Банкеръ Daily

Позиции

Безименното момиче

Преди няколко дни американска телевизионна репортерка разпитваше жителите на Кабул какво очакват след неизбежното идване на талибаните на власт. В една или друга степен всички бяха притеснени, но отговорът на една млада жена (името ѝ не бе споменато от съображения за сигурност) се заби като отровна стрела в мозъка ми. Тя отговори кратко и ясно: „Да ме убият!“ Каза го сравнително спокойно, без гласът ѝ да трепери, без хълцане и подсмърчане, без сълзи в очите.

От уточняващите въпроси се разбра, че кара магистратура с американска стипендия, което в очите на талибаните е изключително тежко престъпление, наказващо се със смърт. Безименното момиче обясни, че не можела да се възползва от програмата за изтегляне, тъй като тя обхващала само тези афганистански граждани, които пряко са работели за армията или посолството на САЩ (преводачи, технически и всякакъв друг обслужващ персонал), а тя просто е учела. Нямала възможност да напусне самостоятелно страната, тъй като не разполагала нито с достатъчно пари, нито с необходимите документи. Пък и вече било твърде късно. Не се оплакваше и не обвиняваше никого. Изглежда беше приела съдбата си и се беше примирила.

В своята хилядолетна история Афганистан е бил обект на инвазия от всички велики империи, но никоя не е успяла да го покори трайно. Като се започне от Александър Македонски и Чингис хан, преминем през британците и стигнем до руснаците, чиято десетгодишна военна авантюра бе сред една от причините за краха на Съветския съюз. Питам се с кой акъл американците решиха, че те ще успеят?

Вярно, те се задържаха два пъти по-дълго от руснаците. Но с цената на няколко трилиона долара, десетки хиляди убити и осакатени (включително и психически) американски военнослужещи, в пъти повече жертви сред бунтовниците и местното цивилно население. Резултатът е разрушена страна, в която талибаните са по-силни от всякога. Изтеглянето на чуждите войски е единственият възможен изход, но последствията са ужасяващи не само за американците, но и за съседните страни и Европа, които ще бъдат залети от нова емигрантска вълна.

Вчера (16 август - бел. ред.) предните отряди на талибаните влязоха в Кабул. Някои ги посрещнаха като освободители от неверниците, други с надеждата, че ще донесат все пак някаква стабилност и спокойствие в разкъсваната от непрекъснати граждански войни страна. Трети с апатия и безразличие. Четвърти с притеснения за бизнеса, работата и бъдещето си. А някои просто знаят, че е дошъл краят на живота им.

Опитвам се да си представя какво прави сега Безименното момиче. Има ли семейство, което да я подкрепи? Има ли любим мъж, който да я защити? Или очаква в самота неизбежната си съдба? Жива ли е още? Или вече е пребита с камъни, тояги или с каквото там изпълняват смъртните си присъди тези изроди? Плакала ли е? Успяла ли е да запази самообладание и да посрещне смъртта с достойнство? Или е се е молела на палачите си за милост, а те са ѝ се присмивали, обиждали са я и са я заплювали? Мъчила ли се е дълго, преди смъртта да я утеши?

Имам и още много въпроси към силните на деня, които са отговорни за цялата тази трагедия. Но тях ще си ги спестя, защото са изпълнени с гняв и нецензурни думи.

Вместо това ще се помоля за Безименното момиче и за всички останали безименни момичета и момчета, жени и мъже в Афганистан, които ще платят с живота си заради нечии чужди грешки.

 

Чавдар Михов

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във