Банкеръ Daily

Радосвет Радев пред „БАНКЕРЪ“:

Парламентът се превърна в машина за нормативни грешки

Нечетящи хора пишат нещо, което други трябва да четат

Г-н Радев, като представител на работодателите и предприемачите, как разбирате натрапчивото самоопределяне на ГЕРБ като дясна партия?

В България етикетите невинаги отговарят на съдържанието. Помним, че най-добрите десни мерки бяха въведени по времето на Тройната коалиция – плоският данък, респективно изключително високите приходи във фиска. По дефиниция дясното е ниски данъци и отказ на държавата от правене на бизнес, това са традиционни постулати от развитието и на бизнеса, и на държавата. За 12 г. в управлението на страната, анонсираната като дясна формация ГЕРБ, член и на ЕНП, преживя доста странна еволюция. Половината от тази дузина години на власт, тя се придържаше към някакви стандарти на дясното.

Въпреки че и тогава у нас не преливаше от чужди инвестиции.

Тогава някъде бяха последните добри години за чуждите инвестиции. Сега анонсите са за нещо съвсем различно, с ясни характеристики на лявото. Говоря най-вече за етатизирането на бизнеса: подготвя се проектът за държавна петролна компания, за държавно ВИК, някакъв чудовищен холдинг. Ако управлението беше откровено ляво, не би трябвало да има изненади. Странното е, че този ентусиазъм продължава да съществува, макар че най-лошо управляваната собственост у нас винаги е била държавната – горещите примери са националната компания „Пътна инфраструктура“,  самото БДЖ.

Вие казвате, че мерките на правителството са пролетарски, но заедно с това и оперетни. Как изглежда във вашите очи „бойкономиката“?

Имам предвид, че акцентът на правителството пада върху заетостта. А естеството на пазарната икономика предполага действащ пазар и на пазара на труда. Когато аз мога да произведа необходимото за пазара количество, с необходимо за това качество, аз имам свободата да се разделя с онези работници, които не ми трябват, защото потреблението е спаднало, обемите са намалели и това, което съм правил с 300 човека, сега мога да свърша със 150. Целият механизъм за защита на заетостта, спонсориран от държавата с 60:40, изтегля ликвидност от предприемача в полза на хора, които няма да произведат или произведеното няма да се реализира. Терминът оперета употребих в смисъла на това, че запазването на пролетариата бе етикетирано като мярка за защита на бизнеса. Това категорично не е така.

Определяте работата на Народното събрание като производство на фейлетони. Кои конкретни фейлетони имате предвид?

За съжаление, особено в последните дни, вече не бих се изказал толкова милостиво към актовете на законодателя. Народното събрание като подивяло се е превърнало в машина за нормативни грешки. При това машина, работеща денонощно. Фейлетоните свършиха някъде около Коледа. Това, което се случва в момента, е потресаващо с гръмотевичната си некадърност и безсмисленост: нечетящи хора пишат нещо, което други трябва да четат – нормативната база за обществото, респективно за икономиката. Не е имало по слабо народно събрание в България, исторически е доказано. Напълно разбираем е рейтингът от 7%, но и той е висок. Всеки закон, всяко нормативно решение създават купища проблеми навсякъде. При това написани трогателно неграмотно. Виждаме, че с промени в закона за извънредното положение се пререгламентират дейности в хазарта. От това по-голям абсурд няма. Бях свидетел как през изтеклата 2020 г. грешки в Закона за извънредното положение докараха законодателите да благославят вето на президента, с когото иначе активно воюват - това беше най-икономичният им нормотворчески ход  да поправят собствените си грешки. Сега ни предстои да изпратим нови 240 законодатели в парламента, добре е да се дадем предварително сметка за капацитета им.

В цяла Европа помощите към обществото и бизнеса в ковид кризата се съпоставяха с размера на конкретния БВП и цифрите бяха от порядъка на 10-15, дори 20 процента. У нас непрестанно се говори за милиони, но реално какво получи българският бизнес от държавата като антикризисни мерки, измерено спрямо нашия БВП, има ли 1-2%?

Последният изчислен БВП за България е от 2019 г. и той беше близо 119 млрд. лева. За 2020 г. очакванията са между 105 и 112 млрд., т. е. спад от 7 до 10 процента. Ако стъпим на тази метрика, 1-2% помощ означават 1,2-2,4 млрд. лева. До този момент като ликвидна подкрепа българският бизнес е получил 225 млн. лв. за микро и малки предприятия – бяха одобрени 21 190 проекта, по които се получиха обеми от 3 до 10 хил. лева. Във втората вълна от август при малките и средни предприятия, където помощта можеше да бъде между 30 и 150 хил. лв. вече има листа на одобрените, но договарянето на условията продължава, проверяват се данни и има вероятност до края на февруари да стартират плащанията. Там с разширенията са около 260-300 млн. лева. Тоест общо половин милиард ще се случат до края на месеца.

Значи в най-добрия случай България отива на подкрепа за бизнеса от половин процент от БВП?

Даже и по-малко. При мярката 60:40, по която наистина се извършват плащания, държавното участие е 660 млн. лв., но трябва да се знае, че бизнесът е дал 440 млн. лева. Ако трябва съвсем огрубено да кажем, контрибуцията на държавата в края на февруари би била около 1-1,1 млрд. лв. Като правна възможност са дефинирани още доста на брой мерки, някои от които трудноразбираеми и предприемачът е вкаран в решаването на сложен ребус. В европейските държави мерките също са много, но процедурите са силно опростени.

На фона на това, в разгара на кризата правителството обяви 30%  увеличение на възнагражденията в администрацията, която бездруго е раздута прекомерно. Каква е реакцията на бизнеса, който „произвежда“ заплатите на чиновничеството?

Всички реагираха негативно, естествено. Държавата сама по себе си не произвежда, тя преразпределя продукт, който е създаден от частния предприемач. Така че ние, освен собствените си служители, получихме още едни скъпоплатени работници, които за сметка на това работят срещу нас.

И които се очертават натоварени и с предизборни функции.

Не е трудно човек да си го помисли.

Какво ще кажете за новата практика обществените поръчки да бъдат пренебрегвани, за сметка на пряко възлагане от държавни фирми на подбрани подизпълнители? Не е ли това още една форма на изкривяване на пазара и ликвидиране на конкуренцията?

Вицепремиерът Дончев каза, че това е регламентирано и не е никакво нарушение на закона. Т. нар. поръчки „Ин хаус“ отиват в едно дружество, което има 41 работника и 43 счетоводители, а трябва да има милиони човекодни за работа на обекти. Понякога се сблъскваме с фундаменталния въпрос за законното, но неморално. От липсата на конкуренция в българския пазар губи обществото.

Забелязват ли се форми на държавен капитализъм?

Държавен капитализъм ще е, ако тези 43 счетоводители отидат и построят отсечката в „Боаза“, примерно. Става дума за държавна дистрибуция на обществени средства към частно-правни субекти.

По познатата формула „наши“ и „чужди“ бизнесмени?

Реално държавата се е отказала от непосилната и неблагоприятна функция да организира процеса на обществената поръчка.

Защо бизнесът не реагира солидарно на случаите на овладяване, отнемане и дори национализиране на бизнеси?

Не смятам, че на бизнеса задължително му трябва „отечествен фронт“. В БСК вярваме в конкуренцията и смятаме, че има и почтен български бизнес.

Вашите колеги от АИКБ реагираха остро и на Бюджет 2021, и на предизборните партийни вмешателства в предприятията. Споделяте ли тази позиция?

Не ми харесва състезанието между институциите и бизнеса - кой кого да овладее. Това, за което говорите, е насърчаване на доносничеството и съвсем отчетлив опит да се подчинят и неподчиняемите структури. Смятам, че държавата трябва да спре дотам – да създаде условия за бизнес. Колкото по-честен и по-прозрачен, толкова по-добре. Няма непочтеност, която да не е наказана с времето. Никоя държава не е спечелила, убивайки бизнеса. Истинските десни управления осигуряват свобода за бизнеса.

Четете ли в предизборните програми прагматични и реализуеми идеи за бизнеса?

Най-вероятно ще прочета много едни и същи думи в различни платформи. Ако прегледаме партийните програми от последните няколко избора, ние трябваше вече да сме Швейцария.

Има ли изгледи в България обществото и неговото бизнес крило да изтикат към властта реален бизнесмен?

Не. Моето убеждение е, че качествените хора са в бизнеса, не в политиката. Хората в политиката имат стремежа да осребрят политическия си живот и да се превърнат в капиталисти. Не по-малко смешно е хора, които са в бизнеса, да пожелаят да станат политици. Това е парадоксална осмоза на ценности.

Виждате ли вариант за „гърцизация“ на българската икономика, вследствие на безразборното предизборно раздаване на пари и залагането на „мини“ от страна на властта за следващи кабинети?

Ако „гърцизация“ е термин, с който означаваме изкуствено качване на стандарта на живот, България е много далеч. Ако „гърцизация“ е това да докараш „Майкрософт“ с 2 млрд. инвестиция, нищо против. И в най-стегнатия режим на икономии от времето на Сириза, най-ниските гръцки пенсии бяха колкото заплатата на зам. министър у нас.

Разговора води Емил Янев

Радосвет Радев е журналист и бизнесмен, собственик и изпълнителен директор на „Дарик радио“, председател на УС на Българската стопанска камара, основател на най-големия приватизационен фонд „Доверие“ и на приватизационен фонд „Албена инвест“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във