Банкеръ Daily

Позиции

Ако имаме милиони, защо да се трепем да работим?

Журналистът Раймър Ригби разсъждава за психологията на богатството - позиция, която "Файненшъл таймс" публикува на 6 декември и която предлагаме на вниманието на читателите.

 

Докато наблюдавах  строгия разпит на Марк Цукърбърг, който проведе  комисията на щатския конгрес, започнах да се питам: защо им дава обяснения  ? На 35 години, с пазарна оценка на активите от 70 млрд. щ. долара, защо не осребри акциите си и не забегне на плажа на някой  частен остров, докато междувременно прави странни дарения за благотворителност? И това не се отнася само за Цукърбърг. Защо изобщо хората работят, ако имат достатъчно пари, за да не го правят?

Може би в случая ще е най-полезно да разделим богатите на две групи. В първата попадат хора като основателят на "Амазон" - Джеф Безос и шефът "Фейсбук"  Цукърбърк -  ръководители и предприемачи. Мотивацията им е повече от ясна. Работата ги прави онова, което са и така...до безкрай: първият милиард е просто стъпало към следващите пет или десет милиарда долара. Продаваш малка стартираща фирма, за да основеш голяма. Или, както обобщава за "Ню Йорк таймс" Антонио Гарсия Мартинес - автор на автобиографичната книга "Маймуни на хаоса" (бел. ред. - посветена на новата икономика в Силициевата долина): "Те обясняват съвършеното значение на капитализма. Без техните пари какво друго биха имали?"

По-интересна е втората група - на онези, които не се дефинират само с работата и с богатството си, включително и повечето "обикновени" милионери. Мнозинството са хора, които благодарение на наследство, на допълнителни възнаграждения, опции на акции или просто на добро заплащане в течение на години, са достигнали повратната точка, при която не им се налага да стават рано всяка сутрин, за да отидат на работа. Технологичните компании са мощни генератори на тези "случайни" милионери. Чрез опции на ценните си книжа "Майкрософт" създаде между 10 и 12 хиляди такива богаташи до началото на новия век. Хиляди други се родиха благодарение на "Гугъл" и на "Фейсбук". Може би най-прочутият пример от тази група е художникът Дейвид Чоу, на когото "Фейсбук" плащаше с фирмени книжа, за да рисува стените на централния офис на компанията. Полученият от него пакет от акции за 60 хил. щ. долара  вече е  струвал  грубо 200 млн. долара,  когато "Фейсбук" пусна акциите си на борсата. По този повод Чоу после  споделя:  "Обичам хазарта".

Дейвид Чоу

Да се върнем обаче на въпроса защо да работим, ако имаме 200 или дори 20 млн. долара в банката? Един от отговорите се намира в огромния обем проучвания, които откриват, че връзката между заплащането и удовлетворението от работата е, меко казано, слаба. Това се потвърждава от анализ от 2010-а на учени под ръководството на Тимъти Джъдж - по онова време професор в университета във Флорида. Както и от множество други анализи, показващи, че фактори като интересна работа, добри лидери и мили преки ръководители мотивират  позитивно хората. С други думи, ако заключенията на изследователите са верни, работещите богаташи не би трябвало да се отличават по мисленето си от масовата работна сила.

Интерес представляват милионерите  от "Майкрософт". Малцина от тях се пенсионират, а онези, които напускат компанията, го правят заради лични интереси Един от тях пише книги и е станал професионален играч на покер; друг е открил образователен център. Някои са основали собствени фирми. Но мнозинството са останали в "Майкрософт" -  вероятно защото вече са открили точно това, което искат да правят и продължават да го правят.

Решението да продължиш да работиш в някои случаи е по-приемливо отколкото в други. Ако сте финансист, да речем с 30 млн. щ. долара лично състояние, ще сте заобиколен от хора, печелещи шестцифрени суми. Всеки е богат - това е просто въпрос на стандарт. Срещат се обаче и спечелили от лотарията, които искат да продължат да работят ... само за да се натъкнат на огромни трудности. Просто защото е много сложно мъже или жени с по 30 млн. долара състояние да бъдат заобиколени от хора, които едва свързват двата края.

Има още един въпрос: какво определя колко точно трябва да притежава човек, за да престане да работи? Мойра О'Нийл - коментатор за личните финанси във "Файненшъл таймс", е пресметнала, че, за пенсионен доход от 33 хил. паунда годишно  са необходими спестявания от 1.1 млн. паунда. За шестцифрена пенсия трябват 3.3 млн. лири стерлинги, а много богаташи не смятат 100 хил. паунда годишно за нещо прекалено. Така че, ако планирате ранно пенсиониране и имате "само" 5 млн. брит лири извън цената на  собственото си жилище, това може и да не е достатъчно. 

Друг сценарий за работещи богаташи е когато изкарвате по-малко от половинката си. Има много хора, чиято работа носи незабележим принос в семейния бюджет, но все пак е важен за фамилната идентичност. Не е необичайно единият партньор да осигурява дохода, а другият - персоналния бранд: например мениджър на хеджингов фонд и художник, или пък адвокат и служител в благотворителна организация.

Марк Цукърбърг "на разпит" в конгреса на САЩ

Така че, отговорът на всички тези въпроси е, че малцина от нас работят само за пари и че работещите богаташи са просто екстремален пример за това. Прекалено ранното пенсиониране за всички форми на работа, независимо от специфичната й привлекателност, е рядкост. Просто защото трябва да чувстваме, че вършим нещо полезно и че имаме място под слънцето, дори това да означава... изслушване пред парламентарна комисия вместо луксозна почивка на плажа. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във