Банкеръ Daily

Независимият кандидат Давид Леви пред „БАНКЕРЪ“:

Между депутат и народен представител разликата е тънка, но ясна

Задава ли се новото общество: Интелигентност + Демокрация = Интеликрация?

Г-н Леви, с кандидатурата си за независим народен представител Вие сякаш изпробвате и избирателите, и избирателната система, и актуалната българска демокрация, а ЦИК е по-склонна да Ви приеме за фантом, отколкото за реален политически субект. Така ли е?

Важна в случая не е личността Давид Леви, а институцията на независимия кандидат за народен представител. Законът предвижда съществуването на тази институция, но го прави необмислено, колкото да я има проформа. По същество идеята е да няма независими народни представители.

Вероятно е орнамент - за да оцветява нашата бездруго цветиста демокрация. Но Вие сте човек със световен опит и квалификация и ако желанието Ви беше да попаднете в парламента, можехте да го направите през не една партийна листа. Защо избрахте пистата на независимия кандидат?

Получих предложения от различни партии и ако целта ми беше непременно да стана депутат, можех да се окажа на избираемо място в някоя от листите. Но това за мен не е самоцел Аз не искам да бъда депутат, а народен представител. Разликата е тънка, но ясна. Забравя се, че депутатите трябва да са представители на народа и да защитават неговите права. При партиите лоялността на кандидата основно е към политическата сила, която го издига. А партията е голяма група хора, обединени около властовите стремежи на малка група хора или дори на отделен индивид.

Прави впечатление, че в дефиницията за партиите не употребявате думата кауза.

Да, каузите винаги остават на втори план, те са разменна монета в опитите за манипулация на избирателя.

Вашата независима кандидатура вид тест на политическата система ли е, или реален опит за промяна?

Не е тест. Имам намерението да постигна успех. Победата не ми е необходима лично, не ме блазни общественото положение на депутата, неговите привилегии и заплатата му, която не е и толкова висока. Искам да пробие директното представителство на гражданите и те да познават своя човек в законодателната власт, както е в развитите демокрации – Англия, САЩ. В Щатите почти няма човек, който да не знае кой е неговия конгресмен. У нас от 100 човека едва ли и петима ще кажат, че познават своя депутат. Това е и причината за ниското доверие в Народното събрание.

Вие очевидно правите разлика между независими и мажоритарни кандидати, които пак се излъчват от политическа сила.

С едно изключение - през 2009 г., в България избори с мажоритарни кандидати на практика никога не е имало. После мажоритарното начало бе заменено с преференции. Но така или иначе, избирателят дава гласа си най-напред за дадена политическа сила.

Защо в един момент се оказа, че според изборната администрация Вие и още неколцината независими кандидати сте политически фантоми?

На всички избори има по няколко донкихотовци. Но съществуването им е много важно. Трябва да се лобира за промяна в изборния кодекс. В сегашния му вид, за партии и коалиции се изискват, съответно - 2500 и 3500 имена в подписка. Но партиите и коалициите имат структури във всичките 31 избирателни района. Това означава средно между 80 и 114 подписа на район. Докато независимият кандидат трябва да събере 1000 подписа само от един район. Освен това, странно защо, подписките на независимите кандидати могат да започнат чак след като  партиите и коалициите са приключили своите и са ги внесли в ЦИК. А един гражданин не може да участва в повече от една подписка. За бюрократичните бариери въобще не говоря. Равноправно ли е състезанието, равен ли е стартът?

Почти всички представители на партийно-политическия живот у нас смятат, че хипотетичното избиране на независим депутат е нещо като изстрел във въздуха – от него не може да произлезе нищо рационално, т. е. красив опит да не се случи нищо. Какво отговаряте?

Не можем да тестваме тази теория, защото явлението все още не се е случвало в българската история. Но един народен представител има много инструменти, с които да помага на своите избиратели. Депутатската карта позволява достъп до много информация и институции.

Тоест - да бъде нещо като гражданско око във властта?

Да, но не само това. Ще може да им помага реално. Когато обикновеният човек се сблъска с бюрократичната машина, да може да звънне лично на своя избраник за съдействие. Засега се търсят връзки.

Достатъчен ли е вашият личен експеримент с независимата кандидатура, за да се запали искрата на обществени и законодателни процеси в тази посока?

Има шанс да се запали искрата. Чух го в срещите си с хората. Много от тях ми казаха: на следващите избори искам да пробвам и аз.

Колко гласа са нужни на независимия кандидат при средна изборна активност, за да попадне в парламента?

Зависи от конкретния избирателен район. В 24-ти МИР в София, където аз се кандидатирам, по списъци има 380 000 гласоподаватели и при средна активност около 50%, това са 16 000 гласа. Постижимо е. Политическото поле е фрагментирано, нов месия не се задава и шансове за промяна от този тип има.

Със или без нов месия, гигантската машина за корупция съществува безпрепятствено и гражданите по площадите пожелаха именно това – тя да бъде демонтирана и изхвърлена. Как независим народен представител да се справи с тази задача, непосилна и за месиите?

Сам човек за нищо не става. Но всеки политически процес в световната история е започвал от един човек. На следващите избори ще има повече независими кандидати за народни представители. За да се възстанови връзката между народа и неговите представители.

Опитвате се да въведете в употреба термина интеликрация, а той е в категоричен противовес на сега съществуващата охлокрация (диктатура на тълпата, изродена популистка демокрация - бел. авт.). Какво искате да кажете на обществото с това, може би търсите модификация на идеята на меритокрация (управление на способните – бел. авт.)?

Точно така. Единствената перспективна алтернатива на все по-несъвършената демократична система е интеликрацията. Идеята е при избори гласовете на отделните индивиди да имат различна тежест - в зависимост не от външни фактори, а от техните усилия и воля. Ако човек е незаинтересован от политическия живот и промените в страната, влиянието му да е по-малко от това на онзи, който се интересува и прилага полезни за обществото действия.

Говорите и за коефициент на интелигентност, това няма ли да навее на дискриминация?

Би могло, ако беше водещ и единствен фактор. Но в коефициента на влияние, който разработвам, е включен не само интелектуалния потенциал, има и емоционален, както и духовен. Включен е и елементът на липса на криминално минало, много важна е съставката на работа в полза на обществото.

Тоест - никой не е лишен от право на глас, но вотът на някои хора ще се умножава, така ли?

Да, ще бъде умножен по коефициент, върху който има съзнателно влияние.

Каква е най-кратката дефиниция на интеликрацията?

Интеликрация произлиза от интелигентна демокрация. Тази идеология не е нова, разработването й започва още от Платон и е продължено от Аристотел. Но за съжаление тя никога не се е случвала на практика. Най-важният контрапункт на тази идеология е триумфът на посредствеността, присъстващ различно във всяко демократично общество. Ако вземем пирамидата на обществото и елитът е в горната част, в широката основа е неинтересуващата се маса. Когато индивид от основата на тази пирамида, по-простоват човек, който може да говори на масата с нейния език, е избран във властта, той отива директно във върха на пирамидата. И съзнателният му стремеж е тази пирамида да бъде снишена – с по-ниска височина и по-широка основа. Така електоратът му се увеличава и е много по-лесно манипулируем. Процесът е много опасен за цялата западна демокрация. Идеята на интеликрацията е този процес да се обърне – висока пирамида и тясна основа. Европейската цивилизация трябва да тръгне по нов път, за да оцелее между китайската и мюсюлманската цивилизации.

Вие в момента сте в ролята на независимия Давид, воюващ срещу Голиат на системата. Какво е съдържанието в прашката, с която искате да повалите Голиат?

Честен съм и се намирам на границата между обикновените хора и политико-икономическата класа – не съм нито тук, нито там. Познавам и нищетата, и успеха.

Разговора води: Емил Янев

 

Давид Леви е икономист, създател на новата идеология наречена ИНТЕЛИКРАЦИЯ и основател и председател на Международният Интеликратичен институт. Изучавал е физика, математика, мас медии, комуникации и икономика в 4 университета на 3 континента. Владее свободно четири езика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във