Банкеръ Daily

Изповедта на Марио Драги пред FT - част втора

Без консенсус, но с ясно мнозинство

(Продължение от Три думи - три трилиона долара)

 

Дисиденти и поддръжници

Проблемите с консенсуса съпътстват Драги през цялата му кариера начело на ЕЦБ. Самият той уточнява, че макар и не единодушно, всичките най-важни решения са вземани с ясно мнозинство от самото начало.

Основните критики идват от богатия Север, а напрежението е най-голямо в Германия - най-многолюдната нация и най-богатата европейска икономика. Кризата в еврозоната задълбочава разделението. Защото Германия остава сравнително леко засегната от нея, докато южните нации - Гърция, Италия, Испания и Португалия, са най-потърпевши заради високите дефицити по текущите си сметки и огромните дългови товари.

"Време (за убеждаване на несъгласните) беше винаги необходимо, особено когато управителният съвет трябваше да маневрира в непознати води. Моите колеги и аз все още обсъждаме дълго къде отиваме, какво искаме да направим и т. н.", подчертава Драги. "Основният ми аргумент беше, че те трябва да осъзнаят, че това не е свят от една държава, че това е по-сложна реалност от една единствена страна. И че монетарната политика трябва да се определя в съответствие с действителността".

Макар че е обществена тайна, че основните разногласия на Драги са най-вече с представителите на германската Бундесбанк в ЕЦБ, банкерът говори много дипломатично за нея. Той подчертава: "Бундесбанк има успешна парична политика през последните 20 до 50 години, когато почти всички други банки на планетата се изреждаха да правят грешки. С въвеждането на еврото обаче ние навлязохме в нов свят, който се променя бързо."

Драги добавя, че "след голямата финансова криза еврозоната има ниска инфлация и най-високата безработица от Великата депресия насам. Финансовата система е фрагментирана и паричната политика вече не влия ефективно върху икономиката. В тези години промените в лихвените проценти вече не можеха да се прехвърлят върху кредитните разходи за частния сектор". Именно това налага и използването на новите нетрадиционни инструменти.

Основните поддръжници на Драги на първо място са повечето му колеги от управителния съвет на ЕЦБ, на които дължи и постоянното  голямо мнозинство, подкрепяло го през осемгодишния му  мандат. На второ място са европейските лидери, които разбират прекрасно дълбочината на кризата. На трето място са мненията на мнозинството икономисти и парични стратези, особено от държавите, преминали през подобни трудни ситуации - САЩ, Великобритания и Япония.

 

Драги и Гърция

За първи път въпросът дали еврото може да съществува в сегашната си форма при наличието  на огромни различия вътре в еврозоната се повдига във връзка със съдбата на Гърция. През 2015-а южната ни съседка отново е на ръба на фалита и ЕЦБ отново провежда успешно линията да поддържа целостта на общността и същевременно да не позволи никакви нарушения на споразуменията за създаването й.

По онова време могъщите европейски северни държави,  водени от  Германия смятат, че няма особен икономически смисъл да бъде  задържана  Гърция в блока на еврото, защото стопанството й никога не е било толкова силно, за да си заслужава жертвите. И искат Атина да бъде отрязана от всякакви спасителни линии за финансиране. Други пък твърдят, че трябва да се предостави неограничена и безусловна ликвидност на гръцкото правителство и на гръцкото стопанство, защото в противен случай ще стане катастрофа,  подобна на фалита на "Лиймън брадърс" и тя ще провокира паника на пазарите.

Разкъсвана между призивите да държи гръцките банки над водата и да се подчинява на собствените си норми (бел. ред. - които забраняват да се използват гръцки правителствени облигации и гарантирани от държавата дългови книжа, ако Атина вече не участва в програми на МВФ или Европейската комисия), ЕЦБ поддържа  крехък баланс.

Драги пояснява в интервюто, че "подкрепата за Гърция е значителна. Във върховия си момент комбинираното кредитиране на ЕЦБ и на Централната банка на Гърция за гръцките кредитни институции достига 127 млрд. евро или 71% от БВП на страната. Продължихме да финансираме частния сектор, използвайки   предпазни мерки, гарантиращи, че няма да се насочват повече средства към държавата. Монетарно финансиране нямаше."

На  въпроса за евентуалното съществуване на "План В"  Драги  отговаря , че такъв никога не е имало. Защото "ЕЦБ е създадена с мандат да поддържа ценовата стабилност, а тя се основава на съществуването на еврото. И ако няма евро, то чия точно стабилност ще се поддържа - на долара ли, или на паунда?"

Колкото до  натиска за отпадане  на Гърция от еврозоната, оказван  от   Еврогрупата (съставена от финансовите министри на блока на еврото) и критиките на един от тях ( според интервюиращите най-вероятно се визира германецът Волфган Шойбле), че ЕЦБ отдавна е трябвало да анулира кредитирането за Атина, Драги отговаря: "Ако искате да изхвърлите Гърция от зоната на еврото, направете го. Но не използвайте за тази цел ЕЦБ".

На онези критици, които твърдят, че Гърция е платила ужасна цена както заради присъединяването си към еврото, така и защото е останала в него, Драги отговаря:

"Страната излиза от неуправляем, финансиран чрез дългове балон. Колапсът бе изключително голям, а кризата - ужасяваща. Тя бе преодоляна първо благодарение на онова, което гръцките граждани успяха да понесат. Но солидарността в еврозоната имаше благотворен ефект. Акциите на общността помогнаха на гръцкото стопанство да нараства средно с по 1.8% през последните осем тримесечия. Доходите на човек от населението, които паднаха грубо с 23% от 2008-а до 2016-а, сега отново са в подем - от 1.6% през 2018-а, а частните инвестиции се възстановяват".

 

(Следва Вампирът Драги)

Facebook logo
Бъдете с нас и във