Банкеръ Daily

Икономическият експерт Евгений Кънев пред БАНКЕРЪ:

За да се откаже от еврото, България трябва да напусне ЕС

Евгений Кънев е инвестиционен консултант, бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия.

 

Г-н Кънев, според опозицията правителството се е провалило в икономическата си и финансова политика, вече е факт и вот на недоверие по темата. Атаките са брутални и в много отношения безпрецедентни, чухме думи като мъка и агония. Как оценявате аргументите на критиците?

- Аргументите са свързани с ръста на разходите, които критиците смятат, че не са адекватни спрямо нивата на инфлация и дори я засилват. Че голяма част от мерките са на калпак и не са таргетирани. Че няма реформи. От друга страна обаче макропоказателите на държавата са добри. И това е проблем за критиците, защото икономиката върви сравнително добре. Има растеж, основните параметри се контролират, инфлацията не е свръхголяма, а типична за ситуацията. Бюджетният дефицит също е в рамките на европейския, даже е по-малък. Дори да има резон в критиките, в България не се е случило нищо фатално. И няма място за катастрофични оценки.

Вижте цялото видео от разговора с Евгений Кънев ТУК:

 

Още повече, че предишното управление, откъдето главно идват атаките, остави България последна в ЕС по всички показатели.

- Абсолютно. За техен лош късмет, ние сме били свидетели на всякакъв вид техни политики. Мога да припомня, че първият финансов министър в управленията на ГЕРБ - Симеон Дянков, в разгара на кризата правеше икономии, за да можем да влезем в еврозоната и по този начин докара спад на БВП от 5 процента. Това задуши голяма част от бизнеса, чиито пари от ДДС бяха задържани, за да покрием показателите. Иначе, към сегашното управление аз също имам някои критики, свързани с таргетирането на мерките, но това не е най-големия проблем. Главното е да има политическа стабилност на фона на войната в Украйна. Много трудно се правят смислени политики, когато хиляди хора са под прозореца. Трябва да сме наясно каква е политическата рамка, в която се развиват политическите процеси. Повлияни от написаното в учебниците, все по-често забравяме, че съществува науката "Политическа икономия", която е на 2500 години. Докато предписанията в наръчниците, които се абстрахират от политическата рамка, са от преди век.

Политическата икономия в момента преживява реабилитация и е в световен възход.

- Именно. Пълна реабилитация.

Заедно с тоталната война срещу правителството, сега върви и мощна кампания против еврото или поне срещу влизането на България в еврозоната. Как разглеждате този процес?

- Най-странното е, че винаги в усложнена геополитическа обстановка критиците на еврозоната се засилват. Или пък в напрегната вътрешнополитическа обстановка, когато трябва да се отклони вниманието. А истината е, че България е поела ангажимента за влизане в еврозоната още с подписването на Маастрихтския договор и на Лисабонския договор. Въпросът с „да“ или „не“ на еврото е абсурден. Това означава да останем в Европейския съюз или да напуснем Общността.

А може би това е крайната цел...

- Вероятно това е крайната цел на критиците, които не искат да сме в европейския, а в руския свят. По-добронамерените питат сега ли е момента за влизане в еврозоната. Не дали, а кога. Най-сериозният аргумент тук е, че не сме извървели пътя на конвергенцията с цените и доходите, за да абсорбираме шоковете при влизане в еврозоната. И това е частично вярно, но аргументът е фалшив, защото засяга страни, които тепърва навлизат в единното валутно пространство и които никога не са били във валутен борд. Такива страни - като Италия и Гърция, например - са претърпели своя голям шок. Тяхната конкурентноспособност беше базирана на девалвация на съответната валута. Друг тип икономики.

За нас репер са само Балтийските държави, защото те също са влезли в еврозоната от валутен борд. Това означава, че тези икономики вече са абсорбирали ценовите напрежения. Поради факта, че не са имали възможности да девалвират своите валути, техните икономики са се адаптирали. А ние вече сме се адаптирали. Ние сме в борд от четвърт век, а от 23 г. сме свързани с еврото (с непроменяем курс), 2/3 от нашия БВП е износ, конкурираме се на база цена и абсорбираме външните шокове с ниски заплати. Чехия, Полша, Унгария не са били в борд и реално още използват техниките с девалвациите за повишаване на конкурентноспособността си.

Смешен довод също е, че в еврозоната трябвало да плащаме за фалитите на други държави. Да, има вноска във фонд, но представата, че валутният борд е безплатен също е голяма илюзия. За да поддържаме валутния борд, ние поддържаме валутен резерв в евро. Това означава, че БНБ трябва да инвестира валутния резерв във висококачествени ценни книжа, но те през последните 10 г. имат ниска, дори отрицателна доходност. Известен икономист беше изчислил, че само по тази причина загубите на България през последните 1-2 г. е 450 млн. евро. В еврозоната такъв резерв няма да ни е необходим. Валутният борд не е безплатно упражнение.

Друга критика е, че влизането в еврозоната е отказ от суверенитет.

- В момента нашият паричен суверенитет е само номинален. И той носи не ползи, а вреди на икономиката. Не сме силна икономика, за да поддържаме собствена валута. Нашата икономика е слаба и изцяло зависи от решенията на ЕЦБ. Другата опция е да излезем от борда и да получим ситуацията от 1996-1997 г., когато имахме пълен суверенитет и пълна разруха. Дори по време на борда БНБ допусна няколко изключения – фалитът на КТБ и спасяването на банки, които не трябваше да бъдат спасявани. Имахме и банки с управители, назначени от БНБ, които раздаваха необезпечени и невъзвръщаеми кредити на „наши хора". Това е суверенитетът, който критиците на еврото настояват да имаме.

Да разгледаме предимствата на еврозоната.

- Ако станем членове на еврозоната, ние получаваме правото да гласуваме, заедно с другите държави членки. Ще бъдем евентуално 21-ви член, 20-ти ще бъде Хърватия. При това положение са възможни съвсем реални ситуации, при които нашият глас да бъде решаващ за цялата зона, при обсъждане на политики в положение „фифти-фифти“. Това наричам суверенитет – нещата да зависят от България.

Защо има хора, сред тях и Стив Ханке, които смятат че еврото е пагубно, а валутният борд трябва да векува?

- Тук никой не коментира очебийния конфликт на интереси при Ханке. Той се слави като баща на валутните бордове, а българският борд винаги е в челото на неговите „успешни истории“. Да, системата на валутния борд не работи зле, но "разрешава" инциденти като КТБ и дава възможност на хората, които дърпат конците, да прокарват интересите си.

Значи ли това, че ако сме в еврозоната казуси тип КТБ са изключени?

- Не. Но ние знаем, че не само КТБ беше лошо управлявана банка. Тя щеше да фалира и без участието на Пеевски. Това са непазарни образувания, които просъществуваха чрез БНБ. Аз съм бил оценител на банкови активи и знам за какво става дума. Перфектната парична система е неутрална, тя е тази, която не пречи на икономиката. ЕЦБ и еврозоната не са панацея и не трябва да смятаме, че като влезем в нея, внезапно ще станем много богати. Но еврозоната решава много технически проблеми – с валутния резерв, за който вече говорих, с обмяната на валута, лихвите стават по-евтини. Косово и Черна гора функционират единствено с евро. Какви проблеми имат те с конвергенцията?

В голямата картина има и политически момент: Макрон все по-често говори за известно разслояване на ЕС, а еврозоната е елитната територия за членство. В твърдото ядро много по-трудно можем да попаднем под въздействие на евразийски фактори. Влиза ли и това в цената на еврозоната?

- Именно. Но ми прави впечатление, че повечето икономисти, школувани в България или пък с леви убеждения, са за отлагане или неприемане на еврото. Докато управителят на БНБ, който е работил в МВФ в САЩ или Георги Ганев - май единственият икономист, който е и доктор по философия от Американски университет в България - са твърдо за еврото.

Масовата пропаганда обаче върви в обратната посока. Ще вземе ли връх параноята?

- Страховете с обедняване и фалити се подклаждат от много посоки. Това са глупости и дивотии. Балтийските държави направиха перфектна кампания сред населението за влизането в еврозоната. Тук истериите само подклаждат инфлацията.

Има и крайни реплики против въвеждането на еврото - че ще донесе паричен геноцид и финансов фашизъм. Когато пенсията от 600 лв. стане 300 евро, това ще намали ли покупателната й способност?

- Ако няма инфлация, цените и доходите ще останат в същото съотношение. Важното е кампанията да се комуникира правилно.

Самият вие употребихте няколко пъти думата шок, във връзка с преминаването към еврото. В какво би се изразил шокът у нас и не плаши ли тази дума допълнително гражданите?

- Единственият шок у нас може да бъде психологически. Той е в очакването и в пропагандните страхове. Дори може да се стигне до парадокса да правим референдум за еврото.

Такъв референдум би ли имал правно основание, след като сме подписали и Маастрихтския, и Лисабонския договор?

- Не. Всякакви референдуми могат да бъдат проведени, но тяхната валидност не може да оборва международни конвенции, по които България е страна. Когато Гърция трябваше да приеме своя план за възстановяване, наложен от международните кредитори, там направиха референдум и народът убедително каза "Не!" След това обаче планът беше изпълнен, а Гърция не само не загина, ами си стъпи на краката. В противен случай щеше да фалира. Единственият начин да се откажем от еврото е да напуснем Европейския съюз.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във