Банкеръ Daily

Позиции

Атанас Пеканов: Високите нива на инфлация са временни


Анализ на вицепремиера в служебното правителство Атанас Пеканов


Все по-често в медиите се дискутира въпросът за риска от задаващи се високи нива на инфлация, поради което ми се иска да дам някои разяснения относно двете гледни точки в този активен дебат сред макроикономистите. За мен е важно гражданите да бъдат информирани и да имат разбиране за световните процеси, за да можем да взимаме правилните решения.

Действително в последните месеци в редица от развитите икономики бяха документирани високи нива на инфлация. България, като малка и силно отворена икономика, може да се каже, че внася част от инфлацията отвън. Но тези високи нива на инфлация през лятото, когато е в ход икономическо възстановяване, бяха очаквани отдавна и отговарят на логиката, че при силна икономическа активност започва покачване на цените. Доколкото тя е в относително ниски стойности, инфлацията, според модерното разбиране, е желан страничен ефект при разрастващата се икономика. (Именно по тази причина в последните десетилетия повечето централни банки в света възприеха и успешно следват модела на таргетиране на инфлация близка до 2%, която носи ценова стабилност и дава оптимална среда за икономически растеж – защо е така, друг път).

Основният спор в икономическите среди в момента е дали покачването на инфлацията е временно или ще се задържи за по-дълъг период, представлявайки риск за икономиката. За момента изглежда, че аргументите в полза на това, че високите нива на инфлация са временни, са по-силни и убедителни. Инфлацията е феномен, който върви ръка за ръка с висока икономическа активност според актуалните разбирания на икономическата наука. След пандемичните зимни месеци, инфлацията беше отчасти очаквана, както поради базисните ефекти - ниските нива на цените в някои сектори преди година впоследствие на пандемията и локдауните, така и заради отложеното потребление през тази зима, което беше компенсирано отчасти през летните месеци. Компенсирането на потреблението в някои специфични сектори – като услугите и туризма, води до голямо търсене, на което предлагането не успява да отговори напълно и това очаквано води до покачване на цените. В допълнение, увеличенията в цените на енергията също допринесоха за тези ценови промени в последните седмици в България и в други европейски страни.

Въпреки тези текущи фактори, едва ли в средносрочен аспект средата на ниска инфлация, която бе налице в последното десетилетия, ще се промени. Макар често в политически изказвания да се спекулира със страховете на гражданите от прекомерна инфлация, в последните 10 години в Европа имахме твърде ниска инфлация като целта на Европейската централна банка за инфлация от 2% годишно така и не беше постигната. Отговорът на въпроса защо дори комбинацията от ниски лихвени проценти и добри икономически времена преди пандемията не доведе до нива на инфлация дори от 2%, се основава на редица устойчиви фактори, много от които глобални – глобализацията, която упражнява натиск на поевтиняване на големи групи стоки; демографските тенденции за застаряване на населението, които повишават общите количества спестявания; високите нива на неравенства, които също така означават по-ниски относителни нива на потребление, тъй като голяма част от ресурсите са концентрирани в домакинства с по-ниска склонност на потребление (тук мога само да препоръчам най-новото изследване на Amir Sufi, Atif Mian и Ludwig Straub); нежеланието на инвеститорите да поемат инвестиционни рискове. Тези фактори, които допринасят дългосрочно за глобалната среда на ниска инфлация, не са се променили след пандемията и ще продължават да оказват натиск върху ценообразуването.

Но това, което кара много хора да предупреждават за нарастване на инфлацията, е разширяването на паричната база, т.е. на балансите на централните банки. В миналото, и това все още е записано в старите учебници, се говореше за такъв ефект: когато централната банка инжектира пари в системата, тези пари, умножени отново по показателя за парично предлагане, излизат в света като кредит от търговските банки. Това е удобна концепция, но не отговаря на реалността. Единствено увеличаване на активите на банковите баланси и намаляване на лихвените проценти не са достатъчни, за да произведат голям инфлационен натиск – и това се вижда ясно когато погледнем стотиците постоянно повтаряни грешни предсказания за хиперинфлация от последните десет години.

За да се получи сериозен про-инфлационен натиск се изискват продължителна силна икономическа активност, ниска безработица и съответно силни позиции на работещите да изискват повишаване на работната заплата, което в следващ етап да накара фирмите да повишат цените на продуктите и услугите си. Тогава и самите очаквания за бъдеща инфлация могат да бъдат ревизирани нагоре. Именно това е един от основните рискови фактори, които могат да доведат до продължително нарастване на цените извън еднократните базови ефекти, защото когато работещите очакват продължително покачване на цените, те започват да изискват продължително увеличаване на номиналните си заплати, отвъд нарастването на производителността им.

Актуалната висока инфлация е по-скоро преходна - в този смисъл бяха и изказванията на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл на отминалия семинар в Джаксън Хол този уикенд. Аз също смятам, че към момента, поради общата икономическа несигурност и неяснотите с оглед на евентуалните нови вълни и варианти на коронавируса, икономическото възстановяване е все още крехко. При признаци, че инфлацията трайно се повишава, централните банки, разбира се, могат да реагират и да предприемат нужните мерки. Но е важно да разберем, че повишаването на лихвените проценти и затягането на балансите на централните банки носи и негативи – това ще затрудни и постави под риск крехкото възстановяването на икономиката, което протича в момента. В този смисъл такива стъпки трябва да бъдат предприети едва когато сме сигурни, че тя е стъпила на краката си и рисковете са зад нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във