Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗЪРНЕНИЯТ ПАЗАР Е В ГОДИНАТА НА ПРОДАВАЧА

Ценовата конюнктура на международните и представителните регионални зърнени пазари през 2005-2006 г. беше противоречива и се характеризираше с повишена динамика. Причините за това бяха главно две: засиленото влияние на климатичния фактор и мащабните спекулативни операции на големи инвестиционни фондове на зърнените борси в Чикаго и Канзас Сити.
През септември-декември 2005 г. цените на пшеницата в САЩ вървяха предимно в низходяща посока, повлияни от благоприятните агрометеорологични условия в пшеничния пояс и от разочароващите данни за развитието на щатския износ. В края на ноември експортните котировки на пшеницата в Щатите достигнаха годишното си ценово дъно - 131 щ. долара/т FOB за мека червена зимна пшеница и 164 щ. долара/т FOB за твърда червена зимна пшеница.
Пазарът в Евросъюза през първата половина на 2005-2006 г. (юли-декември) беше сравнително инертен. Експортните котировки спот на френска мелничарска пшеница през този период се движеха в тесен коридор - 105-111 евро/т FOB, а на борсата в Будапеща ценовите колебания бяха в границите на 107-116 щ. долара/тон.
Ситуацията в Черноморския регион се определяше от развитието на пазарите в Русия и Украйна. През летните месеци на 2005 г., под натиска на увеличеното производство и значителния преходен запас, цените на пшеницата там формираха стабилен низходящ тренд. В началото на септември 2005 г. експортните котировки на украинската мелничарска пшеница 4 клас (11.5% протеин) спаднаха до 105-110 щ. долара/т FOB, а цените на мелничарската пшеница на руския експортен пазар ерозираха до 112 щ. долара/т FOB.
Неблагоприятната есенна сеитба през октомври обърна посоката на ценовото движение в тези страни. Вследствие на голямото засушаване посевите със зимна пшеница в Украйна през 2005 г. намаляха с 18.7% в сравнение с 2004 година. Очертаващият се значителен спад в производството доведе до покачване на цените на мелничарската пшеница на украинския пазар - до 116 щ. долара/т FOB черноморско пристанище.
Почвеното засушаване и изоставането от оптималните срокове за сеитба станаха причина за поскъпването на пшеницата и на руския пазар. През януари руснаците вече предлагаха хлебна пшеница на Египет по 123-125 щ. долара/т FOB, което е с 10-12 долара по-скъпо в сравнение с октомврийските търгове.
Дългата и сурова зима засили напрежението на руския и украинския пазар. В момента цените на пшеницата в тези страни са с около 30-37 на сто по-високи в сравнение със същия период на 2005 г. и се движат в границите 125-138 щ. долара/т EXW за мелничарска пшеница 3 клас (12.5% протеин); 117-125 щ. долара/т EXW за мелничарска пшеница 4 клас (11.5% протеин) и 108-113 щ. долара /т EXW за фуражно зърно. В средата на юни 2006 г. украинските фирми предлагаха мелничарска пшеница за износ при средни цени около 135 щ. долара/т FOB, а фуражна пшеница - по 122 щ. долара/т FOB, в сравнение със 115 щ. долара/т и 105 щ. долара/т FOB през същия период на миналата година.
Поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна раздвижи пазара в Евросъюза. През пролетта на 2006 г. цените на френската мелничарска пшеница излязоха от дълъг период на ценови застой и през май достигнаха нива от 122-124 евро/т FOB (116-118 евро/т при субсидиран износ).
Увеличението на цените на черноморското зърно в значителна степен допринесе и за формирането на възходящ ценови тренд на пазара в Щатите. Впрочем със започването на пролетта ключово значение за този основен експортен пазар (около 25% от световния износ) придоби климатичният фактор - и по-точно продължителното засушаване в пшеничния пояс. През април цените на пшеницата в САЩ буквално избиха нагоре, повлияни от информации за влошеното състояние на посевите от твърда червена зимна пшеница вследствие на горещото и сухо време. През третата декада на май експортните котировки на твърдата зимна пшеница се изкачиха до най-високите си нива от 10 години насам - 217-220 щ. долара/т FOB, а цените на меката червена зимна пшеница атакуваха върховете от миналия сезон - 159-162 щ. долара/т FOB. През първата половина на юни щатският пазар се огъна под натиска на реколтната преса и цените на пшеницата там се понижиха с 20-25 долара в сравнение с пиковите майски стойности, достигнали до 195-197 щ. долара/т FOB за твърда червена зимна пшеница и до 136-138 щ. долара/т FOB за мека червена зимна пшеница. Всъщност ценовото хоро надолу водеше меката пшеница, реколтата от която не беше засегната от силната суша, а първите информации за хода на жътвата отчетоха изненадващо високи добиви. Цените на твърдата зимна пшеница, въпреки значителния двуседмичен спад, останаха с 50 долара по-високи спрямо същия период на 2005 година.
Пазарните участници коментират, че спадът на цените в Щатите има сезонен характер и в значителна степен е обусловен от влиянието на спекулативния фактор - масирани продажби на фючърсните контракти на пшеница от страна на големи инвестиционни фондове. Търговците и производителите имат нагласа за по-високи цени след отслабване на реколтната преса. В доклада на USDA от юни се предвижда увеличение на средната фермерска цена за пшеницата през 2006-2007 г. с 5 до 23% спрямо текущия сезон и достигане на стойности от 132-154 щ. долара/т, като значителният диапазон на ценовата прогноза се обяснява с несигурността, свързана с климатичния фактор.
Американските експерти са на мнение, че рязкото намаление на производството на твърда зимна пшеница в САЩ (с 26 на сто в сравнение с 2005-2006 г.) ще повлияе за формирането на по-високи цени на твърдата пшеница на световния пазар. Цените на меката пшеница на европейския пазар също се очаква да бъдат по-високи в сравнение с 2005-2006 г. поради ограничения експортен потенциал на страните от черноморската група (най-вече Русия и Украйна).
Анализаторите прогнозират, че 2006-2007 г. ще бъде годината на продавача. Очертаващото се рязко намаление на доставките на пшеница от Украйна, Русия и Румъния създава добри предпоставки за развитието на българския износ. Конкурентната борба за пазарите в Средния изток и Северна Африка обаче ще става все по-драматична. Руските износители вероятно ще оптимизират географията на своите продажби с цел максимално запазване на пазарния си дял в региона. През 2006-2007 г. ЕС ще разполага с по-голям експортен потенциал и вероятно ще опита да разшири пазарната си ниша чрез агресивно субсидиране на износа. Трябва внимателно да се следи и поведението на Казахстан, който полага огромни усилия да пробие със своето зърно на традиционните за нас пазари. Интересно е, че този факт поне засега не беше достатъчно отразен в пазарните обзори на западните аналитици, но може да окаже съществено влияние върху пазара на черноморското зърно.
Важно е да се знае, че реализирането на пробив в световния зърнен пазар е държавна политика на Казахстан, която е подсигурена с огромен финансов ресурс. През последните години Казахстан оптимизира логистичната си система за превоз на зърнени храни. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев поиска от руския си колега Владимир Путин преференциална тарифа за транзитен превоз на казахска пшеница чрез руските железници.
През май представителите на Казахстан започнаха преговори с ръководството на новия терминал в руското черноморско пристанище Новоросийск за сключване на дългосрочно споразумение, предвиждащо обработка до 1.5 млн. т зърнени товари от Казахстан годишно. На 13 юни, по време на Международния форум в Петербург, представителите на казахското правителство заявиха, че водят преговори за придобиване на стратегически транспортни активи в Азербайджан, Грузия и балтийските страни (Латвия и Литва). В случая става въпрос за закупуване или съвместно изграждане на морски транспортни терминали за обработка на зърнени храни. Казахстан възнамерява да изгради нов маршрут към Черно море, който ще бъде алтернатива на претоварените руски и украински пристанища, заяви по-рано, през май, представителят на Държавната продоволствена корпорация на Казахстан Бауржан Кабушев. Всъщност изграждането на нов зърнен терминал в Баку (Азербайджан ) вече започна и на дневен ред стоят грузинското пристанище Поти и иранското Бандар-Амирабад.
Според Бауржан Кабушев Казахстан планира рязко да увеличи износа на зърно през 2006 г. - до 4.5 млн. т срещу 2 млн. т през 2005 г., за да компенсира слабите реколти в Русия и Украйна.
Оценявайки перспективите за развитието на родния износ, трябва да акцентираме върху една изключително важна тенденция в развитието на нашия регион - формирането на експортноориентирана инфраструктура на зърнения пазар. През 2004-2005 г. тази дългосрочна тенденция за пръв път отчетливо се прояви в развитието на аграрния сектор на Русия и Украйна. В момента на тези пазари работят практически всички големи международни компании, свързани със зърнената търговия, и което е най-важното - лидерите в бранша активно изграждат свои собствени национални структури. Основната цел на това е да се отстранят посредническите звена между световния пазар и производителите, т.е. да се скъси пътят между полето и пристанищния терминал. Международните компании действаха много агресивно на руския пазар. Bunge, Cargill и Glencore купиха хлебозаводи, пристанищни терминали и силози в южните региони на Русия и за разлика от 2004 г. сами започнаха да извършват формирането на зърнените потоци за износ.
Участниците в международна конференция, посветена на производството и търговията със зърно в Черноморския регион (Black Sea Grain - 2006), констатираха, че характерна особеност на украинския пазар през 2005-2006 г. е засилването на конкурентната борба още на етапа на изкупуване на зърното от производителите и стремежа на водещи износители да реализират експортната си дейност чрез собствени терминали. В тази връзка беше отбелязано и рязкото нарастване на инвестициите в пристанищната инфраструктура. Очевидно е, че водещите фирми износителки възприеха стратегия за изграждане на собствена логистична инфраструктура от силоза на производителя до борда на кораба и някои от тях вече реализираха тази цел, се посочва в материалите на международния форум. Според специалисти този процес ще доведе до намаление на разходите за обработка на зърнените товари в пристанищните терминали и ще осигури допълнителен финансов ресурс за увеличение на цените при изкупуване на зърно от производителите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във