Банкеръ Daily

Икономическият експерт Кузман Илиев пред „БАНКЕРЪ“:

Академичната мисъл в Харвард олевява до марксизъм

Г-н Илиев, виждате ли в близката далечина откъм Харвард да се задава по-подготвено икономически национално управление?

- От това, което видях при актуализацията на бюджета, по-скоро съм притеснен - тя имаше популистки и ляв характер, което може да се обясни с наближаващите избори. Но е ясно, че България е склонна да харчи много през бюджета. Тенденцията от 37% да скочим на 45% разходи и да харчим политически почти половината от това, което изработваме, не ми допада. Още повече, че самите господа Василев и Петков заявиха, че не са нито леви, нито десни, а това широко отваря врата за популизма.

Г-н Василев обоснова повишените харчове с по-голямата събираемост в бюджета, която е постигнал.

- Въпросът е откъде са събрани парите. Ако искаме да помогнем на бизнеса, защо не намалим данъците в условията на тежка криза? Казваме, че корпоративният данък е нисък, но заедно с осигуровките, отчисленията гонят 40 на сто. Това е смазване и за работодателя, и за работника, а парите изтичат неефективно през социалните системи.

В условията на разрастваща се инфлация, леви икономисти заговориха за необходимост от повишаване на държавните регулации и връщане към пропорционалния данък, който работи в голяма част от ЕС. Намирате ли тези идеи за подходящи в ситуацията?

- Онези, които са завършили в чужбина и особено в Харвард, минават за хора, които знаят всичко. Но съществува и идеологически фактор: на Запад академичната мисъл олевява, тя е за повишена намеса на държавата - кейнсианство. Дори марксизъм, който се преподава, с обяснението, че е бил приложен неправилно в СССР. Но вижте какво се случва там: Франция върви към 130% дълг спрямо БВП, в Япония е 240%, САЩ имат дълг 30 трилиона. Докато разумният пример е Ирландия – дори в разгара на кризата не надминаха 28% преразпределение. Самият Кейнс казваше, че 25% вече е много.

Популизмът не е новост за нас – след силно консервативния подход на Дянков, последните години властта мина в щедър популизъм, особено чрез разхвърляне на пари от МПС.

- Това е проблем. Не мисля, че проблемите на страната дойдоха, когато тя бе финансово благоразумна. Но не можахме да оползотворим тези добри резултати, като превърнем спестяванията в инвестиции.

Защо типично десният плосък данък у нас не доведе до приток на преки чуждестранни инвестиции, дори напротив, те намаляха драстично през последните 10-12 г.?

- В първите години от въвеждането на плоския данък, преките чуждестранни инвестиции бяха високи. Ниските данъци са нещо добро. Ако имаме диференциран данък, той трябва да спада от 10% надолу. При прогресивния данък на БСП, тежестта ще понесат IT-специалисти, лекари, инженери.

Но въпреки наличието на примамливия плосък данък, големите световни компании ни отминават през последните 10 години. Значи не всичко се корени в данъчната система?

- В икономическото мислене винаги трябва да се съобразява, че можеше да е и по-зле. Помним Виденовото време.

Да, още по-назад, във времената на комунизма афоризъм гласеше, че днешният ден винаги е по-хубав от утрешния. Това ли е утехата?

- Защо ни отбягват инвестициите и защо онези 60 млрд. лв. в банките не се инвестират през бизнеса. Заради затлачена администрация, тромави решения, наличие на корупция, политически намеси. И състоянието на съдебната система, разбира се. Сега служебният кабинет фактически подписва празен чек на големите чужди икономики, като приема корпоративния данък 15% - губим данъчната си конкурентност.

Изглежда условията у нас не допадат не само на чуждестранните инвеститори, а и на родния капитал: в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ председателят на АИКБ изнесе информация че за последните 11 г. от България са изтекли 37 млрд. евро капитали при привлечени едва 13 млрд. евро. Какво да кажем за това съотношение?

- Това е свързано донякъде и с валутния борд. Когато лихвите зад граница леко се покачат, горещите пари бягат. Бордът съдържа в себе си възможностите за приливи и отливи на капитали. Ние сме в почти колониален режим в това отношение. Именно затова трябва да се работи за бързото ни влизане в еврозоната.

Около националния план за възстановяване и устойчивост имаше много разправии, а и до момента не е ясен окончателният му вариант, който ще замине за Брюксел. Споделяте ли мнението, че е възможно той изобщо да не бъде одобрен в ЕК, заради липсата на ясен „зелен график“?

- Много ни натискат. Искат точни срокове за затваряне на фосилните електроцентрали от Маришкия басеин, за да ни преведат аванса от милиард и половина. Кой може да направи това чисто политически? Виждаме политическа шизофрения – господата Петков и Василев отиват при миньорите и подписват петицията им. А какво направиха по същото време като комуникация? В плана на г-н Пеканов се появяваха и изчезваха различни варианти за газово-водородни алтернативи, въобще не се работи по биомаси и други авангардни технологии.

А ние очакваме тези предстоящи поетапно близо 60 млрд. лв. от ЕК да преобразят икономиката ни, вместо да се похарчат с политически цели.

- Би могло, но не се случва. Засега планът е реверанс към потенциалните ВЕИ олигарси, които чакат на вратичката да цоцат с фотоволтаичните си паркове. А българската енергетика позволява маневреност - ако първо се вкара добра газификация, после водородът, биомасата, улавяне на въглероден диоксид и складирането му. Възможности има много, но стратегия не. Всичко се прави в угода на северняците и Запада.

Все пак не само България е засегната от тези трансформации. Има държави, като Румъния например, с които вървяхме заедно, а сега им дишаме прахта.

- По добре се договарят. Страдаме повече, защото сме по-малки и по-зависими от нашата собствена енергийна сигурност, каквато са въглищата. А ние безотговорно затваряме. Държавническо поведение без никакъв хоризонт. Повечето от днешните нови политици след 4 г. ще работят на добри позиции в Световната банка или в МВФ, а българската икономика ще е пред фалит.

Самото изграждане на „Турски поток“ не беше ли разширение на зависимости, в случая руски? Цената на газа скача, а нашите ползи така и не се виждат.

- Има азерски газ на ниски цени, но интерконекторът не тръгва от години. Русофилите и русофобите, както и американофилите и американофобите се карат, без да се поставя българския национален интерес. Орбан може да е всякакъв, но той каза на американците, че, след като те са в Сибир, унгарците също ще търгуват с Русия. Нужни са смели политици.

Добре е да са смели, но трябва да имат представа и как се прави дипломация, и как се водят преговори.

- Точно така. Трябва също да познават историята и да са чели как се защитава българският национален интерес.

Вие сте от същото поколение като Василев, Петков, Пеканов. Не е ли време, като по-модерни хора, да покажете каква би трябвало да бъде съвременната политическа комуникация?

- Трябва да се научим на приемственост. Не мисля, че младостта сама по себе си е някакво качество или пък че диплома от чужбина те прави годен да управляваш. Не съм оптимист относно бъдещето на политическия диалог. У нас започнахме да забравяме, че най-необходим е консенсусът по рисковете – енергийният, мигрантският, инфлационният. А младите политици се подхлъзват по политиканството, защото знаят, че няма да попаднат в медийния фокус, ако не се държат идиотски. В България има много политици и малко политически просветители.

Ако получите покана от Петков и Василев за участие в техния политически проект, ще я приемете ли?

- Като експерт на този етап бих разговарял с всеки, който мисли за благото на държавата. В България обаче има твърде много кандидати за министри и депутати. И твърде малко просветители. Без да имам високо самомнение, смятам, че съм по-полезен в качеството си на анализатор и икономист, който говори за рисковете и предлага решения. А когато има добра среда и здраво гражданско общество, което да притиска политическия нагон за все повече власт - само тогава ще има по-добри реални политики и ще се подобрява средата.

Каква политическа формула днес може да доведе до бърз икономически ефект утре?

- Очаква ни парламентарна констелация на формации около г-н Петков, „Демократична България“ и ГЕРБ, които цивилизационно имат сходни характеристики и може би ще намерят диалог помежду си.

ДБ и г-н Петков в диалог с ГЕРБ?

- Да, с ГЕРБ без Борисов. Иначе ще трябва да разговарят с БСП.

Какво им е дясното на ГЕРБ, с форсираната държава и с „държавните олигарси“?

- Абсолютно сте прав. Затова гражданското общество, медиите и хората трябва постоянно да бият спирачка на този процес.

Изключвате ли „Продължаваме промяната“ да вдигне вълна, подобно на Царя и после на неговия бодигард?

- Трудно. Българите се нагледаха на месии.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във