Банкеръ Weekly

Теодор Славев:

Автократичният режим на Борисов се крепи на европейски пари

За Брюксел е по-важно ние да сме тихи, услужливи и бедни, отколкото умни, активни и благоденстващи

Д-р Теодор Славев е политолог, част от екипа на Български институт за правни инициативи (БИПИ).

 

Г-н Славев, според Вас властта в момента усилено програмира кризи, които да останат в наследство на следващото управление. Какви са симптомите на тази хипотеза, след като бездруго сме в хронични кризи като контролът върху съдебната система, недофинансирането на цели сектори, липсата на всякакви реални реформи, медийните зависимости?

Много в стила на министър-председателя е - още от времето, когато беше кмет – сам да създава проблеми и сам да си ги решава, като винаги е победителят и умиротворителят. В ситуацията на настоящия конфликт, залагането на подводни камъни и инструментите за това са различни. Най-напред е необоснованата финансова политика на правителството. План за излизане от вирусната криза няма, а пари се раздават без идея за оценка на последствията, в някои случаи истерично. Което е необмислено и пречи изключително на инвестиционния климат.

Има и съвсем обмислени популистки харчове, с цел платена народна любов.

Колеги в Щатите наричат купуването на народна любов "Злоупотреба с държавен ресурс за електорални цели". Друг начин за програмиране на кризи или за запазване на кризисното статукво и олигархичния модел е чрез дизайн на пътеките, по които парите от ЕС отново ще бъдат предоставени на свързани с управляващите икономически субекти.

Бюджет 2021 ли ще бъде инструментът за създаване на това минно поле?

Най-вече да. Следващият способ е увеличаването на външните държавни заеми. От началото на тази година те са 8 млрд. лв., като по време на карантината, когато парламентът не работеше, се гласува празен чек за 10 милиарда. В публичния дискурс никой не знае какво е реалното състояние на финансите в България. А тежките времена тепърва предстоят.

В последното десетилетие у нас националният спорт, който се практикува от малцина, е усвояването на евросредства. За пореден път питаме, толкова ли са лековерни хората в Брюксел, че оставят пари на своите данъкоплатци в ръцете на родни шмекери?

Много важен въпрос, по който трябва да се говори. Нашето общество е проевропейско и доверието му в съюзните институции е по-високо, отколкото в редица други страни. Но да не забравяме, че в Брюксел също са политици и нищо човешко не им е чуждо. България е най-лоялният „йесмен“ на техните политики. Помним какво се случи около „Плана Макрон“. За Брюксел е по-важно ние да сме тихи и услужливи, макар и бедни, отколкото умни, активни и благоденстващи. Въпреки декларираните заявки за върховенство на закона при разпределяне на евросредствата, те си затварят очите за това, което се случва в България. Така се установяват автократични режими, с помощта на европейски пари.

Въпреки всичко, трудно е да се обясни как Брюксел допуска да го пребъркват по този елементарен начин.

Това за тях е по-евтината цена за осигуряване на глас, който разпределя много повече средства. Дано по-скоро започне да работи офисът на главния европрокурор. И реалното обвързване на кохезионните фондове с върховенството на закона.

Очаквате ли някаква прагматична и икономически обоснована промяна в тези брюкселски практики?

Старите членки на ЕС си дадоха сметка, че финансовите потоци създават олигархични зависимости и концентрация на власт. Освен у нас, това се случи в Полша, Унгария, Румъния, Чехия, Малта...

Докато чакаме някакво ехо от Брюксел, да разгледаме ключовия правен казус в България сега – изборното законодателство, от което в голяма степен зависи възможността за промяна. Машинното гласуване по принцип е заложено в Изборния кодекс, така че въпросът не е дали да го има, а с какви машини ще се гласува – обективните експерти настояват това да са машини-преброители на бюлетини, а не машини за директно гласуване. Какво е вашето мнение?

Така е, машинното гласуване е в закона и трябва да се абстрахираме дали трябва да го има, или не: според решение на Върховния административен съд от 2017 г., то е задължително за всички секции. Но властите не се съобразяват с мнението на експерти, независими организации, дори на ЦИК, където се стигна до оставка на председателя. Това също се вписва в планирането на кризи. Умишленото създаване на бъркотия може да доведе до отлив на избиратели, от което полза има само статуквото.

Неведнъж се посочва, че между списъците на ГРАО и НСИ има разлика от над милион „мъртви души“, което е чудовищна цифра спрямо населението на страната.

И оттук идва изкривяване на представителността, на избирателната активност. На местните избори в София в рамките на седмица изчезнаха 100 000 гласа. Нерешен е и проблемът с гласовете от чужбина – в момента никой не може да каже колко българи зад граница имат право на глас. Да не говорим за купения и корпоративния вот.

Според АИКБ тече неформално, но масово връщане на първичните партийни организации по месторабота, което е тоталитарна практика.

Да, и това е осезателно. Най-лошото е, че институциите и хората, които трябва да разследват престъпността и корупцията по високите етажи на властта, всъщност крепят задкулисието.

Не е голямо откритие, че из високите етажи на властта прокуратурата се храни главно с политически трупове.

Точно така. Има изследвания колко лица е атакувала прокуратурата, докато те са били на власт, и колко - след това. Трябва да предупредя, че превръщането на прокуратурата в политически играч води до осъдителни решения срещу България и плащане на огромни суми от държавния бюджет.

С оглед на евентуалните промени, какво показва погледът към политическите сергии в момента? Сякаш един продукт е силно подценен – проектът на Цветан Цветанов?

Много е интересно какво ще се случи с него. Последните действия на г-н Цветанов сред структурите на ГЕРБ са доста сериозни.

Той заяви, че таванът на ГЕРБ ще бъде не по-висок от 500 000 избиратели.

Което би им отредило мястото на втора или трета политическа сила. Но не е изключено да паднат и още по-надолу.

Отстрани погледнато, в БСП изглеждат много доволни от позицията си на „безотговорния втори“ – получават си желаното, а не носят никакви отговорности.

Избирането на Нинова означава, че ако тя продължава със социалпопулистичните и националистични теми и с отказа да се концентрира върху икономическата проблематика, мафията и завладяването на държавата, БСП също рискува да се свие.

ДПС пусна един много дискретен спасителен пояс на Борисов, като обвърза оставката му с тази на Радев, поредната „източна хитрост“.

Това беше новината от началото на настоящата парламентарна сесия.

Ако погледнем зад завесата на статуквото, възможно ли е то да се самовзриви отвътре, с цел самооцеляване? Наскоро бившият главен прокурор Сотир Цацаров силно се разграничи от изпълнителната власт на Борисов, относно екстрадирането на турския дисидент Абдуллах Буюк.

Не е възможно. Има още много европейски пари за усвояване. Под повърхността отново се разпределят гигантски финансови потоци. Целта е да се запази политическото статукво чрез нови аватари. Шансът ни е в гражданския натиск.

Неотдавна се пошегувахте, че ако ГЕРБ проведе вътрешнопартийни избори, те ще бъдат спечелени от Георги Гергов. Това камъче в чия градина е - на ГЕРБ или на БСП?

И в двете. Зависимостите са ясни за всички.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във