Банкеръ Daily

Бъдещето на капитализма

...

Нов режим за национално и международно данъчно облагане

Средният размер на данъците в световен мащаб е паднал от 49%  върху доходите през 1985-а на 24% през 2018-а.

През последните четири десетилетия новите данъчни вратички, просперитетът  на нишата от консултанти, готови да помогнат на фирмите да пестят от данъци, и разпространението на различни корпоративни техники за укриване на налози доведоха до абсурдната ситуация ред водещи американски компании да не плащат изобщо корпоративни такси. Този феномен не се ограничи  единствено до Съединените щати. Множество правителства по света направиха данъчните си системи по-малко прогресивни и тласнаха неравенството нагоре. В наши дни, според последните огласени  оценки, корпорациите в глобален мащаб прехвърлят над 650 млрд. долара от печалбите си (близо 40% от реализираните извън държавите, в които се намират централите им) в данъчни убежища - предимно на Бермудите, на Карибите, в Ирландия, в Люксембург и Сингапур.

До голяма степен вина за този резултат има съществуващата система за ценови трансфер, по която се осъществява облагането на стоки и услуги, продадени между отделни части на една и съща мултинационална група. Въпросната схема е изобретена през 20-е години на миналия век и оттогава насам почти не се е променила. Интензивната глобализация пък окуражи още повече използването на системата за ценови трансфер за укриване на данъци, задълбочавайки проблемите, произтичащи от бягството на капитали към данъчните убежища.

Как богатите стават по-богати

Много политици, икономисти, корпоративни магнати и финансови величия настояват, че данъците са контрапункт на растежа. Опонентите на данъчните увеличения твърдят, че фирмите ще инвестират повторно по-голямата част от печалбите си, когато превеждат по-малки суми на държавната хазна. Според това схващане корпоративните инвестиции са двигател на растежа: разширяването на бизнеса създава работни места и покачва заплатите, което е в полза на работниците. В реалния свят обаче не се наблюдава зависимост между облагането на капитала и неговото натрупване. От 1913-а до 80-е години на миналия век нивата на спестяванията и на инвестициите в Съединените щати са се променяли, но винаги са се движили в рамките на 10% от националния доход. След орязването на данъците, което направи през 80-е години на ХХ век  администрацията на Рейгън, таксуването на корпорациите отпада, но равнищата на спестяванията и на инвестициите също се понижават.

Намалението на данъците през 2017-а също илюстрира тази динамика. Вместо да повиши годишните заплати с 4 хил. щ. долара годишно за домакинство, да окуражи корпоративните инвестиции и да стимулира устойчив икономически растеж, то доведе до символично повишение на възнагражденията, имаше няколко тримесечия на по-висок растеж и - вместо инвестиции - бум на обратното изкупуване на акции в размер на 1 трлн. щ. долара. Което е  довело  единствено до "златен дъжд" в портфейлите на богатите акционери на върха на пирамидата на доходите. За това благополучие  по традиция плаща цялото общество: Америка натрупа за първи път дефицит за над 1 трлн. щ. долара.

Спасението е всички да бъдат принудени да плащат. Което ще стане чрез

"смел нов режим за национално и международно данъчно облагане"

Той трябва да отговаря на няколко основни изисквания:

- Първото разпореждане към бизнеса  да се създаде фискална система, която да генерира данъчни приходи, адекватни на икономика от ХХІ-и век. Това ще стане само чрез по-прогресивни данъчни закони, които да осигурят необходимото равнище на бюджетни приходи;

- Следващата стъпка ще е премахването на специалните клаузи, които изключват от данъчно облагане дивидентите, капиталовите печалби, стимулите, недвижимите имоти и други форми на финансови приходи;

- Подобрение ще донесе и  въвеждането на данък богатство, подобен на предложения неотдавна от сенатора демократ от Масачузетс - Елизабет Уорън, която участва в надпреварата за президент. Тя предлага налог от 2% за лични състояния над 50 млн. щ. долара и 6% за активи над 1 млрд. долара, които ще вкарат почти 3.6 трлн. долара в щатската хазна през идното десетилетие и ще бъдат платени от 75-ге хиляди най-богати американски фамилии (в действителност те са под 0.1% от населението на страната);

- За да се ограничи укриването на ДОД и на данък богатство държавите трябва да си сътрудничат по-плътно помежду си;

- Особено важно ще е въвеждането на минимална данъчна ставка в глобален мащаб, която да определи  прага, под който не трябва да слизат налозите на данъчните убежища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във