Банкеръ Daily

Позиции

17 трлн. долара дълг ще натрупат богатите държави от COVID-19

Богатите държави ще натрупат допълнителен дълг за минимум 17 трлн. щ. долара докато се борят срещу последствията от разпространението на пандемията от коронавируса, предупреждава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Непосилното бреме ще е резултат от спада на данъчните приходи, които няма да са достатъчно, за да покрият разходите за икономическите стимули, въведени от правителствата по света. За Япония, например, прогнозите са публичните задължения да се стабилизират на около 240% от БВП. В клуба на богатите държави от ОИСР средният размер на държавните финансови пасиви се очаква да нарасне от 109% от БВП през миналата до над 137% през тази година, с което публичният дълг на доста от тях ще стане съизмерим с италианския. Това означава по минимум 13 хил. щ. долара на човек от общо 1.3 млрд. жители на ОИСР.  

Дълговите равнища могат да се увеличат допълнително, ако икономическото възстановяване от пандемията е по-бавно от прогнозите на мнозинството икономисти. Рандал Кроцнър - бивш член на ръководния екип на Федералния резерв, се опасява, че очертаващата се ситуация повдига въпроси за дългосрочната перспектива за обслужване на подобни високи нива на публичния и на частния дълг. Просто защото те не предполагат бързо V-образно възстановяване от кризата.  

По официална информация на ОИСР публичните задължения на нейните страни членки са нараснали с 28% от БВП по време на финансовата криза от 2008-2009-а - до общо 17 трлн. долара. Докато икономическият ефект от COVID-19 ще е по-разрушителен отколкото при въпросната мащабна криза. 

Досега допълнителните фискални мерки, въведени от повечето правителства, варират от 1% от БВП във Франция и Испания до 6% в САЩ. Те обаче вероятно ще бъдат надхвърлени от ръста на публичния дълг, защото приходите от данъци в хазната по правило падат по-бързо отколкото икономическата активност при дълбока рецесия, смятат експертите на ОИСР.

Преди десетилетие модерната икономическа мисъл предполагаше, че дългово бреме над 90% от БВП става невъзможно за обслужване. Макар че в наши дни мнозинството икономисти не са убедени в съществуването на подобна ясна граница, повечето от тях са убедени, че натрупването на огромни количества дълг ще застраши разходите на частния сектор, създавайки пречка пред растежа.

В този смисъл е и предупреждението на генералния секретар на ОИСР - Анхел Гуриа, който вещае проблеми в бъдеще от дълговото бреме. Към него се присъединява и изпълнителният управител на "Хитачи" Хироаки Наканиши, който посочва, че икономическата стратегия на Япония да използва значително количество пари в подкрепа на икономиката "ще е голям фискален проблем" в дългосрочен план. И добавя че докато стопанството на страната не се изправи устойчиво на крака, няма смислен отговор на него.   

Покупките на централните банки на правителствени дългови книжа могат да помогнат за облекчаване на товара като гарантират, че частният сектор няма да бъда ангажиран да абсорбира публични активи, за да финансира бюджетните дефицити и като поддържат лихвите ниски. Развитите икономики вече берат плодовете на тази лихвена политика и на програмите за парични стимули, а доходността на държавните облигации падна допълнително през последните седмици. Например, на 20 май Великобритания успя да продаде дълг при отрицателна възвръщаемост за първи път в историята - тригодишни ДЦК със средна доходност от минус 0.003 процента. С което влезе в отбора на други богати държави, включително Германия и Франция, чиито правителствени облигации отдавна са под повърхността. 

Неотдавна професор Вилем Бюитър - гостуващ лектор в Колумбийския университет - коментира за "Файненшъл таймс", че има лимити на държавните дефицити, които централните банки да финансират без да генерират инфлация. Правителствата трябва да намаляват задълженията или чрез увеличение на данъците или чрез орязване на публичните разходи, но засега не се очертават желаещи да предприемат подобни действия. Икономисти обаче предупреждават, че отрицателните последствия от щедрото харчене могат да надхвърлят положителните страни. Типичен пример в този аспект е Япония, чийто премиер Шиндзо Абе е известен с привързаността си към икономическите стимули. Въпреки това, откакто поема управление досега са направени две големи увеличения на ДДС - от пет на осем процента през 2014-а и след това - до 10% през октомври 2019-а. И в двата случая тези повишения вкараха страната в рецесия. 

Шефът на Институт "Пийтърсън" за международна икономика - професор Адам Поузън - коментира за британските законодатели през миналата седмица, че "най-важната задача е да се направи така, че икономиката да расте по-бързо от дълга".

Професор Кроцнър пък смята, че най-добрата политика за освобождаване от високите равнища на задлъжнялост в публичния и в частния сектор е "деликатното" изкуство на опрощаване и преструктуриране на дълговото бреме. Което, ако се осъществи по правилния начин, ще е в интерес и на собствениците на дългови инструменти. Те със сигурност ще загубят, но не чак толкова, колкото ако разчитат на пълното погасяване на задълженията. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във