Банкеръ Daily

ПР-експертът Мартин Димитров в пред „БАНКЕРЪ“:

Борисов иска да остане в историята редом с хан Аспарух

Духът на др. Живков си е тук и г-н Борисов майсторски използва това

Г-н Димитров, в изборните листи винаги е имало три основни компонента: влекачи, увеселители и пълнеж. Очевидно медицинското образование в момента доста се харчи, какви други специфики виждате в сегашната предизборна кампания като ПР-експерт?

Харесва ми това разделение на компонентите. Да погледнем на листите от сателитна височина. Намираме се в непознат контекст, атипичен заради пандемията. Например, има силно футболно представяне. Привличането на известни личности улеснява една ограничена кампания, в която личните контакти ще бъдат силно разредени. Лекарите сега карат влака.

Това не е ли конюнктурна стратегия - краят на пандемията видимо наближава и скоро отново ще дойде времето на тези, които трябва да влачат икономиката?

Зависи как отделните партии си представят участието на лекарите в бъдещия парламент. Някои ги виждат като магнит за гласове. Хубаво ще е, ако лекарите помогнат за една бъдеща здравна политика и подобрено законодателство в системата.

И в началото на 90-те години в парламента присъстваха много лекари, но здравната ни система нито цъфна, нито върза.

Не е задължително да си добър лекар, за да си способен мениджър в здравния сектор. Иначе влекачи в листите са лидерите.

В последните няколко вота стана практика популярни фигури от т. нар. увеселителна зона, без особено стратегическо мислене, да стават депутати с преференциален вот. Явно и този ефект се търси?

Със самоирония се присъединявам към увеселителния сектор, където може би е мястото на рекламата. Но всички трябва да се учим да правим преференциални кампании. Така ще зададем съвсем друг тон на разговорите помежду си. И ще напуснем полето на омразата.

У нас често не съединението, а омразата прави силата.

Има го това.

Не е далеч от въображението, че сега ще се обещават и швейцарски заплати, и хилядолетен живот дори. Ако надзърнем в торбите с предизборни послания, кое от тях най-много се натрапва - може би методичната заявка на Борисов, че никой в Европа не се справя с кризата по-добре от нашето правителство?

Това е доста спорно. Според мен цяла Европа се справя много трудно с кризата. В Брюксел не са политици, а бюрократи. В европейския контекст Борисов е сред най-възрастните управници - само него трима папи са го милвали по главата. Той надживява папите в буквалния смисъл на думата. Вече има натрупан сериозен опит. Меркел си тръгва и той остава доайенът на европейската политика. Което напомня, че в света има чудовищно много ирония. Голямото му предимство е, че той е пожарникар и вероятно гаси пожари по-добре от останалите.

Фигуриращият в партийна листа маестро Димитър Пенев някога създаде във футбола теорията на организирания хаос. Дали в момента хаосът в противоепидемичните мерки не е също така умишлено създаден, с цел предизборна употреба? Ясно е, че безредието ще свали избирателната активност в полза на статуквото...

Не съм привърженик на конспирациите. Но имам тревоги как ще отида да гласувам сред онзи мърляв тензух около тъмната стаичка, който символизира българските избори. Както и не знам колко от хората в комисиите ще са пожелали да се ваксинират. Всичко това ще намали резултата на БСП, тъй като там има повече възрастни хора.

Още един ракурс към кампанията - в нея присъстват доста ретро елементи, дори сценките с премиера и министрите по села и обекти напомнят силно за духа на др. Живков.

Духът на др. Живков си е тук и г-н Борисов много майсторски използва това. Работа, работа, работа, повтаря той, но никога не споменава дали тази работа ще бъде свършена качествено и по европейски.

Това интуиция на премиера ли е, или ПР-стратегия?

Това е добра стратегия, която разчита на изключителен изпълнител.

Стават и гафове, например - да си подариш сакото, а ощастливеният работник да попита в джоба ли са еврата.

Хубав момент, който премиерът бързо обърна на шега. От Втората световна война насам в Европа ВСВ няма политик, устоял на толкова разнообразен натиск.

В голямата предизборна торба пилотно място зае личната икономика на г-н Марешки. Той заяви, че през годините е дал на народа 2 млрд. лв. от данъци, а посветени изчислиха, че става дума основно за ДДС, платен от неговите клиенти и преведен в бюджета от търговеца. Как гледате на този пример като предприемач?

Да приемем, че той наистина е направил такъв бизнес за милиарди. Но плащането на данъци не е повод за хвалба, а най-естественото нещо, което трябва да направи. Внушението, че тези пари са подарени на държавата и народа показва опасен манталитет, но г-н Марешки е тежък популист. Той твърди, че едва ли не ни продава на загуба и лекарства, и горива. Ако той действително е внесъл тези 2 млрд., това не го ли прави една от най-големите компании в целия регион? Но човекът не е по детайлите – той подписва конституция, без да я е чел, та обяснения за данъци ли ще дава?

Ако погледнем към тъмната страна на кампанията, очаквате ли традиционния „черен“ ПР и оскандаляването на кандидати?

Не съм сигурен дали този „черен“ ПР няма още повече да увеличи отвращението към изборния процес. Тази стратегия не показва защо трябва да бъдеш избран ти, а колко лош е другият.

Не е съвсем без значение какво има в кутията на г-н Васил Божков, според някои „Кутията на Пандора“, той самият загатна за сериозни изненади по време на кампанията.

Не знам каква кампания ще направи г-н Божков и каква е целта му – дали да руши доверието в г-н Борисов, дали да влезе в парламента и да се прибере в България, дали да постигне някаква договорка.

При ниска избирателна активност и стотина хиляди гласа биха били достатъчни за влизане в парламента.

Все пак се надяваме на висока активност.

Извън здравната материя, доста дефицитни са визионерските послания на партиите кандидатки. Единствено ДПС заговори за догонващо икономическо развитие, макар че тази идея не е нова и може би не е тяхна.

Не съм съвсем съгласен, ДБ говори активно за дигитализация.

Така е, но дигитализацията не е стратегия, а тактика, нещо, което отдавна трябваше да се е случило в 21 век.

Готвим за по-дълъг мач. Надявам се на парламент, способен на голям диалог. Трагедията на сегашния парламент е, че беше слугински.

От известно време насам в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ развиваме неуспешно дисциплината „коалициология“, а вие споменахте ключовата дума диалог. Остава трайното впечатление, че всеки български политик е склонен да прегърне своя колега, но само ако той му се подчини предварително. Това ли е нашата представа за диалога?

Това не е ново явление за нашата история. Но разбирателството е заложено в националния ни ген още от времето на траките, прабългарите и славяните.

Диалогът предполага високо развита култура на компромиса.

Да, да надмогнеш собственото си его.

Какви диалози са възможни в хипотетичния бъдещ парламент, след като без участието на ГЕРБ или БСП трудно може да се състави управляваща коалиция?

ДБ ще търси коалиции за тематични мнозинства.

Но, за да се търсят тематични мнозинства, първо трябва да се състави кабинет, който да управлява държавата.

Всичко може да се случи, а може и нищо да не се случи. Но за страната е риск, ако не бъде съставено правителство.

Защо ДБ не поема протегнатата от „Републиканци за България“ ръка за партниране – на базата на предявени политически позиции, вие би трябвало да работите в една посока?

На теория вероятно е така. Ако трябва да съм честен, по-скоро ми е невъзможно да си представя да бъдем заедно с г-н Цветанов.

Някъде има отношение към Цветанов, другаде - съмнения в Манолова, трети осмиват Трифонов. Не са ли тези личностни предразсъдъци сериозна бариера за съставяне на анти-статукво мнозинство?

Напълно разбирам това. Мисля, че всички политически сили ще изминат своя път до изборите и след евентуалното си влизане в парламента.

Противниците на ДБ говорят за сектантски елементи във вашата коалиция и предричат, че бъдещите ви депутати ще се самоизолират в парламента. Има ли такива изгледи?

Надявам се да надскочим точно това и да се научим на разговори с всички.

В предишното си участие в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ Вие казахте, че в ЕС г-н Борисов си е извоювал Ценко Чоковска независимост. Ако това е така, завършва ли Ценко Чоковския период в политическата биография на премиера?

Според мен, да. И завършва по негово желание. Борисов иска да остане в историята, там някъде, редом с хан Аспарух, цар Симеон и другите велики държавници на България. Мисля, че ще започне да полага все повече усилия в тази посока.

Разговора води: Емил Янев

Мартин Димитров е ПР-експерт, предприемач, участник в изборните листи на „Демократична България“.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във