Банкеръ Daily

Лютви Местан пред „БАНКЕРЪ“:

ДПС прави перестройка за да подкрепи четвърти мандат на Борисов

Разбиването на монопола на ДПС е фундаментална задача за България

Г-н Местан, в последните седмици отново станахме свидетели на колизии в зоната на мюсюлманския вот – на пръв поглед се създаде фронт анти-ДПС, впоследствие някои от водачите пристанаха на властта. Като пряк участник в събитията, как обяснявате резкия завой?

Имам известен проблем с израза мюсюлмански вот. Дълбоко разбирам защо задавате въпроса по този начин, но аз избирам да говорим за свободния и демократичен вот на българските граждани – турци и мюсюлмани. Политическите принципи и ценности не са етнически обусловени, те са универсални. Но още преди 31 г., в зората на прехода, с престъпното бездействие и още по-престъпно съучастие на всички системни български партии, се допусна етнически смесените райони да се превърнат в своеобразни ДСП-анклави, върху които се установи форма на феодална собственост от пожизнения председател на тази партия. Разбиването на този монопол е фундаментална задача пред България и българската демокрация. Без това няма да имаме нито завършен преход, нито нормален политически процес. Корпорацията ДПС превърна своето монополно положение в политическа власт, която се трансформира в корупционен ресурс, чрез завладяване на ключови сфери в управлението на държавата: общини, законодателна власт, правителства, специални служби, държавни регулатори, прокуратура. Със съдействието на тези държавни органи се трупат огромни финансови ресурси.

Ако перифразираме формулата на Маркс, власт-пари-власт прим?

Да, става въпрос точно за това. Но тук триадата има допълнителен, четвърти елемент: политически монопол върху вота на турците и мюсюлманите - чрез закупуване на гласове за разширяване на тази политическа власт. И съответно на корупционните ресурси. За да се разбере тази партия, трябва да се видят двете й лица. Едното се представлява от политическото крило – аз бях в най-високата точка на това крило, – но това е само фасадата на ДПС. Зад идейното лустро се крие истинската корупционна същност.

Когато вие бяхте начело на ДПС съществуваше ли второто, икономическо крило на партията?

Несъмнено. Винаги съм отговарял честно, включително за периода, в който бях начело на движението. Важна особеност е, че представителите на политическото крило не са задължително членове на бизнес крилото. Много често дори председателят няма стъпка към второто крило. Обединяващият център е фигурата на пожизнения почетен председател, но решенията се взимат в бизнес структурите. Политическите представители само ги привеждат в изпълнение. С несъразмерната си политическа тежест, ДПС поставя в зависимост редица правителства, дори когато се взимат решения от национално значение.  Подкрепата за изтребителите Ф-16 беше изтъргувана срещу затваряне на очите за корупционните схеми. За да се запазел етническия мир.

Мантрата, че всяка атака срещу ДПС е офанзива срещу националната сигурност, сработва автоматично в ключови моменти през целия преход.

Изумен съм, че 31 г. този рефлекс не спира да работи. Време е да се каже: ДПС не е равнозначно на турците и мюсюлманите в България. Преди 5 г. създадохме партия ДОСТ. На изборите през 2017 г. участвахме с може би най-радикалната дясна платформа. Мога да я представя в едно изречение: модерен европейски граждански национализъм в модерна евроатлантическа България. За постигането на тази цел, ние протегнахме ръка към десните демократични партии за широк блок. Не бяхме разбрани.

Какво сложно има за разбиране, след като те изповядваха сходни с вашите тези?

Именно. Ние имахме ясни текстове за преодоляване на цялото комунистическо наследство, заявихме воля за категорична лустрация. Но не се получи. Всички партии,  в това число и десните, се хванаха на въдицата на Сарайската пропаганда и обявиха ДОСТ за партия, която прокарва интереси на съседна държава, а мен за национален предател. Загуби се огромно историческо време, пропиля се демократичният ресурс на над 100 хил. избиратели на ДОСТ, които са анти-ДПС, но са за развитието на България като нормална европейска и натовска държава.

Сега се появи още един пропилян шанс в тази посока – за кратко просъществува нов анти-ДПС фронт, който се разпадна и част от него се преля в статуквото.

На фона на наследството на ДОСТ, нямаше нищо по-естествено да започнем политически диалог с „Демократична България“ и аз излязох с позиция в подкрепа на тази коалиция.

В тази позиция имаше известна горчивина.

Аз обещах, че в този разговор в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ ще бъда много искрен. Да, горчивината я има. Но решението е правилно. То задава посоката и технологията за решаване на фундаменталния проблем с намирането на алтернатива за политическа интеграция на турците и мюсюлманите в България. В хода на разговорите с ДБ бяхме обнадеждени, че първата стъпка ще бъде по-смела и радикална, с по-широко отваряне на техните листи към турците и мюсюлманите. Резултатът не покри нашите очаквания и това породи известно огорчение. Опитвам се да разбера тази предпазливост на колегите от ДБ да не загубят собствени избиратели – там усилията на Христо Иванов вероятно не са срещнали разбиране в широкия коалиционен формат. Е, сега чрез вас казвам на избирателите на ДБ: бъдете спокойни, няма коалиция между ДОСТ и ДБ. Но решихме ли проблема? Не. Териториите остават в монопола на ДПС. А системните български партии не се отварят за готовите да се интегрират етнически турци и мюсюлмани. Хубавата новина е, че има ново поколение сред тях, което не желае да бъде управлявано от ДПС и нейния собственик.

Каква маса от избиратели включва този анти-ДПС фронт?

Ако очакванията ни за листите се бяха оправдали, можех да се ангажирам с далеч по-сериозна подкрепа. При сегашното положение ми е изключително трудно да кажа, че тази първа стъпка в правилната посока би дала радикален резултат. Но той рано или късно ще бъде постигнат. България ще се превърне в нормална демокрация, когато 10 ноември дойде и за турците и мюсюлманите.

Въпросът ми беше свързан с неосъществения анти-ДПС фронт сред самите турци и мюсюлмани в България. Само преди 3 месеца г-н Дикме в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ беше много рязък и към ДПС, и към управлението на Борисов, и към олигархичния модел, изказвайки идеи, доста сходни с вашите. Сега ориентацията е доста различна.

Да, така беше. Но въпросът ви е риторичен, той съдържа отговора. Оставям на вашата публика да прецени кой в каква степен е бил искрен. Всеки, който е противник на сарайското образувание, е мой политически съмишленик. Но още в началото имах съмнения в техните(на Гражданско сдружение ДЕН, оглавявано от Мехмед Дикме – бел. авт.)  политически послания, защото те се съчетаваха с абсолютно неприемливи за мен твърдения като това, че ДПС трябва да запази имиджа си на пазител на етническия мир. Зададох си въпроса дали тези хора не представляват тактически прийом за външна реклама на ДПС. Аз твърдя, че Бойко Борисов не заслужава подкрепата на българските турци и мюсюлмани.

Вероятно не само заради участието си във „възродителния процес“?

Не само за това. А най-вече защото през последните 4 г. той управлява в задкулисен съюз с ДПС и в открита коалиция с крайни националисти, лидерите на които, по време на предизборната кампания през 2017 г. малтретираха наши възрастни родители на границата в Капитан Андреево. През тези последни 4 г. България се управляваше от тройна коалиция – ГЕРБ, националисти и ДПС зад пердето. Точно този модел на властта трябва да се разгради. Чувате ли в днешната кампания да се говори за отношения към евроатлантическите ценности, към Кремъл? България трябва да се превърна в държава с ясен евроатлантически профил.

Властовият и финансов ресурс е заровен в пространството, което вие наричате „тройна коалиция“, а тя изгради изключително плодотворни контакти и с Ердоган, и с Путин. Намирате ли връзки в тази посока?

В България няма семейство на етнически турци, което да не е разделено и членове от него да не живеят в съседна Турция. Затова съм много внимателен, когато получавам въпроси на тема Турция. Но не мога да не кажа, че времето оспори всички клевети към мен. Сега, когато политическите знаци от Турция не са по адрес на ДОСТ, се оказва, че Анкара не се меси във вътрешните работи на България, а знаците са съвършено естествено явление.

Как едническите турци и мюсюлманите в България, които са сред най-бедните прослойки на населението, дават доверието си на хора със златни чекмеджета, ТЕЦ-ове и безбройни бизнеси, като тримата най-известни представители на статуквото у нас?

Вотът на ДОСТ от над 100 хил. гласа през 2017 г., въпреки „консенсусните“ социологически прогнози за десети от процентите, показва, че има критична маса от хора в общността, готови да приемат протегната за алтернатива ръка. Проблемът е, пак повтарям, в незрелостта на системните български партии. Христо Иванов беше първият български политик, освен президентите Желев и Стоянов, който дойде и се поклони на гроба на Тюркян и жертвите на „възродителния процес“. Това не може да се забрави.

Значи ли това, че онези 100 хил. гласа за ДОСТ от 2017 г. сега могат да се прелеят към „Демократична България“?

За съжаление, отварянето на листите на ДБ към тези хора беше доста страхливо.

Спечели ли статуквото от трика с ДЕН и съюзяването на сдружението с него?

Естествено. Това ще тежи на политическата отговорност на онези, които пристанаха на Бойко Борисов. Дали ще гласуваш за ГЕРБ или за ДПС е все едно. Съгласен съм с едно заглавие в „СТУДИОО БАНКЕРЪ“, което казва: гласуваш за ГЕРБ, получаваш ДПС.

Забелязвате ли процеси на „перестройка“ в конгломерата на статуквото и къде е г-н Пеевски понастоящем?

Допада ми употребата на думата перестройка. Пеевски го няма в листите, но това е хитър тактически ход. При по-внимателен прочит на имената в листите ще видите, че него го няма, но хората му са там. Явно се подготвят условията за външна подкрепа от ДПС към четвърти мандат на ГЕРБ.

Смятате, че в икономическото крило на ДПС няма смяна на дилърите?

Не.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във