Банкеръ Daily

Доц. Пламен Ненов, председател на Експертния съвет за икономически анализи в България, пред "БАНКЕРЪ":

Няма обратимост на пътя, по който България е поела към еврото*

Пламен Ненов е икономист в Норвежката централна банка и доцент в BI Norwegian School – най-голямото бизнес-училище в Норвегия. Също е гост-изследовател изследователски център към друг университет в Осло, който се занимава с проучвания на имотните пазари.

Доц. Ненов е възпитаник на Априловската гимназия в Габрово. След завършването й продължава с бакалавърска степен в Amherst College в САЩ, където изучава икономика и математика. Завършва със Summa Cum Laude диплома и защитава докторантура по икономика в Масачузетския технологичен институт (MIT) под ръководството на Дарон Аджемоглу.

Изследванията му са основно в областта на взаимовръзката между макроикономиката и финансите, но има интереси и изследвания в още три области - банково дело, имотни пазари и пазар на труда.

 

Проф. Нуриел Рубини определи световната икономика като катастрофа на бавен влак в интервю за „Нюзуийк“. Вие какво мислите по този въпрос?

- Според мен сега в момента тече много интензивна борба с инфлацията, поне в Съединените щати и в Европа, и в по-малка степен в Източна Азия, където инфлацията не е толкова голям проблем. Тя наистина много изненада някои икономисти, включително и мен, донякъде заради непредсказуемата войната на Русия в Украйна и големия шок върху енергоресурсите и суровините след агресията.

Сега Федералният резерв е изключително агресивен и повишава лихвите толкова бързо и с такива големи стъпки, каквито не е имало дори в периода на големите шокове от времето на Волкър.

Според мен, това ще има ефект върху борбата с инфлацията дори през 2023-а. Но, същевременно, би могло да има и неочаквано отражение върху международната финансова система, понеже се преминава от период на много ниски лихвени равнища (от десетилетие и повече) към шоково повишаване на лихвите и понижаване на стойностите на много важни активи като държавни облигации и т.н.

Смятате ли, че силният долар е повлиял на инфлацията, по-специално в еврозоната, и е накарал ЕЦБ да е толкова агресивна?

- Съгласен съм с насочването във въпроса. Според мен, наистина е така. Федералният резерв се опитва да внесе дефлация у дома като засилва долара, защото в световната търговия стоки и услуги се фактурира основно в долари и това е сравнително лесен начин да се внесе дефлация. Но, когато става думи за валути, винаги има обратна страна и така те (американците) изнасят инфлация, да го наречем образно, към останалите държави. Това е т. нар. "beggar thy neighbour“ ефект. По правило, когато се опиташ да бъдеш по-конкурентен, да увеличиш икономическата активност, става девалвация на валутата. Но сега, по отношение на инфлацията, нещата са обърнати с главата надолу. И наистина, ЕЦБ ще трябва да реагира, и не само ЕЦБ, но и други централни банки, особено „Бенк ъф Инглънд“.

Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония – имат годишна инфлация над 20%, за разлика от западните си съседи. На какво се дължи тази инфлация и каква е връзката между техните макроикономики и турбуленциите в еврозоната, защото България върви натам?

- Честно казано, не съм толкова добре запознат с икономиките на Балтийските страни. Но имайки предвид, че в момента много важен фактор за сегашния инфлационен шок е скокът на цените на енергоресурсите, възможно е част от високата инфлация в Балтийските страни да е от специфичния контекст на техния пазар на електроенергия: от какво се генерира електричество, как е свързан с останалата част на Европа. Тези детайли не са ми много известни.

По отношение на ефекта на членството в еврозоната или не, не виждам да има такъв. Има други държави в Източна Европа, които са част от еврозоната, като Словакия, Словения, дори Хърватска, която сега наскоро бе одобрена, където инфлацията е по-ниска от България. Те дори са малко по-сходни на България отколкото Балтийските държави, поне по отношение на търговски връзки, както и по големина. От друга страна, България е във валутен борд и паричната й политика е като тази в Словакия, Словения и Балтийските държави. Аз лично не виждам взаимовръзка, а по-локален контекст.

Ние сме в абсурдната ситуация да сме в борд и да не сме в еврото, да нямаме самостоятелна парична политика и да имаме собствена валута. Проф. Ханке (баща или майка на българския борд) твърдо държи да останем в него но не и да приемем еврото. Възможно ли е в една много далечна година, когато престанем да сме корумпирани, да излезем от борда и да продължим самостоятелната си политика? Докато, ако влезем в еврото, подобна крачка ще е доста трудна. Вие какво бихте предпочели: еврото или евентуално - в далечно бъдеще - излизане от борда със самостоятелна политика и независим лев?

- Въпросът е малко провокативен и тук наистина искам да заявя, че изразявам единствено и само лично мнение. За проф. Ханке – той, като всеки баща би трябвало да е горд с детето си, така че разбирам неговата позиция от тази гледна точка. Но все пак, отново да подчертая, България е във валутен борд и получава пасивно парична политика от ЕЦБ. Аз лично не виждам възможност за обратимост на пътя, по който е тръгнала България, без това да причини сериозни социални последици. 

Не ми е известна държава, която е излязла от валутен борд, с изключение на Аржентина. И тя излезе не защото не е искала да остане, а заради спекулативни атаки и кризата през 2000 година. Балтийските държави директно минаха от валутен борд към еврото и затова съм малко скептичен, че ще има бъдещ период с вероятност за връщане към активна парична политика. Освен това не трябва да се забравя факта, че с времето, ако не се провежда активна парична политика, се забравя донякъде как да се действа в тези ситуации. Просто се губи човешки капитал. И още нещо, България е провеждала активна парична политика само за кратък период след промените. По комунистическо време не знам каква точно е била политиката, но преди втората световна война тя е била на златен стандарт. Така че няма чак толкова традиции.

В този дълъг отговор се опитах да представя моите доводи, че този процес е необратим и в такъв случай дискусиите за суверенитет на паричната политика малко се обръщат. Защото, ако тази възможност не е на масата, тогава по-доброто решение за България да има някакво влияние върху парична политика, която се провежда и има ефект върху икономиката, е да бъде член на еврозоната и да участва във вземането на решения в ЕЦБ.

 

Следва продължение...

_____________

* Мненията и становищата на доц. Ненов в интервюто са лично негови и по никакъв начин не ангажират нито Експертния съвет, нито Норвежката централна банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във