Банкеръ Daily

Позиции

Американските милиардери си изпускат нервите

Ако някой се пита какъв би бил материалният ефект от предложените от сенатора демократ Елизабет Уорън данъчни увеличения за богатите, отговор предлагат оценките на двама икономисти, които я съветват за данъчната й програма - Еманюел Саец и Гейбриъл Цукман, пише "Ню Йорк таймс".

- "Ако данък богатство беше въведен, примерно, през 1982-а, господин (Бил) Гейтс, който е спечелил първия си милиард до 1987-а, би натрупал  през 2018-а  само 13.9 млрд. долара  вместо 97 млрд. долара";

- "Колкото  до списъка на "Форбс" с  400-е най-богати американци, всеки от тях би притежавал средно по 3.1 млрд. щ. долара, а не като  сега - по 7.2 млрд. долара";

- "Онова, което биха постигнали 6% данък богатство (предвиждан от госпожа Уорън, ако стане президент), е, че при такава ставка е доста по-трудно човек да остане милиардер на 70, 90 и т. н. години", допълва  Цукман.

За  някои анализатори това е прекалено закъснял опит за ново балансиране на икономическата система, която възнаграждава щедро прекомерно богатите и  благодарение на малкия  процент "победители". За критиците това намерение представлява зле замислен и непрактичен опит за пренасочване на възнагражденията, спечелени от най-продуктивните и изобретателни предприемачи, инвеститори и бизнесмени. 

Редакционният борд на "Ню Йорк таймс" (група от коментатори, чиито позиции са основани на  опит,на проучвания, дебати и на формирани в продължителен период от време ценности, която е различна от редакционната колегия) пък констатира, че

милиардерите в САЩ започват да се изнервят

Един от последните влиятелни американци, които предупреждават, че планът на сенатор Уорън за много по-високо данъчно облагане на богаташите ще е лош вариант не само за тях, но и за цяла Америка, е Бил Гейтс. Когато основава „Майкрософт“ през 1975-а, най-високата данъчна ставка върху личните доходи е 70%, налозите за капиталовите печалби и корпоративните приходи са доста над сегашните, а данък имущество е доста по-впечатляващ. Нито едно  от тези обстоятелства  обаче не възпират  Гейтс да започне бизнеса си, нито обезкуражава инвеститорите да вливат пари в него. Милиардерът посочва, че голямо увеличение на данъка  ще  доведе до по-нисък икономически растеж и ще навреди на иновациите, на формирането на капитал и на Съединените щати като благоприятно място за основаване на иновативни компании.

Други развълнувани плутократи защитават подобна гледна точка, но не с чак такъв финес. Особено груб е милиардерът инвеститор Леон Купърман, който обвинява госпожа Уорън, че саботира американската мечта. 

Главният изпълнителен директор на "Джей Пи Моргън Чейз" - Джейми Даймън, също не е доволен. В интервю за "Си Би Ес" , дадено  на 10 ноември, той признава, че неравенството на доходите в САЩ е "огромен проблем", но не смята, че американските топ-мениджъри са прекалено високо платени. По отношение на собственото си възнаграждение за 2018-а в размер на около  31 млн. щ. долара, Даймън посочва, че няма нищо общо с  определянето на размера на сумата  -  тя е определена така  от банковия борд. Все пак, банкерът се съгласява, че "богатите са забогатели прекалено по различни начини" и че "доходите на средната класа са останали горе-долу непроменени за последните 15-а години, което не е особено добре за Америка". А на директната атака на госпожа Уорън срещу него, че щатското стопанство работи идеално за богатите и че "Даймън не иска това да се промени", той възразява , че не е съгласен с внушението, че не е патриот. И смята, че сенаторката от Масачузетс "трябва да хули нацистите, но не  и хората, които работят здраво, за да постигнат нещо". 

Редакционният борд на "Ню Йорк таймс" внася и известен ред във фактите

Най-богатите американци отделят много по-малка част от доходите си под формата на данъци сега,  отколкото са плащали преди половин век. През 1961-а лицата с най-високи приходи са внасяли средно 51.5% от тях за федерални, щатски и местни данъци. През 2011-а този дял е паднал до 33.2%, сочи проучване на Томас Пикети, Еманюел Саец и Гейбриъл Цукман, публикувано през 2018-а. Официални данни за последните няколко години все още няма, но те най-вероятно ще покажат сходна данъчна тежест.

Междувременно, федералното правителство се нуждае от много повече пари заради десетилетията на епизодични данъчни редукции. Финансовото министерство е напът да вземе назаем над 1 трлн. щ. долара през текущата фискална година, за да посрещне задълженията си. Щатската администрация ще има нужда от много повече  средства за належащи инвестиции в инфраструктура, в образование и социални помощи. В този смисъл предложенията на госпожа Уорън и на един от съперниците й - сенаторът демократ Бърни Сандърс, да се въведе нов  федерален данък  върху  богатството  заслужават внимание. И почти няма доказателства в полза на опасенията на Бил Гейтс, че данъчният ръст, който визират Уорън и други кандидати да получат номинация от Демократическата  партия за участие в президентската надпревара ще обезсърчат иновациите, инвестициите или икономическия растеж.

Бил Гейтс е ужасен от идеите на сенатор Уорън

Досегашната практика показва, че

данъчното облагане влияе  символично  върху иновациите

Експертите нямат перфектно познание за двигателите, които влияят за появата на нововъведения , но данъците със сигурност не са  така   важни  фактори както  образованието, изследванията  и подходяща правна система. Конгресът оряза трикратно данъците през последните четири десетилетия, всеки път - с намерението  да стимулира иновациите, инвестициите и растежа. И всеки път предполагаемите ползи не успяха да се материализират. Президентът Доналд Тръмп бе инициатор на последния данъчен експеримент през 2017-а, а МВФ заключи през тази година, че той не е проработил. 

Проучване сред  притежателите на патенти в Америка констатира, че откривателите обикновено произхождат от богати фамилии, израстват в общности на себеподобни и получават висококачествено образование по математика и природни науки. Господин Гейтс, който е един от най-успешните предприемачи в американската история, отговаря идеално на този профил.

Изводът от това и от сходни на него изследвания е, че публичните инвестиции, финансирани от данъците, могат да дадат възможност на повече деца да се възползват от предимствата, които е имал  младият Гейтс.

Големите тревоги на милиардерите (включително на основателя на "Майкрософт") са, че в даден момент те трябва да внасят по 100 млрд. долара за данъци. Всъщност, според плана на госпожа Уорън, специално Гейтс ще дължи 6.379 млрд. долара на данъчните власти през 2020-а, което е по-малко от печалбите от инвестициите му през миналата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във