Банкеръ Daily

Ренета Инджова пред „БАНКЕРЪ“:

Борисов е остракиран, Гешев е почти свършен

Ако службите минат в режим на служене на държавата, това ще е превъзходен резултат. Само че аз се съмнявам.

Г-жо Инджова, вие сте сред най-ярките знамена на протеста, който - поне в София - продължава до ден днешен. Как се отнасяте към твърдението, че у нас не знамето е важно, а знаменосецът?

- Феноменът на софийския протест е без прецедент - вече над 350 дни сме на улицата. Макар и бавно, за зла участ на управниците исканията ни се изпълняват. Все още се правят, че няма нито знаме, нито знаменосец, но ние имаме трима истински млади знаменосци. Отец Дионисий е единият, и то на фона на политически подкрепяната през последните 12 години Българска православна църква. Другият е Тошко Стоянов - изключителен експерт в сферата на държавната администрация, който напусна зам.-министерския си пост, за да участва в движението. Третият е Петър Недевски, който се грижи за сигурността на протеста.

Навярно ще ви упрекнат, че след като са минали избори, протестът вече е излишен. Какво отговаряте?

- Изборите и падането на Борисов бяха първата и най-голяма цел на протеста. Ако не беше улицата, Борисов пак щеше да си нареди картите в парламента.

Какви други победи постигна протестът? 

- Предизвикахме и идването на Лаура Кьовеши, която чакахме като месия. Само че позицията на ЕП ( европарламента или европейската прокуратура) от миналата година остана без последствия. Борисов много обича да се жалва на Манфред Вебер, но разпадането на схемата вече не може да спре. Още повече, че съдебната система - немият свидетел на престъпленията от последното десетилетие, започва да се разпуква отвътре. Нашето искане - главният прокурор да получи достойна присъда за системно неизпълнение на задълженията си - е закачено като плакат пред Съдебната палата.

Но повечето политици, включително и от протестните партии, твърдят, че освобождаването на Гешев от поста му е институциално невъзможно.

- Нали знаете вица за адвоката, който нахокал сина си, че е приключил делото, което е хранило цялата фамилия с десетилетия. Тези хора представляват партии на протеста, без да протестират. Всичко, което говорят за промени, включително и в съдебната система, може да пропадне. Когато се говори за свързаности, въпросът вече опира до майка и дете – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Нещата са толкова наболели, че трябва да се решават на минутата. А те казват, че първо трябва да влязат в парламента и после щели да видят. Протестните партии до такава степен са се вживели във влизането си в парламента, че вече не се интересуват дали ще увеличават електората си, или няма.

В коя от тези партии и движения откривате сходство на възгледите за промените в България?

- На приказки имаме сходства, но всъщност имаме различна идеология за политическия процес. Чуваме гласове за устойчивост, стабилност, съхранение на рахатлъка и статуквото. Гражданският протест за първи път каза, че система, която е порочно създадена, трябва непрекъснато да бъде контролирана и санкционирана. Вече на цял свят е ясно, че България е корупционна държава. Щом няма други механизми, санкцията ни е в остракирането на виновните чрез културата на осмиването. Това е похват от времето на Френската революция. Такова остракиране - заради морална несъстоятелност и престъпления по служба - на практика вади посочения човек от обществото. Борисов го получи, Гешев е почти свършен. Но тези, които са в партийните листи, избягват да говорят за извършените престъпления. Затова говорят хората от служебното правителство и представители на отделни медии.

Конструкцията на задкулисния модел не се състои от отделни имена, пък били те на Борисов или Гешев. Затова имената се сменят, но конструкцията остава. Кога бихте приели, че работата на протеста е практически свършена?

- Сменянето на Борисов не значи, че моделът си тръгва. Машината е създадена от него и той ще влезе в ролята на задкулисен играч.

От него ли е създадена машината, или той е инсталиран в нея – този въпрос е като за яйцето и кокошката?

- И в двата варианта може да се разглежда. Но заслугата за превръщането на държавата в мафиотска машина е негова.

Докъде е достигнало осветяването на дълбините в дълбоката държава?

- Осветяването във вид на картини никак не е трудно и то тече отдавна. Но няма механизми, по които това осветяване да бъде последвано от действия и санкции. Европа е пазител на нашата система. Само фактът, че сме в състояние да изядем и тях, поставя началото на някакво разкачване.

От позицията на бивш служебен премиер, как оценявате работата на премиера Янев, неговия екип и - в крайна сметка - концепцията на президента Радев за служебен кабинет?

- Хубаво е, че целта на протеста – свалянето на Борисов - бе изпълнена, макар и след избори. Ние искахме това служебно правителство още миналото лято.

Тогава не беше ясно какво точно ще последва при кабинет на президента, защото първото му служебно правителство не спечели много граждански овации.

- Ние сме дотолкова коварни и развратени като общество, че ни е заложено, когато нещата станат непоносими, да идва служебен кабинет с идеята за ред. В този смисъл ние искахме това миналата година, независимо че първият служебен кабинет на Радев не беше успешен. Започвайки борба със службите за сигурността и реда, Янев стои най-близо до първия служебен кабинет в България, който реши най-напред да се справи с престъпниците.

Това беше вашият служебен кабинет.

- Именно. В този смисъл няма начин правителството на ген. Янев да бъде оценено положително. Защото, освен че нямаме държава, а мафия, нямаме и служби, които да служат на националната сигурност. Процесът на прояждане, разрушаване и приватизация на службите беше започнал още по мое време. Ако службите минат в режим на служене на държавата, това ще е превъзходен резултат. Само че аз се съмнявам.

Да погледнем от другата страна – кои са силите на доброто в тази обстановка? Как е фрагментирано към днешна дата пространството, наречено улица?

- Правителството на Борисов успя да притъпи уличната енергия с всякакви средства, включително с ексцесии и побоища. Ако протестираш, това застрашава работата и семейството ти. В рамките на година разядоха протеста, накъсаха го и напазаруваха каквото можаха. Само истинските герои останаха на улицата.

Кои фрагменти бяха изкупени?

- Имаше определен, външно индуциран сегмент, който впоследствие беше прибран. Но се появиха гласове, че Борисов трябва да изкара мандата си, че светът не подкрепя недоволството, макар че международните медии продължиха да разнасят резилите ни – кюлчета, чекмеджета и пр.

Сега пък се лансира тезата, че революцията е победила и вече няма нужда от улични движения.

- Това е същата клопка за българския народ – че всичко вече е наред.

Ако и този парламент не успее да състави правителство, силите на промяната не рискуват ли да реанимират статуквото?

- Ако ситуацията от 4 април се повтори, това означава само едно - служебното правителство ще продължи да управлява.

Защо вашата част от протеста не иска да има хора в законодателната власт? Не трябва ли недоволството да се излее в политическа форма, за да завърти мелницата на промяната?

- Не искаме да имитираме това, което другите направиха. Българският модел има свойството, когато се материализира във власт, да се извращава, да се корумпира. Във всички случаи по-добрият вариант е граждански коректив на властта, отколкото участие в нея.

Някои от хората, които влязоха в късия парламент, бяха част от улицата. В какви отношения сте с Христо Иванов, Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Слави Минеков, който не отиде в парламента, но пък се озова във властта?

- На 116-ия ден от протеста те казаха, че панаирът се закрива. Неприемането на гражданската подкрепа, която демонстрират повечето от партиите, само означава, че продължават да се изживяват като някои, на които е обещано влизане в играта и нищо друго не ги интересува. Забелязвам, че българските нови партии не се борят за увеличаване на членските си маси и електоралната подкрепа. Те гледат сондажите и слушат какво им говорят сценаристите. А в България винаги е имало много сценаристи, големи режисури, много схеми...

Не се ли опасявате, че могат да ви обявят за троцкисти и привърженици на перманентната революция, която Лев Троцки проповядваше преди сто години?

- Още когато протестът беше в най-големия си разгар, казах: „Чака ни перманентна революция“. Гражданският контрол и санкциите върху властта трябва да се превърнат във всекидневна практика.

Трябва ли докрай да изпием горчивата чаша?

- Ние не сме усетили горчивината. Още сме на първите глътки – гледаме си рахатлъка и се надяваме да минем между капките.  

Ако изпием чашата, по Хайзенберг, какво според вас ще открием на дъното й?

- Ще открием несъстоялото се наше общество и несъстоялото се наше добруване.

 

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във