Банкеръ Daily

Позиции

Безразсъдно е да се залага на крах на долара

Зелените пари приключват 2020-а в близост до 1.23 щ. долара за едно евро и до 103 яп. йени - доста слаби резултати предвид върховите 1.0658 долара за едно евро на 19 март. Анализатори и валутни специалисти очакват американската валута да продължи да поевтинява и през 2021-а и да падне до 1.25 долара за евро и до 100 йени за долар. 

Устойчивото низходящо движение на щатските пари е факт от юли насам и през последните няколко месеца станаха модни твърденията за рязкото им обезценяване. Доларовият индекс, който следи цената на валутата към основните й търговски конкуренти, е с около 10% под върховата си стойност от март. Мнозинството банки и анализатори очакват тази тенденция да продължи, а някои дори прогнозират, че американският долар ще падне с над 20% през 2021-а. 

Да се залага на крах на зелените пари обаче е глупаво, твърди Бари Айхенгрийн - професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет в Бъркли. 

Привържениците на тезата за спад на долара излагат четири аргумента в нейна подкрепа.

Първият - като валута спасително убежище американската парична единица се засилва в условията на несигурност, както се случи през март тази година. Но пък с появата на ваксините най-дълбоката неяснота около COVID-19 сякаш вече е зад нас, следователно оттук нататък ще настъпи отлив от долара. 

Професор Айхенгрийн е съгласен, че някои неясноти около производството, разпространението и ефективността на ваксините действителтелно все още са налице, само че те едва ли са достатъчни, за да свалят доларовите котировки с нови 20% през 2021-а.

На второ място, песимистично настроените към зелените пари посочват, че Федералният резерв продължава да поддържа щедра парична политика, която е по-агресивна от стратегиите на други централни банки и неизбежно ще свали долара. 

Айхенгрийн обаче изтъква, че партньорите на американските централни банкери също не са приключили с икономическите стимули. А Европейската централна банка, в частност, не изглежда склонна да приеме прекалено поскъпване на еврото и уверява, че ще следи внимателно курса му и ще предприеме действия за ограничаване на подема му.

Третият аргумент визира дефицитите в бюджета и по текущата сметка на САЩ. Които трябва да се финансират чрез "внос" на капитали от чужбина. Но привличането на тези задгранични средства изисква американските активи да станат по-атрактивни като се отслаби долара.  

Професор Айхенгрийн опонира, че това са същите онези "дефицити близнаци", които се вадят на показ преди всяка финансова криза от експертите, прогнозиращи крах на долара. На практика при нито една от тях това не се е случвало и е твърде съмнително, че ще стане точно в наши дни. 

Вашингтон вероятно ще продължи да работи с бюджетен недостиг и в бъдеще. А публичният сектор ще спестява по-малко и щатската текуща сметка, която е разликата между инвестиции и спестявания, ще затъва във все по-дълбок дефицит при равни други условия. 

Реалността обаче е, че другите условия не са еднакви. Спестяванията на американския публичен сектор може и да са намалели, но на частния са се увеличили. Част от този ръст се дължи на временната "карантина" на части от бизнеса и на невъзможността да се харчат пари за празненства и за почивки. Тези ограничения ще отпаднат постепенно, но другите причини ще продължат да присъстват. Американските домакинства ще пазят спомена за недостатъчните си спестявания и за невъзможността да платят наема си след едва четири седмици без работа.

Историческият опит показва, че равнището на спестяванията в САЩ се е повишило и е останало високо след Великата депресия. Хората, които са преживели този епизод, са останали по-консервативни във финансово и икономическо отношение до края на живота си. COVID-19 вероятно ще има аналогичен ефект.

Инвестициите също няма да останат незасегнати. Едрите корпоративни проекти ще бъдат замразени докато компаниите не получат по-ясна картина за пост-пандемичните условия. И дори равнището на спестяванията в САЩ да останат ниски, то и инвестициите също ще бъдат по-скромни за период от поне няколко години.

Валутните пазари, очевидно, все още не са оценили тези гледни точки, но другите пазарни играчи би следвало да ги имат предвид. И ако продължителен спад на националните спестявания и ранно възстановяване на инвестициите са налице, то ще станем свидетели на рязък скок на лихвените проценти и на инфлацията. Засега обаче има съвсем скромни движения в тази посока.

Четвъртият аргумент на "противниците" на долара е, че краят на доминиращото влияние на Вашингтон на геополитическата сцена ще доведе и до поевтиняване на зелените пари.

Глобалната хегемония на Америка след Втората световна война е важна основа за утвърждаването на долара като водеща световна валута. Но тази доминираща позиция е подкопана сериозно от изолационната политика на президента Доналд Тръмп. Другите държави вече възприемат САЩ като провалена демокрация и ненадежден партньор. Китай и юанът пък са се позиционирали добре като алтернативи.  

Макар че в тази теза има нещо вярно, новоизбраният президент Джо Байдън може да поправи част от пораженията като се върне към мултилатерализма и към партньорите си от НАТО. Още повече, Китай и юанът ще трябва да извървят дълъг път, за да убедят чуждестранните инвеститори, че са достатъчно надеждни. Събитията в Хонконг със сигурност не работят в тяхна полза.

Заключението на професор Айхенгрийн: Прогнозирането на валутните курсове може и да е предварително загубена игра, но поради изложените аргументи би било безразсъдно да се залага на продължителен спад на американския долар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във