Банкеръ Daily

Позиции

Ана Ботин поиска промяна на регулациите

Ана Ботин

В коментар за "Файненшъл таймс" изпълнителният председател на испанската банкова група "Сантандер" - Ана Ботин настоява оторизираните органи да преосмислят начина, по който регулират финансовия сектор. Просто защото предизвикателствата, които се появиха в резултат  на  пандемията от коронавируса се различават от онези, които последваха  финансовия колапс през 2008-а.  

 

Още след като финансовата криза от 2008-а бе овладяна, властите  в засегнатите страни направиха два извода за банките, които се озоваха  в епицентъра на проблема. За да се снижи риска за финансовата стабилност, кредитните институции трябваше да бъдат капитализирани по-добре и да се намали зависимостта на икономиките от едрите банки, а  същевременно и да  се стимулира конкуренцията от страна на новите играчи, включително на технологичните компании. 

Тези цели бяха до голяма степен постигнати. Днес банките наистина са със значително по-силни капиталови позиции, а балансите им са по-здрави. Технологичните гиганти и нови фирми за разплащания пък направиха сериозен пробив и продължават да разширяват присъствието си в сектора на финансовите услуги. Което налага осъвременяване на режима за  регулиране, с което да се реагира адекватно на  три критични предизвикателства.

Първото е икономическото възстановяване, което ще се ускори, ако банките кредитират бизнеса по-активно

Това означава, че те ще трябва да използват по-голяма част от натрупания капитал. И, ако искат да наберат още свежи ресурси, ще трябва да са в състояние да привличат инвеститори. 

В момента обаче мнозинството банки не могат да използват балансите си в максимална степен. Това до голяма степен се дължи на начина на регулиране на банковия капитал, включително на капиталовите "буфери", които кредитните институции бяха задължени да изградят след приключването на финансовата  криза. Целта беше ясна: банките трябва да увеличават капитала си и да формират буфери в благоприятни условия, които впоследствие да се ползват, за да абсорбират загубите в трудни времена. 

При   развитието  на кризата, избухнала в резултат на пандемията от коронавируса,

  регулаторите позволиха на банките да използват тези буфери. Инвеститорите обаче се питат какво ще се случи след като икономиката започне да се възстановява и кредиторите ще бъдат задължени да възстановяват капиталовите си запаси. Това ще отнеме време, защото ниските лихвени проценти и слабите стопанства ще депресират банковите печалби. Което пък притиска банките да започнат да повишават капитала си незабавно, вместо да го използват за финансиране на възстановяването. 

Представителите на регулаторите говорят открито за проблема, който не могат да решат достатъчно бързо. А е крайно наложително в краткосрочен план оторизираните органи да стабилизират капиталовите изисквания, да премахнат неяснотите около регулаторната рамка "Базел ІІІ", приета след финансовата криза от 2008-а и да опростят и да прецизират начина, по който банките могат да изчисляват необходимия капитал  за поглъщане на загубите и ликвидността. 

В дългосрочен план е наложително да се преосмисли как кредитните институции да използват по най-добър начин капиталовите буфери и оптималното равнище на капиталовите изисквания, както и да се проучи отново как банките изчисляват претеглените съобразно риска активи с акцент върху освобождаването  на капитал в подкрепа на свежо кредитиране.

Второто предизвикателство е да се осъвремени режима на финансово регулиране така, че той да подкрепя и да ускорява прехода към зелена икономика.

Нужни са действия в глобален аспект, за да се постигне споразумение за "зелено" данъчно облагане и да се гарантира, че всичките големи и регистрирани на борсите компании ще следват препоръките на звеното за свързаното с климата финансиране. Пазарите се нуждаят от нови  стимули, които биха   подкрепили  прехода към нисковъглеродна икономика и регулаторите ще трябва да решат как да намалят цената на капитала, с който банките финансират зелените проекти. 

Третото предизвикателство е дигиталната революция.

Режимът на регулиране в момента работи в полза на технологичните компании - посредници за финансови услуги за сметка на банките. Това важи в изключителна степен за правилата за набиране и съхраняване на данните, които се ползват за осъществяване на разплащанията. Технологичните гиганти се превръщат в кредитни платформи, без да трябва да се съобразяват с по-голямата част от банковите регулации. И ролята им, макар и все още сравнително малка, расте бързо. През миналата година големите технологични компании са отпуснали кредити за 795 млрд. щ. долара   в  (глобален мащаб), по данни на Банката за международни разплащания. Пандемията пък просто ще затвърди позициите на цифровите играчи. 

В този смисъл е повече от ясно, че  "игралното поле"  изисква балансиране - не, за да даде предимство на банките, а да премахне изгодите, които технологичните играчи ползват през последните десет години. Съобразно режима на регулиране на Европейския съюз финансовите фирми трябва да предоставят на технологичните компании достъп до набраните от потребителите данни, ако те са съгласни. Това изискване трябва да се прилага и за персоналната информация, с която разполага всеки сектор, включително и на високите технологии. И по този начин да се премахне толерирането на някои играчи. 

В заключение Ана Ботин пояснява, че не иска регулирането,  въведено след финансовата криза от 2008-а да бъде премахнато изцяло. А просто правилата да еволюират в условията на променящия се свят, конкуренция и рискове, и контролът да не се осъществява "рехаво". Политици, надзорници и банки трябва да намерят начин да принудят регулаторната структура да служи по-добре на индивидуалните потребители и бизнеси , и същевременно да помогне на кредиторите да разпределят част от финансовите резултати на акционерите си и да решават трите нови предизвикателства. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във