Банкеръ Daily

Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер пред „БАНКЕРЪ“:

Ще полети ли „българският дракон“?

Хейтовете са лоша емоция, държавата се фокусира върху градежа

Г-н Лорер, от една страна вие заявявате списък на инвеститори за много сериозни цифри, от друга вашите хейтъри тръбят, че всички намерения за милиардни чужди инвестиции са ПР-блъф. Как стоят нещата в действителност и във времето, след като и иновациите, и растежа бяха в остър дефицит през последните 10-15 години?

- Прав сте, често си говорим за растеж, а за мен е важно в България да започне агресивен догонващ растеж.

Очаква се той да бъде и високо темпов.

- Нашата съседка Румъния може да се похвали с растеж от 7%, ние говорим за 5% през 2022 г., което надвишава онова, което сме виждали в близките години.

(Вижте целия разговор с Даниел Лорер ТУК)

Да се върнем на инвестициите. Обвиниха ви, че правите опити да активизират търговските аташета в Европа и по света, но чисто формално, и че от тази акция няма да произлезе нищо сериозно.

- Хейтовете са лоша емоция. За държавата е важно да се фокусира върху градивния елемент. Говоренето за големи цифри е говорене за различни етапи на инвестиционния процес. Първоначално събираме писма за намерения, които съдържат много големи цифри. След това част от тези писма се материализират в конкретен интерес и реални срещи, после още по-малка част продължават като инвестиционни проекти, а последната част от тях биват реализирани. Това е целият процес. Много е важно цялата тази фуния от инвестиционни възможности да бъде винаги пълна във всеки един свой етап. Главната стратегия на България е да стане активен търсач на инвеститорски възможности. А това се случва, когато има държавна политика в тази посока – през Агенцията за инвестиции, през търговски аташета и дипломати, през всички министри - всеки от нас е посланик на България.

Както и българският бизнес.

- Както и българският бизнес. Не говорим само за чуждестранни инвестиции, а за инвестиции на територията на страната. Законът за насърчаване на инвестициите работи еднакво добре и за чуждестранни, и за родни предприемачи. Една от причините да създадем Министерството на иновациите и растежа (МИР) е да съсредоточим в него всички инструменти за ускоряване на растежа и насърчаване на инвестициите. А именно: ББР – за малкия и среден бизнес, Фонда на фондовете – за работа по европейските програми, Националният иновационен фонд  - за иновиране на български фирми, Държавната агенция за наука и иновации – за връзката между науката и бизнеса. Последната брънка на този процес е Министерството на образованието, с неговия Фонд за научни инвестиции, които подпомагат научни разработки.

В тази връзка някои казват, че след новото преструктуриране, при вас в МИР ще останат ресурсите, а при Нинова в МИ – проблемите. Чували ли сте този упрек?

- Чувал съм го. Според разделението, при Нинова остават големите индустриални предприятия, повечето от тях държавни.

Повечето от тях и силно проблемни.

- Някои от тях са проблемни, други се справят сравнително добре. В МИ остават и редица контролни органи.

От Хърватия, макар и почти незабелязано, пристигна новината, че бивши казарми са преустроени в модерен технологичен и иновационен център  с бизнес инкубатор и че инициативата е подкрепена от Брюксел с безвъзмездни 6.3 млрд. евро – 12.5“% от БВП на страната, което я прави най-мащабната подкрепа в целия ЕС. У нас, като наследство от Варшавския договор, със сигурност има повече изоставени казарми, но подобни проекти липсват. По-несръчни ли сме от хърватите в това отношение?

- Много държави умеят да правят европрограми по-добре от нас. Това е чудесен въпрос, който трябва да зададем на управляващите от предходните 10-12 години. Имали сме огромен ресурс от европейски фондове, които са използвани най-малкото неефективно. Относно усвояването на стари казарми, ние имаме малък опит в това, но „София тех парк“ е наследство на тази методология.

Може би е нормално страната да разполага не с един, а с цяло съзвездие от подобни паркове.

- Затова „София тех парк“ трябва да даде добрия пример.

Пак от Хърватия достигна името на вече нашумелия Мате Римац, наричан балканския Илън Мъск, който прави уникални и работещи проекти отново с евросредства. Въпросът е ние какво можем да вземем за пример от хърватските практики?

- Добре се справят хърватите. Може би най-интересен пример от последните няколко месеца бяха няколко български стартъпа, които произведоха чудесни новини. Едните създадоха първия български безпилотен карго дрон за дълги разстояния. Ако България излезе на картата на безпилотната карго авиация, това би било сериозно постижение. Други две компании създадоха инвестиционен рунд от над 100 млн. лева.  Не сме далече от първите български „еднорози“. А с тях идва и видимата промяна, за която говорим.

Очевидно ключовата дума е темпо. Какво темпо ни е нужно, за да се задвижат всички тези механизми? Ако говорим за догонващо развитие, дори и 7% ръст са недостатъчни.

- Всички в ПП смятаме, че най-големият базов ръст в икономиката, ще дойде от промяната на правната среда у нас. Това е крайъгълният камък, от който ще се изгради новият имидж на България. Еднакво важен и за чуждестранния инвеститор, и за българския бизнесмен.

Отпушването на съдебната система може да се забави значително. Какъв срок за реформите си давате при това положение?

- Дори промяната в съдебната система да отнеме повече време, посланието към подопечните ни институции е ясно: корупция и кражби не се толерират на никакво ниво. Днес беше първата илюстрация как започва да работи ББР, знае се в какво състояние я заварихме през лятото. Сега банката предлага нов кредитен продукт, гарантиран на 70%, специално за засегнати от кризата хотелиери и ресторантьори. Това е реална подкрепа за малки и средни предприятия.

Министърът на енергетиката съобщи, че в индустриална зона „Тракия“ в Пловдив ще има завод за производство на соларни панели и изцяло въглеродно неутрален индустриален парк. Комбинирате ли усилията си с останалите министерства?

- В скоро време ще имаме много подобни послания. Производството на фотоволтаици е залегнало в стратегията по зеления преход. Говорим за зелено и цифрово развитие.

Тъй като плъзнаха много слухове, каква е истината за завода за електромобили в Ловеч, открит от Кирил Петков, когато беше служебен икономически министър?

- Всичко се движи по план. Интелектуалната собственост зад тази разработка е доста сериозна. Надявам се през март да имаме последващо развитие на проекта.

Далече ли сте от мисълта за далекоизточни заемки: там се достигат двуцифрени икономически растежи, макар че и политическите системи имат различни характеристики?

- Дали българският дракон ще полети ли питате? Защо не! Само че азиатските държави са работили в различна административна среда и друга политическа система. Ние сме в рамките на ЕС и НАТО и трябва да оперираме в пазарна демокрация. Демокрацията е гарант за стабилността на процеса, макар понякога това да забавя темпото. И гарантира, че няма да се върнем в диктатура.

Склонни ли сте да гледате на държавата като на едър капиталист и пазарен играч – това се практикува във Франция, например?

- Ролята на държавата в бизнеса се мени, в зависимост от историческата и икономическата ситуация. Искаме или не искаме, в момента ролята на държавата ще бъде изключително голяма. Говоря за държавата навсякъде по света. Франция традиционно има голямо държавно участие. Но дори в САЩ днес държавата  изключително активно участва в икономическия живот. И това е продиктувано от ковид кризата. В момента, когато държавата отпечата по-голямо количество пари, за да подпомогне икономиката, тя неизбежно се превръща в основен играч. Нашата задача е да не позволим на държавата да се превърне в монополист, който извива ръцете на частния бизнес.

Отделено ли е подобаващо място на иновациите в българския план за възстановяване и устойчивост, който беше внесен в Брюксел?

- Искреното ми желание е да видим съзряване на българската икономика, където все по-голяма част от европейските пари да не са еднократни грантове, а финансови инструменти – дялово участие или заеми, които дисциплинират бизнеса да мисли дългосрочно.

В кои ниши според вас трябва да се влеят инвестиционните потоци? Земеделието сред тях ли е – ние сме традиционно земеделска страна с разсипано земеделие?

- Да. У нас сега работи основно зърнопроизводството и то на нискокачествена зърнена продукция. Можем да възвърнем българската традиция. Защо не и биопродукцията. Това ще бъде част от нашата земеделска политика.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във