Банкеръ Daily

Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски пред БАНКЕРЪ:

Ако не беше мораториумът върху шистовия газ, сега България щеше да е износител

Г-н Хиновски, неотдавна вие напомнихте за едно старо изследване, според което в Северозападна България има залежи от природен газ от 480 млрд. куб. метра. Какви са конкретните параметри на проучването и как е измерено това количество газ?

- Цифрата не съм я измислил аз. Това са резултатите от много сериозен и професионален геоложки доклад за проучване, извършено от една от топ водещите американски компания в бранша и направено по договор. Проучването е протекло 4 години – от 2007 до 2011 г. в района на т. нар. Етрополска свита. Впрочем в същия район бе открито и находището в Чирен. Загадката е, че този доклад беше покрит и потулен. Фирмата откривател кандидатства за геоложко откритие, което й беше отказано. А въз основа на този документ трябваше да започне добивът. Тази история пряко се връзва с наложения през 2012 г. от кабинета „Борисов 1“ мораториум върху проучванията и добивът на шистов газ у нас.  Американската компания напусна България обидена.

Вижте цялото видео от интервюто с Иван Хиновски ТУК:

 

С „Шеврон“ беше нещо подобно, но в Североизточна България.

- Да, но „Шеврон“ се появи малко по-късно.

 Какво  конкретно се случи с този доклад ?

- През ноември 2011 г. докладът на фирмата беше входиран в тогавашното Министерството на икономиката и енергетиката, министър беше Трайчо Трайков. Очевидно докладът веднага е станал достъпен до някои от страните, заинтересовани от нашите енергийни зависимости.

Много ли са тези страни?

- Всъщност, една-единствена – нашият монополен доставчик „Газпром“. Но „Газпром“ няма за какво да бъде винена – това е естественото поведение на един монополист. Въпросът е какво прави България по темата.

Българските екологични организации също се намесиха радикално срещу шистовия газ.

- Зелените са част от сценария. „Газпром“ не може да се активира директно,  а го направи чрез зелените организации. Така се практикува в цял свят. Вижте тайминга на събитията. Докладът е входиран през 2011 г., през 2012 г. започват броженията срещу шистовия газ и още същата година зелените входират доклад за забрана на проучванията. Последва и тяхно предложение за мораториум, който беше приет от Народното събрание. Учудващото е, че месец преди да се гласува мораториумът в пленарна зала – тогава аз бях главен експерт в Комисията по енергетика – имаше почти пълен консенсус този мораториум да бъде отхвърлен. До самото гласуване беше така. В последните няколко часа обаче нещо се случи. И всички депутати от всички парламентарни групи подкрепиха единодушно мораториума. След това говорих с много депутати, но те само вдигаха рамене.

Нека разгледаме аргументите на противниците на шистовия газ. Те продължават да твърдят, че фракинга е много опасен за флората и фауната, за почвата и водата, дори за въздуха – за цялата природа. Така ли е?

- Ако е имало такъв риск, той е бил в миналото. Днес технологиите са толкова развити, че рискът е сведен до минимум. А риск има във всяка добивна технология. В пътуването със самолет също има риск. 

Днес във фракинга не се използват химикали, което е основният аргумент на противниците. Вече се използва чиста вода, която стана вторият им аргумент - използвало се прекалено големи количества вода. Това също не е вярно. При сегашните технологии, водата се рециклира. 

В подпочвените води на Добруджа се изливат милиони тонове фекалии – много по-голям замърсител от всеки добив на газ. Но за това еколозите мълчат.

Съвременният шлагер за геотермалната енергия, върху който почива енергийната стратегия на сегашното правителство, както и на зелените, е много по-рисков. Но зелените сега се кълнат, че това е бъдещето. Така си останахме в пълна зависимост от руските изкопаеми горива – на 100, а не на 90 процента.

Колко време отнема разработването на едно газово находище до неговата експлоатация?

- Пет до шест години. Ако през 2012 г., вместо мораториум бяха дали концесия на американската фирма, най-късно през 2018 г. щяхме да имаме суровина за 50 г. напред и да сме износители на природен газ.

Румъния има коренно различна стратегия по въпроса. Във връзка с разработването на техния блок „Нептун“,  енергийният й министър емоционално запита в парламента: все още ли искате да изпълняваме заповедите на Кремъл и Путин? И разработката на местните газови залежи беше одобрена.

- Логично. Нашата организация не спира да разяснява, че собственият добив на газ е съдбоносен за енергийната ни независимост. Въздействието на Путин у нас минава през екологичните организации, те са проводник на българската енергийна зависимост. Подчертавам го с големи букви.

Продължаваме по линията на зависимостите. Какво означава констатацията, че „Лукойл“ не може да работи с друг петрол освен с руския? И защо при приватизацията на рафинерията изискване за други възможни суровини не е включено в договора?

- Свързано е с определени инвестиции. Преработката на петрол тип „Урал“ е въпрос на проект, проблемът е инженерен. То е като въпроса защо една бензинова кола не може да върви с дизел. Но инсталациите могат да се преработят. Дори и в момента смятам, че руският петрол може да се миксира с около 20% либийски нефт.

Българската икономика се слави като най-енергоемката в ЕС. Мерките, които се вземат сега в това направление не са ли наливане на вода в каца без дъно, не е ли редно секторът първо да бъде реформиран?

- Многократно съм оборвал тезата за българската енергийна неефективност. Оценките се базират на деформирана статистика. Два са факторите, които ни правят по документи енергийно неефективни. Първият е, че няма държава с толкова голямо потребление на електрическа енергия за битово отопление. А това влиза в цената на БВП. Това ни сваля коефициента. Вторият фактор е, че имаме 30% сив сектор. Огромни производства потребяват енергия, продават стоки на пазара, но тази енергия не се отчита в БВП, докато консумираната се отчита.

Големите частни предприятия отговарят на всички съвременни изисквания за енергийна ефективност. Няма частна компания, която да не гони световните постижения в енергийната ефективност. Иначе ще фалира. Остават големите държавни компании, които нямат стимул за реформиране.

Вие казвате, че сегашният План за възстановяване и устойчивост е много по-добър от предишния. В правилна посока ли са насочени средствата от енергийна гледна точка?

- Да, в този план има голям процент енергийна ефективност. От друга страна отпаднаха редица утопични идеи, като централизирано изгаряне на битови отпадъци край Стара Загора, газовата електроцентрала, която не е ефективно решение. Но в ПВУ продължава да има други утопии, като гигабатериите, от които нашата енергийна система няма нужда. Те са подходящи за системи от фотоволтаици.

Ако слезем на потребителско равнище, как виждате изхода за гражданите от диктатурата на топлофикациите? Да не говорим, че най-голямата топлофикация – софийската отдавна е добила славата си на партийна каса. Какъв е вариантът гражданите да се разведат с топлофикация, в случаите, когато с тях се издевателства?

- Съгласен съм, че поведението им до голяма степен е непазарно.

Ще бъде ли голям проблем, ако зле управлявано топлофикационно дружество фалира и на негово място се изгради модерен мениджмънт?

- Софийската топлофикация се управлява от 1956 г. насам без каквито и да е реформи. Това е абсурд. За да стане модерно дружество, тя трябва да се децентрализира, да се обособят отделни райони с отделни мрежи. На Столична община сме предложили някои мерки. Използване на ВЕИ инсталации по покривите, които произвеждат топлинна енергия и я продават на много по-ниска цена. Топлофикация София може да направи завода за битови отпадъци не за изгаряне, срещу което зелените скачат, а за беземисионна газификация. При което цената на топлинната енергия ще падне трикратно. Но в Столичната община липсва воля. 

В завода за изгаряне се преплитат огромни икономически и партийни интереси и лобита. Някои хора ще изгубят много пари. А добрият проект стои и никой не му обръща внимание.

Нормално ли е да се предлагат увеличения на цени с 330%, а после да се оказва, че и 33% са достатъчни, разликата е десеторна. Какви са изводите от тези практики?

- Това говори, че се прилагат непазарни компенсационни методи.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във