019 година.

В Годишната стратегия за устойчив растеж е заявено, че „Европейският зелен пакт е новата ни стратегия за растеж. Тя поставя устойчивостта - във всеки смисъл на думата - и благосъстоянието на гражданите в центъра на нашето действие. Това изисква обединяването на четири измерения - околна среда, производителност, стабилност и справедливост“.

Посланието на ЕК може да бъде разчетено по следния начин.

 Европейският съюз поставя в центъра на своята политика чистата и здравословна природа (израз на което е борбата с климатичните промени). Тези действия обаче може да доведат до икономически сътресения (поради ограничаване на индустриалното развитие), което ще засегне работните места и доходите на населението. Затова е необходим компенсаторен механизъм, който да противодейства на негативните процеси. И този механизъм ЕК предложи да бъде... повишената производителност.

Така, чрез действия за ограничаване на климатичните промени, компенсирани с по-висока производителност, ще се постигне стабилност не само по отношение на икономическото развитие, но и на политическите и социални процеси (задоволяване на желанието на обществата за чиста околна среда и отнемане на възможността на популистите да използват тези обществени настроения, за да дойдат на власт).

В крайна сметка ще възтържествува справедливостта, която ще съчетае едновременно подобряване на околната среда; предпазване от икономически сътресения и по-правилно разпределение на инвестициите към гражданите; запазване интересите на бъдещите поколения.

Голямото предизвикателство на цялата тази схема е предложението (по-скоро - предположението), че икономическите сътресения трябва да бъдат компенсирани с увеличаване на производителността. В стратегията няма дефиниция на това, което Комисията разбира под „производителност“. Но от логиката, според която този термин е използван, трябва да се има предвид производителността на труда.

В Стратегията терминът „производителност“ е употребен 20 пъти и се среща поне по веднъж на всяка страница. Той означава "продукция за единица". В случая Комисията  има предвид "повече продукция на един работещ". Докато в теорията и практиката съществува производителност както по отношение на ресурсите, т.е. "повече продукт на единица вложен ресурс", така и по отношение на капитала или на използваната енергия.

Големият проблем е, че увеличаването на производителността на труда всъщност ще саботира Зелената сделка и ще я обрече на неуспех. Причината е, че увеличената производителност на труда - особено когато тя не е съчетана с по-голяма ресурсна производителност - ще доведе до повече продукция. А по-големият обем е първопричината за повишеното отделяне на въглеродни емисии.

Да, по-високият обем продукция може да доведе и до по-високи заплати, въпреки че връзката между производителността и доходите отдавна е поставена под въпрос. И намаляващият дял на разходите за труд в общите разходи на фирмите, поне в развитите държави, е доказателство за това.

От този кратък анализ ясно се вижда, че Зелената сделка е политически проект, който не е подплатен с експертиза по отношение на мерките за постигане на поставените цели. И е по-скоро план за централизирано развитие, който - макар и доброжелателен в своята същност - ще доведе до... деиндустриализация на Обединена Европа. А това, откъдето и да го погледне човек, без много сериозни икономически сътресения няма как да се случи.

Другият основен въпрос е дали чрез деиндустриализация, всъщност, може да се развиват нови технологии и иновации - след като все още няма изградени механизми и мощности за по-висока ресурсна производителност?

Ясно е, че развитието на подобни технологии първоначално най-вероятно ще е свързано с повишено отделяне на въглеродни емисии. И, ако цената на този тип иновации е твърде висока - поради очакваното въвеждане на нови и по-високи въглеродни данъци - дали в един момент няма да стане по-изгодно тези технологии да се внасят? И то от страни, на които не им пука за някакви си климатични промени и чиято мечта е да унищожат в зародиш идеята за по-конкурентен ЕС, базиран на зелени технологии?

Тук е може би мястото да се посочи, че напоследък България се докара дотам, че да внася ток - основно от Турция.

Причината за това е т. нар. въглероден данък, който българските електроцентрали на въглища плащат, докато Турция няма такъв проблем. По този начин се вреди не само на електропроизводството в България, но и на промишлеността като цяло. Мощностите или не се използват ефикасно, или изобщо не влизат в употреба, влошава се и търговското салдо на страната, което пък е причина за бъдещи макроикономически дисбаланси.

Едновременно с това обаче по-големият внос на ток от Турция не само подпомага нейната промишленост, но увеличава отделянето на по-големи въглеродни емисии. Тоест - деиндустриализацията на България по никакъв начин не води до подобряване на климата. Въглищата имат по-голям дял в енергийния микс на Турция и от глобална гледна точка въглеродния отпечатък на Земята може би се влошава.

И тук е важно да си зададем въпроса "Може ли климатичните промени да бъдат третирани не чрез деиндустриализация, а чрез по-ефикасно използване на енергията за производство на единица БВП?"

Такава възможност наистина съществува. Тя е предложена от Международната енергийна агенция (IEA), която е разработила Ефикасен световен сценарий за енергийно използване (Efficient World Scenario - EWS).

Според този сценарий, ако държавите използват своите енергийни източници по най-ефикасен начин, това ще позволи икономическият растеж да бъде съпътстван с намаляване на въглеродните емисии и ще доведе до подобряване на енергийната сигурност. За да се изпълни този сценарий, всяка държава трябва да подобри енергийната си ефикасност чрез прилагане на най-добрите стандарти за производство на енергия и въвеждане на енергоспестяващи политики - както в производството на мотори, машини, поточни линии и т.н., така и в разработването на икономични електроуреди за бизнеса и бита.

Авторите на Ефикасния световен сценарий са убедени, че крайният ефект ще е намаляване на парниковите газове с 12% спрямо днешното им ниво. Или намаляване с 40% според целите, заложени в Парижкото споразумение. И още - прилагането EWS би намалило ака замърсяването със серен двуокис, с азотни окиси и с 1/3 на праховите частици спрямо днешните нива.

Разбира се, тук остава въпросът дали всички страни в света ще се съобразят с прилагането на този сценарий и най-вероятният отговор ще е не.  Но в този случай, ако ЕС иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени, не е ли по-добре да предприеме стъпки за налагане на най-добрите стандарти по отношение на енергийната ефикасност, което да не е свързано със затваряне на електрически централи и намалено производство. Така ще бъдат насърчени отново инвестиции в по-зелени технологии без това да има стресиращ ефект върху индустриалното производство, което в крайна сметка ще бъде най-силно усетено от обикновените граждани. Прилагането на стратегията на ЕС по начина, по който е формулирана по-скоро ще има предимно негативен икономически ефект, поне в средносрочен план, който ще засегне масово държавите-членки, без това да има някакво значение за крайната цел, която ЕС си е поставил – а именно въглеродно неутрална икономика.

 

 

Странно защо, но в Брюксел никой не ще и дума да отрони за алтернативния вариант на борбата с климатичните промени, познат като енергоспестяващи промишлени мощности и електроуреди за бита и бизнеса!

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във