Банкеръ Daily

Асен Василев пред „БАНКЕРЪ“:

Ако няма съдебна реформа, ще въртим на място като хамстери

Г-н Василев, инфлацията е доминираща тема в момента, а по нея чуваме различни и дори взаимно отричащи се решения. Проф. Гарабед Минасян смята, че тя не е рекордна и трябва да се бори с инвестиции в условията за правене на бизнес, а не със субсидии. Вашият колега Любомир Дацов предлага нещо по-ексцентрично – намаляване на акцизите върху горивата и увеличаване на акцизите върху цигарите. Каква е антиинфлационната концепция на „Продължаваме промяната“?

- Причините за инфлацията в България са две. Първата е вносът – тъй като левът е вързан за еврото, ние внасяме инфлация – знаем, че ЕЦБ напечата немалко евра. Тази инфлация е между 2 и 4 процента. По-притеснителен е другият инфлационен натиск и той се дължи на факта, че структурата на нашата енергетика се крепи почти изцяло на внос на  газ и петрол, и квоти върху въглеродните емисии. В резултат имаме значително нарастване на цената на електроенергията. Затова належаща е преориентацията на енергийната система, намаляване вноса и използването на алтернативни източници като азерския газ. Същевременно трябва да работим и с ЕС за нормализиране на цените на въглеродните емисии. Що се отнася до акцизите на горивата, те в момента са най-ниските в Европа и промените там няма да намалят особено инфлационния натиск. Видяхме, че този подход не сработи с намаляването на ДДС в ресторантьорския сектор – цените си останаха високи. 

В същата посока на разсъждения, някои експерти смятат, че не бива да бързаме прекомерно с внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, защото това ще ни вкара в още по-жесток зелен график?

- За съжаление в зеления график сме влезли още миналата година - с подписването на споразумението за намаляване на въглеродните емисии с 55 процента. Оттук насетне Планът за възстановяване е по-скоро изпълнение на вече поет ангажимент. Истината е, че дори да обещаем затваряне на Маришкия басейн през 2100 г., решението пак трябва да дойде от икономическата реалност. Ако цената на квотите стигне 100 евро, Маришкият басейн няма как да произвежда. Затова предоговарянето трябва да стане в посока наличност на въглеродни квоти на пазара, цена и плавност на прехода. Ако цената на квотите падне на 30 евро, „Мариците“ биха станали конкурентни.

Анализите сочат, че преминаването на газ също е временно решение за въглищните ТЕЦ-ове.

- Аз съм силно против това решение. След 10 г. то ще ни постави в същата ситуация, но вече ще сме инвестирали 1.5 милиарда, които за толкова кратък период не можем да си върнем. По-скоро трябва да се помисли за технологии, които "преработват" въглеродния диоксид в торове. Може да се помисли за преминаването на част от ТЕЦ-овете на биогорива. А защо не и за размисъл на тема "Доколко е целесъобразно завода за боклуци да е в центъра на София, а не в района на "Маришкия басейн", например?"

Кои са основните стълбове в икономическата доктрина на „Продължаваме промяната“?

- Започваме от най-важното - данъците да не се пипат, а да се събират! Също така да се спрат течовете в икономиката и терорът над бизнеса. Просто е, ако бизнесът няма сигурност, че изработеното си остава за него и работниците, хората няма да работят. Оттам нататък трябва да се случат няколко неща. Българската енергетика да остане българска, без зависимости от вносни енергоизточници.

При това положение ядрената енергетика ли е главна алтернатива, макар че и тя е свързана с външни зависимости?

- Да, но не само. Има и хидроенергетика. Оказа се, че в последните 5 години сме получили от румънска страна няколко запитвания за ВЕЦ на Дунав при Търну Мъгуреле. Останали са без отговор. Съществуват добри възможности и за геотермална енергия, започна и разширението на ПАВЕЦ “Чаира“.

Говори се, че ПАВЕЦ “Чаира“ умишлено е бил занемарен, за да се защитят определени енергийни интереси в България и извън нея?

- ДАНС вече са влезли, те ще се произнесат. Но истината е, че три от четирите турбини на „Чаира“ не работят. Ако се въведат в действие, те биха ни дали допълнителни 840 мегавата производствена мощност, при едно от най-евтините производства в държавата. Голям проблем е и разпределението на субсидиите в земеделието, което оставя зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството без сериозна подкрепа. В Нидерландия логистиката в земеделието е решена по първокласен начин и пътят на един домат от палетата на производителя до магазина в Ню Йорк или Шанхай е решен перфектно от изкупвачите, без да има безброй прекупвачи. Това е типът инфраструктура, която ражда голяма добавена стойност.

Има различни изчисления за миграцията на българските капитали зад граница, но дори и при най-скромните, става дума за десетки милиони евро. Състоянието на съдебната система е основната тапа в системата, но не е само тя. Как ще решавате този проблем?

- Защо този капитал изтича? Търси сигурност. Всички гледахме сагата с „Осемте джуджета“ – как се влиза и се открадва една фирма. При скандала с „гнилите ябълки“ в съдебната система имаше опит за присвояване през съда на френска фирма. Няма как хората да държат и инвестират парите си в България, при наличието на такива проблеми.

Към служебния кабинет имаше критики, че не е започнал да "разрива" енергетиката, транспорта, земеделието. Как се готвите да демонтирате този модел?

- Началото минава през персонални промени, защото овладените структури трябва да спрат да работят като бухалки. Истината е, че голяма част от администрацията не участва в корупционните практики. Тя може да знае и да ги наблюдава отстрани, но е не пряко ангажирана с тях. Схемата не е чак толкова сложна: малко на брой доверени  лица са поставени на ключови позиции и корупционните практики си вървят. Ако тези малко на брой хора бъдат подменени...

В ББР, например, бяха сменени само шестима души - надзорния съвет и директорския борд - и корупционните практики изведнъж спряха. Въпросът е, че за да стане това устойчиво във времето, трябва да се случат няколко нещо. За да разбера какви "ин хаус" обществени поръчки са направени от държавните предприятия, на мен ми отидоха 45 дни. Тази информация я няма никъде или, ако я има, тя е разпокъсана и непълна. Всичко трябва да е систематизирано, публично и лесно достъпно. За да може да открием една информация не след година и половина, а веднага - за две-три минути.

Второто нещо, което трябва да се случи - на чисто институционално ниво. Какво направихме ние? Открихме нарушенията, направихме проверките, описахме нарушенията като по учебник - кой, кога и какво е нарушил, как е прикрил нарушението си и т.н. Събрахме цялата информация и през юли я изпратихме в прокуратурата. Сега сме октомври - няма повдигнати обвинения...

Гражданите и не очакват нещо да се случи...  

- Да, ама ме питате как това може да бъде преодоляно. Ако има повдигнати обвинения, ако тези хора бъдат осъдени и отидат в затвора, след това, ако на някой друг му се заповяда „Направи го така, защото аз ти казвам!“, човекът ще се замисли. Комисията по хазарта. Скандалът избухна преди около две години. А по мое време излезе доклад на АДФИ, а констатациите в него бяха, че щетите са нанесени не от бездействие, а от умишлени действия.

И то законодателни действия, защото точно парламентът е отворил вратата толкова широко.

- Да, но след това комисията съвсем умишлено прави специални тълкувания, които водят до нанасянето на нови щети. Единственото, което аз съм чул да се е случило на тези членове на комисията е, че са уволнени и вече не са на държавна заплата. Е, и закриването на комисията, разбира се...

Много тежко наказание...

- Да, ако за 700 милиона наказанието е да уволним някого, няма как този тип поведение да бъде ограничено или спряно.

Е, както казваше бившият премиер „Мазнинки има много“...

- Ами... Наистина имат мазнинки, но, ако едновременно със запушването на дупките в хазната, върви реформа в прокуратурата и правосъдието, дали тези хора ще имат възможност отново да ги „инвестират“ в корупционни практики? Така че в момента, когато  ДАНС, Икономическа полиция, НАП, прокуратурата и съда започнат да си вършат работата, нещата наистина ще започнат да се променят. И то ще започнат да се променят институционално, а не на база персонални кадрови промени.

Ами ако съдебната реформа се забави прекалено дълго, което никак не е изключено?

-  Ако съдебната реформа се забави прекалено дълго, ще си въртим колелото като хамстери - на място. В смисъл такъв, че чрез персонални и структурни промени, чрез осветляване и работа по нов начин, могат да се овладеят част от проблемите и да се намалят течовете от хазната. За да станат тези успехи устойчива политика обаче трябва да се случи и съдебната реформа.

Ето виждаме какво става и по Закона Магнитски, и около Досиетата „Пандора“... В крайна сметка от това нищо не следва, защото посочените лица казват „Нищо от това не е вярно, няма такова нещо!“, а парите отдавна са превъртени или складирани на сигурно. 

- Като казват за Закона Магнитски, че няма такова нещо трябва да знаят че, това на практика е една много тежка мярка.  

Колко да е тежка, след като Пеевски предварително е разбрал какво ще му се случи, събрал е всичките си пари откъдето трябва и ги е прибрал на сигурно място. Или поне така се говори...

- Може би парите в България са недосегаеми, но Законът Магнитски работи в световен мащаб. Неслучайно се води толкова сериозна битка - да се докаже, че Законът Магнитски е нещо много лошо, а господин Пеевски е невинен и американската държава не знае какво прави. Според мен тази битка се води не само в името на господин Пеевски...

Разбира се, докоснато е сърцето на модела!

- От тази гледна точка, поставянето на един човек в Списъка „Магнитски“ абсолютно блокира неговите авоари, сметки, имоти и всичко останало. Всички, които оказват материална и нематериална помощ на този човек, също попадат под ударите на закона.

Добре, да поговорим малко и за политика. Има ли вариант, при който да съжалите, че не направихте общи листи с „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“?

- Не мисля.

Защо, след като анализатори твърдят, че такова обединение ви изстрелва в орбита като първа политическа сила?

- Честно да ви кажа, аз не вярвам на този анализ по една проста причина. Според мен има хора, които биха гласували за „Демократична България“ и г-н Лозан Панов като кандидат-президент, но не биха гласували за г-жа Мая Манолова и г-н Румен Радев. Има хора, които биха гласували за „Продължаваме промяната“ и г-н Румен Радев, но не биха гласували за „Демократична България“ и г-н Панов.   

Говоря за по-широк формат за промяна. Без да се влиза в тези вътрешни колизии ляво, дясно и така нататък. Не би ли бил този формат най-успешен на този етап?

- Такъв етикет е много важен за управлението на страната, но гражданите трябва да имат избор. Аз мисля, че всички тези формации, за които говорихме, вярват, че базисното нещо - спирането на течовете и съдебната реформа - задължително трябва да се случи. Въпросът е оттам нататък какво правим? Дали тръгваме към намаляване на данъците (дясна политика) и спиране на всякакви увеличения на пенсиите и минаване към нулеви дефицити (съвсем дясна политика), дали  отиваме съвсем вляво и взимаме безумни заеми, за да увеличим пенсиите, заплатите, социалните помощи или пък избираме някакъв балансиран вариант... Различни са възгледите, различни са и предпочитанията на избирателите. 

Аз лично смятам, че г-н Лозан Панов е страхотен специалист и би бил страхотен главен прокурор. За главнокомандващ обаче предпочитам г-н Радев и затова ще гласувам за него. Има много хора, които биха направили различен избор и ако ние се опитаме да ги вкараме изкуствено в една обща формация, по-скоро ще ги отблъснем. Хората трябва сами да изберат как да гласуват, пък после тези формации трябва да решат как да управляват. 

При това положение, „Продължаваме промяната“ към кое европейско политическо семейство ще се присъедини?

- Все още не знаем.

А към кое бихте искали да се присъедините? С кого бихте преговаряли?

- Бихме говорили с всички европейски политически семейства. Причината е една и тя е много проста. Това, което ние вярваме, че трябва да се случи на европейско ниво е зелената сделка. Тя обаче трябва да бъде ребалансирана така, че да не убие европейската икономика, а да я направи конкурентноспособна на Китай и САЩ. 

От една страна трябва да се засили европейската прокуратура и въобще - регулаторните органи, а от друга - европейските регулации трябва да бъдат намалени, защото в някои сектори те са прекалено ограничаващи.  И още два сериозни проблема има  за решаване пред Европа - мигрантската криза и енергийната зависимост.

За справянето с първия проблем трябва да бъде използвана канадската точкова система - който покрива задължителните изисквания, иска да работи и има намерение да се интегрира - добре дошъл е да работи и да се развива. Въпросът с енергийната зависимост на Европейския съюз също може и трябва да бъде решен прагматично.

И кое политическо европейско семейство отговаря на всички ваши изисквания?

- Май никое. И затова искаме да разговаряме с всички. Идеологическото залитане в едната или другата посока ще ограничи свободата ни да вземаме прагматични решения, които биха работили в полза на българските и европейските граждани.

Отиваме към последния въпрос: ключовата дума при вас е почтеност. Само че има едно брилянтно съчинение на Христо Смирненски - „Приказка за стълбата“. Смятате ли, че сте имунизирани срещу изкушенията на властта?  

- Българските граждани видяха какво успяхме да постигнем с Кирил Петков за четири месеца в служебното правителство. Мисля, че разбират и докъде сме готови да стигнем, ако ни гласуват доверие. Хората, които влизат в листите ни също са с много добри кариери и също са доказали себе си извън политиката. Те нямат нищо общо с традиционното кариерно развитие по партийна линия и в този смисъл не са изкушени от благините на държавното управление. Ще обясня още по-просто. Нито аз, нито Кирил можем да кажем на някого „Направи това или онова, защото така съм решил!“, тъй като човекът просто ще каже „Аз бях дотук“ и ще се върне към практиката си на добър лекар, стоматолог или строител. И второто нещо е, че никой от нас не скъсал връзката си с реалния свят и поне засега няма опасност да я скъса.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във