Банкеръ Daily

Стефан Янев пред „БАНКЕРЪ“:

Ако лидерът удря по масата и се прави на диктатор, той не е лидер

Г-н Янев, политическата ситуация в България е бременна с нови партийни отрочета, едно от които ще бъде ваше. От какъв политически проект в момента има нужда обществото?

- България има нужда от политически проект, който да работи за хората и обществения интерес. От дълги години политическите партии се занимават главно със себе си, със собствените си проблеми и с проблеми, продиктувани от чужд дневен ред. Под чужд разбирам икономически кръгове в страната и интереси извън страната. И в двата случая това води до изкривяване на политическата среда.

Вижте цялото видео от интервюто със Стефан Янев ТУК:

 

Партиите у нас никнат като гъби от зората на прехода, но в повечето случаи се създават ситуационни, спонтанни или народняшки проекти, които дори при успех, бързо угасват. На каква социална база ще се опре вашата партия?

- Ориентираме се към ценности, които касаят всички българи. Идеологически партията ни се очертава с национално-консервативен профил. Което означава, че тя ще залага на традиционните родни ценности: семейство, идентичност, култура – всички тези български ценности, които имаме щастието и задължението да пазим и развиваме във вековете. Това е основата, върху която ще се изгражда проекта ни. Съмишленици ще търсим сред всички български граждани, които искат да работят за утвърждаването на България като национална държава.

Тоест - вие не сте в левия или левоцентристкия сектор, където някои побързаха да ви поставят?

- Не. Но аз не търся тясно партиен проект. Търся подкрепата на всички български граждани, които искат да работят за просперитета на държавата, на пазарната икономика и частното предприемачество.

По-скоро търсите кауза?

- По-скоро търсим кауза.

Социалдемократическият сектор у нас пустее, вследствие на десетилетни усилия на БКП и БСП, което породи хипотезата, че вие ще търсите и тази ниша. Имате ли претенции към това пространство?

- Каузата е България. Добре дошли са хора от всички политически сегменти, за да работим за тази кауза.

Кауза България звучи добре, но хората излязоха на площадите заради нашата завладяна държава. Тази тема сякаш потъна в сянката на нови котерии. Как смятате да отвоювате държавата от задкулисието?

- Именно това е целта – да си отвоюваме държавата. Ако искаме да имаме държава. Мнозина смятат, че сме участници в наднационален проект, но не бива да забравяме, че сме предимно българи. Българската национална държава дава инструментариума за отстояване на националните интереси. И отвоюването на държавата ще стане чрез реализиране на националните интереси.

Според военната терминология, за да бъде унищожен противникът, той първо трябва да бъде локализиран. Като генерал наясно ли сте къде се намира щабът на задкулисието?

- Точно така е, противникът първо трябва да бъде локализиран. Има дисперсия в центровете на влияние.

И мимикрия също.

- Разбира се. Това е в основата на корупцията. Един от лостовете за влияние е корумпирането на отделни хора. Въпросът е многопластов и изисква много усилия.

Отвоюването на държавата предхожда целите за просперитет, не е ли така?

- Така е. Темите са взаимно свързани. Първо всички системи в държавата трябва да заработят. Освен да са разделени, властите трябва да са във взаимна зависимост. Да, сега има нови котерии. И виждаме, че правителството не се занимава с основни за обществото въпроси, няма възможностите да решава кризите, които се трупат една върху друга. Това е въпрос и на лидерство, и на начини на функциониране на коалицията. Отвоюването на държавата отсъства от дневния ред на коалицията. А най-големият въпрос е въпроса за цените, който вълнува ежедневно всеки българин. Инфлацията изяде всички усилия на властта от миналата година.

Ураганът на инфлацията бушува навсякъде и тезата на управляващите е, че тя в голямата си част е вносна за нас. Как гледате на тази теза като бивш премиер?

- До голяма степен приемам оценките, че инфлацията е вносна. Но по-важни са не етикетите, а практическите мерки. А практически решения в момента не виждам.

Но кризите са в невиждан за новата история мащаб.

- Да, но коренът на сегашната инфлация е още в ковид кризата. Големите икономики и ЕЦБ напечатаха големи количества пари. Процесите имат обяснение, но въпросът е какво прави държавата тук и сега. Гражданите не се интересуват какви са корените на инфлацията. Тях ги интересува хладилникът, а не телевизора, който им обяснява произхода на кризата.

Кое действие в момента може да напълни хладилника на българина?

- Не го виждам това действие.

Ако някой каже, че го вижда, би било популизъм.

- Разбира се. А аз не искам да говоря популистки. Разумният подход е на базата на анализ на икономиката и фиска. Вървят приказки за нови заеми, но нямам допълнителна информация, освен общодостъпната. Затова ми е трудно да предложа конкретно решение в момента.

Какво е вашето отношение към приемането на еврото през 2024 година?

- Темата е много важна. Без да съм икономически или финансов специалист ще кажа, че включването на България в общата европейска валута трябва да стане в подходящия момент. За мен подходящият момент е, когато българската икономика е в подем. Сега ситуацията предполага рецесия или стагфлация.

При встъпването си във власт сегашното правителство, от което вие също бяхте част, заяви като първа стъпка запушването на пробойните в държавата. Виждате ли напредък по темата?

- Не виждам. По-скоро виждам непоследователни решения и конюнктурност. В политиката важна е последователността.

В началото, когато влязохте в екипа на кабинета забелязахте ли симптоми на тази непоследователност и конюнктурност?

- Да, категорично. И това беше една от причините да напусна този екип. Макар че сценката беше в друга посока.

Щяхте ли да се захванете с партийно строителство преди да станете служебен премиер?

- Обмислял съм го, но партийното строителство е ново за мен. Само че проблемите на големи обществени системи се решават в екип, сам човек не може да огрее навсякъде. Преди две години не бях уверен, че около себе си имам подходящите хора.

Екипът е важен, но в политиката лидерството е решаващо. От години насам кризата в лидерството е световен проблем. Как виждате измеренията му на родна почва, очевидно е, че има нужда от силни, а не от силови фигури?

- Абсолютно съм съгласен, че лидерството означава не демонстрация на силна воля, а на възможност изслушваш всички, да приемаш мнението на различни хора. И да ги убеждаваш в смисъла на възможните решения. Лидерството е в убеждаването, в намирането на премерения тон, в усещането, че всички проблеми трябва да бъдат на масата и да бъдат обсъдени от най-широк кръг специалисти. Ако лидерът удря по масата и се прави на диктатор, той не е лидер.

Като правило всеки политик говори за национални интереси. Кои са за вас приоритетните национални интереси във вътрешен и международен план?

- Труден въпрос. Българското общество не успя да направи смислен дебат относно националните си интереси. Систематичен опит беше направен през 2011-2012 г., с една стратегия за национална сигурност. Но този документ, актуализиран през 2018 г., беше дълъг и объркващ. Не стана ясно какво точно иска нашето общество и накъде да се развива държавата. Основните стълбове за България са свободата, справедливостта, сигурността и благоденствието. Това е фундаментът на националната държава. В ЕС, който е наднационален субект, членуват национални държави. И решенията се вземат с консенсус. Търсенето на правилната дефиниция на националните интереси е същността на процеса. На първо място стоят развитието на демократичната система, на предприемачеството и на социалните системи.

Виктор Орбан развива в Унгария доста социални дейности, заради които беше преизбран. В същото време там има много забележки относно демокрацията, свободата на медиите, корупционни зависимости. Харесвате ли този модел, в рамките на концепцията за Европа на нациите?

- Този модел има своето място. Идеята за общоевропейска наднационална държава, за европейски съединени щати не беше реализирана с Лисабонския договор. Останахме конструкция, в която националните държави доминират. При това положение съвсем нормално е, ако някой иска повече националност в собствената си държава. Орбан смята, че по този начин получава най-добрата комбинация между национални интереси и възможностите на ЕС.

Това засенчва ли упреците, които се отправят към Унгария?

- Има неща, които не се поощряват. Много от забележките имат своите основания. Но Орбан печели доверието на унгарските граждани с политиките, които провежда. Дали те са правилни, преценяват хората, които го избират.

Унгария има балансирана икономика и това й дава възможности да пробва известен неутралитет в сегашната сложна ситуация. Но в следвоенния световен икономически порядък ще има доста промени, от които могат да се възползват закъсали държави като нашата. Не мислите ли, че участието в това пренасочване на инвестиции ще зависи от политическите позиции по време на войната?

- Многопластов и сложен въпрос, чудесен въпрос. В България трябва да се състои дебат, който да осмисли първия ден след войната. Той ще е определящ в много посоки. Много правилно е насочен въпросът дали националните държави в рамките на ЕС трябва да имат самостоятелна политика или да чакат общата европейска позиция. Примерът с Унгария показва, че Орбан и неговата партия залагат по-скоро на индивидуалния подход. Има и други държави в ЕС, които са доста умерени в говоренето и действията си. Извън общия европейски консенсус, националните държави правят своите калкулации и се позиционират за следвоенното бъдеще. Ето този дебат в България липсва. Нямаме подготовка, а икономическото пренареждане предстои, глобалният модел се клати.

Инвестициите започват да бягат от тоталитарните режими – не само от Русия, но и от Китай. Не е ли тук нашият шанс?

- Така е. Тези възможности трябва да се използват, да си изясним по какъв начин може да бъде бенефициент на процесите.

Как ще се казва вашата партия?

- Още не сме решили. Има и технология с името. Проектът ще бъде обявен официално в близките седмици.

Как гледате на идеите за връщане на хартиените бюлетини – те идват от ГЕРБ и БСП, които често попадаха под подозрения за изборни манипулации?

- Не бива да правим крачка назад. Перфектна система няма.

Но има компрометирани у нас системи.

- Да, има компрометирани системи, но това не е големия проблем. Големият проблем е апатията сред българските граждани. Примирихме се, че с изборна активност от 30-40% имаме нормално функционираща демокрация. Между гражданското общество и партиите зее пропаст. Нека не критикуваме след избори.

Разговора води: Емил Янев

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във