Банкеръ Daily

Позиции

Скандинавската дилема с данък богатство

Финансовият министър на Норвегия - Ян Торе Занер - предупреди, че смяна на правителството след наближаващите избори през есента ще доведе до увеличение на данък богатство, ще провокира бягство на капитали и ще застраши откриването на работни места в най-богатата скандинавска държава.

 

В интервю за медиите Занер коментира, че септемврийският вот може да промени нагласите на консервативната коалиция да понижи налога на заможните, което ще навреди на инвестициите за създаване на нови потоци от доходи, компенсиращи намаляващите постъпления от суров петрол. 

Норвегия е една от петте страни членки на ОИСР, които все още облагат лицата с голямо лично състояние срещу максималните 12 през 1996-а, сочат последните налични официални данни от 2019-а. Опозиционната Партия на труда, която, според сондажите на общественото мнение, е с обнадеждаващи резултати да оформи коалиционен кабинет, който да сложи край на осемгодишния мандат на премиера Ерна Солберг, обеща да увеличи налога на богаташите. Според Занер

"има няколко неща, по които червено-зелените партии се разбират и те са по-голям държавен контрол и по-високи данъци върху собствеността на норвежците".

Богатата на суров петрол държава премина през кризата по-успешно от повечето си богати конкуренти, разчитайки повече от всякога на държавния си фонд от 1.4 трлн. щ. долара - най-големият в света. Същевременно, създадена от правителството комисия обяви в началото на годината, че страната трябва да увеличи данъчните приходи или да намали социалните разходи, за да стабилизира публичните финанси, отслабени от пандемията.

В този смисъл данък богатство изглежда най-безпроблемното решение, но само на пръв поглед. Проучване на норвежката консултантска фирма NHHS на 400-е най-богати норвежци, публикувано през май, показва, че този извънреден налог е "прогонил" някои от тях зад граница. И че е налице значително по-висок риск от по-нататъшни бягства, ако бъде повишен. Например, 77-годишният норвежки корабен милиардер Йон Фредриксен получи кипърско гражданство през 2006-а след като станало "все по-трудно" да се избягва плащането на данък богатство, съобщи по онова време вестник Verdens Gang. Според индекса на милиардерите на агенция "Блумбърг" богатството на Фредриксен е 10.2 млрд. долара. 

Партията на труда обеща да повиши данък богатство на 1.1% за лични състояния, надхвърлящи 1.7 млн. крони (203 хил. долара) срещу 0.85% при праг 1.5 млн. крони в момента. Върховата ставка ще е 1.3% за активи над 20 млн. крони. 

Богатите шведи също се опасяват, че пандемията ще предизвика пълзящи социални и икономически разходи. А едрият индустриалец Якоб Валенберг се противопостави на драконовските мерки и карантини още при първата вълна на заразата, опасявайки се от разрушителна безработица и социални вълнения. Шведското правителство подходи сравнително лежерно към противопандемичните мерки и икономиката и гражданските свободи бяха защитени, но с цената на много заразени и починали, което предизвика недоволството на гласоподавателите и на кралското семейство. А имиджът на страната на "морална суперсила" бе развенчан.   

Днес икономиката на Швеция се връща на равнищата отпреди пандемията, но под повърхността назрява ново предизвикателство: неравенството.

Богатите шведи са по-заможни благодарение на финансовите пазари, подсладени от ликвидността на централната банка и на подема, дължащ се на усилената имунизация. Петима от най-едрите милиардери на Швеция са увеличили личното си състояние с общо 18 млрд. щ. долара през миналата година, сочат данни, събрани от агенция "Блумбърг". Бумът на недвижимата собственост пък е помогнал за раждането на нови милионери след като цените на имотите в Стокхолм са се увеличили със 7.7% годишно, по информация на фирмата от бранша Knight Frank. Технологични таланти също са забогатели, а растящите пазарни оценки на прохождащи фирми като Klarna Bank предизвикват възбуда сред банкерите. Същевременно, шведският сектор на услугите закрива работни места, а имигрантите се борят да намерят работа.

Неравенството, измерено чрез доходите, които могат да харчат домакинствата, е по-високо отколкото през 80-е години на миналия век, по данни на централната банка на страната. Този рязък контраст води до вече познатия припев: данък богатство.

Финансовият министър на Швеция - Магдалена Андерсон - обаче подхожда предпазливо към тази идея. Просто защото шведите все още пазят спомена за налога, премахнат от правителството на 1 януари 2007-а (успоредно с други капиталови данъци), окуражили бягството на капитали и отказали инвестициите. Във върховия момент общите приходи от тези мерки не са надхвърляли 0.4% от БВП в следвоенния период, според официални статистически данни от 2014-а. В навечерието на премахването на данъка приносът му е бил 0.16% от БВП - разочароващ резултат, наблюдаван и в други държави, които го прилагат и го правят доста спорен. 

По оценка на експерти, много по-ползотворен би бил еднократен солидарен COVID-данък, който приложи Аржентина. От него страната събра грубо 2.4 млрд. щ. долара като обложи с 5.25% стойността на активите на най-богатите хора на латиноамериканската държава.

Подобен подход обаче изисква много категоричен политически подход, който да убеди гражданите, че мярката действително е еднократна и да не прогони инвеститорите. Пък и той едва ли ще реши фундаментално дългосрочното предзвикателство с неравенството пред Стокхолм: Knight Frank прогнозира, че до 2025-а броят на шведите с над 30 млн. щ. долара нетно състояние ще нарасне с 59 процента. 

Което означава, че шведското правителство ще трябва да вземе по-категорични "хирургически" мерки и да се насочи към корените на тази имуществена пропаст, по-специално - надценените активи. Недвижимите имоти, например, се облагат с ниски данъци, на които има таван. Това насърчава инвеститорите да купуват интензивно и да отстраняват онези, които не могат да си го позволят или не искат.

Последните препоръки на ОИСР са точно в тази насока на завой от щедрото данъчно третиране на ипотеките и ниските налози на недвижимите имоти. Липсата на данък наследство в Швеция също би трябвало да се преосмисли, защото без подобен налог натрупаните активи лесно се прехвърлят на наследниците точно когато пандемията издига нови прегради пред младите хора, които не могат да си позволят дори равностойно обучение.

В страна където стойността на активите на богаташите расте лавинообразно, дори за такива мерки е необходим политически кураж. Какъвто, на пръв поглед госпожа Андерсон не притежава и засега не предвижда да включи и недвижимите имоти в бъдещ данък богатство. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във