Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗЛОУПОТРЕБИТЕ С ВЪТРЕШНА ИНФОРМАЦИЯ СА ТРУДНОДОКАЗУЕМИ

Г-жо Ранкова, защо се налага приемането на отделен закон срещу пазарните злоупотреби с финансови средства? С какво той ще допринесе за развитието на капиталовия пазар у нас?
- Законът се подготвя в изпълнение на поетите ангажименти за хармонизация с европейското законодателство. И сега в Закона за публично предлагане на ценни книжа има глава, посветена на търговията с вътрешна информация и манипулиране на пазара. Тя обаче не е достатъчна. Със сегашния проектозакон се въвеждат нови задължения и забрани по отношение на двете форми на злоупотреба, а именно - търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара. Въвеждат се и доста задължения за емитентите на ценни книжа, за инвестиционните посредници и за лицата, които разпространяват съвети и препоръки. Разбира се, отбелязани са и задължения на Комисията за финансов надзор да разпространява в максимален обем и с добро качество актуалната информация, от която се нуждае инвестиционната общност. По този начин ще се избегнат възможностите за използването на тази информация за недобросъвестни цели. Забраните за извършване на пазарни манипулации и за търговия с вътрешна информация, от една страна, както и задължението за разкриването на доста по-голям обем информация от различните участници, от друга, има за цел да се постигне по-голяма прозрачност, а оттам и по-голяма справедливост и ефективност на пазара.
Имало ли е досега фрапиращи случаи на търговия с вътрешна информация и пазарни манипулации на българския капиталов пазар?
- Въпреки че сега в действащия закон има само няколко разпоредби в тази област, такива проверки са били извършвани. Нещо повече - лицензът на трима инвестиционни посредници беше отнет заради използване на вътрешна информация и за извършени манипулативни действия. Административният акт на комисията беше потвърден и от съда, като едно от основните нарушения засяга различните форми на манипулиране на пазара - създаване на невярна представа за търсенето и предлагането, извършване на поредица от сделки, без да се променя реално собственикът на ценните книжа, и разпространяване на невярна и подвеждаща информация. Отделно от това установихме нарушения на управляващи дружества или на емитенти на ценни книжа. Част от нарушенията бяха санкционирани и от съда. Става дума за лица от управляващите органи на дружествата, които са използвали за собствена облага информация, която не е широкодостъпна. Това обаче са най-труднодоказуемите нарушения, тъй като те не се документират и е сложно да се установи връзката между отделните участници в сделката и притежателите или разпространителите на вътрешна информация. Правени са и проверки във връзки с изявления в пресата и в ИНТЕРНЕТ форуми, които съдържат подвеждаща информация, водеща до изменения на пазарните цени на търгувани ценни книжа.
Какви ще са задълженията на инвестиционните посредници и на управляващите дружества при превантивната дейност срещу извършването на нарушенията?
- Инвестиционните посредници, банките и други лица, които поради своята професия предоставят консултации и дават препоръки относно ценни книжа, ще имат повече задължения. Те трябва да уведомяват комисията и борсата за всякакъв род сделки, факти, данни, обстоятелства, които смятат, че могат да бъдат квалифицирани като вътрешна информация. В проектозакона не е посочено изчерпателно кои данни могат да се класифицират като такива и затова се предвижда в допълнителна наредба да се посочи за какво точно ще се изисква уведомление. Както емитентите, така и управляващите дружества и инвестиционните посредници ще са длъжни да предоставят уведомление за личните сделки на мениджърите и служителите си. Към препоръките, които техните инвестиционни консултанти дават на клиентите, също има сериозни изисквания. Те трябва да са достатъчно актуални, да са достатъчни по обем и да посочват източниците, на които се базират. Препоръката също така трябва да разкрива и наличието или евентуалното наличие на конфликт на интереси.
В закона се засягат и лица, които не са консултанти или посредници, но по една или друга причина заради професията си изготвят или разпространяват такава информация. Такива например са и журналистите.
Какви са изискванията към журналистите?
- Тяхната дейност също е обхваната от бъдещия закон, доколкото те изготвят или разпространяват пазарна информация. Изискванията към тях са информацията, предоставена чрез медии или ИНТЕРНЕТ форуми, да е надеждна, вярна и да не е подвеждаща. При проверка на Комисията за финансов надзор на статия, която е повлияла върху цените на дадени акции или финансови инструменти, е възможно да се наложи журналистът да посочи своя източник. Тази информация обаче ще бъде конфиденциална и името му няма да се използва при последващи действия от страна на комисията.
В прогнозите, разпространявани чрез медиите, задължително трябва да се посочи, че това са само предвиждания, а в самата статия да се отбележи и на базата на какви данни се прави коментарът.
Правени ли са досега проверки по публикувани статии?
- Комисията за финансов надзор е извършила няколко проверки по публикации в медиите. Те включват първо проверка на самата медия, после на лицата, които са поръчали или дали информацията за дадена статия. Винаги сме срещали пълно съдействие от страна на медиите, така че отговорността се пренася съответно върху лицето, което е поръчало или предоставило информацията.
В законопроекта е записано, че членовете на управляващите органи на дружествата трябва да предоставят информация за всички сделки, които извършват за своя сметка с акции на компанията? Защо се налага това?
- Емитентите първо трябва да съставят списък на лицата, които разполагат с вътрешна информация или потенциално могат да имат достъп до нея. Това е доста широк кръг от хора и техният списък ще се актуализира и съхранява в комисията. По отношение на сключването на сделки за собствена сметка с книжа на дружествата - членовете на управителните им органи ще са длъжни да уведомяват комисията и борсата за тях в рамките на пет дни след сключването й. Това е възможност да се избегне една от формите за пазарни злоупотреби, а именно - търговията с вътрешна информация. По този начин ще се видят параметрите на личните сделки на управляващите на съответното дружество. Това впрочем е и много полезна индикация за обществеността.
Колко време отнема на Комисията за финансов надзор доказването на пазарните злоупотреби, квалифицирани като административно нарушение? И какви наказания са предвидени в проектозакона?
- Обикновено процесът на доказване трае около два-три месеца, тъй като това никак не е лесна работа. Трябва да се установи връзка между страните по съответната сделка и лицето, което има или евентуално може да има достъп до вътрешна информация. Трябва да се търси и обвързаност, защото обикновено информацията се дава в устна, а не в писмена форма, и няма как да се засече. Санкциите в проектозакона предвиждат различни принудителни административни мерки, които могат да се вземат с цел да се предотврати извършване на нарушението. А в случай че то вече е факт - да се предотвратят съпътстващите вреди от него. Комисията може да задължи емитентите да предприемат някакви конкретни мерки или да разкрият съответен обем от информация. Мерките за посредниците включват дори временно спиране на дейността им. Отделно от това са предвидени и глоби и санкции, които са в широк диапазон. За физическите лица те са от 200 до 50 000 лв., като за всеки вид нарушение санкциите са различни и зависят от сериозността на нарушението и от настъпилите вреди. За юридически лица глобите са в двоен размер.
Кои сделки с ценни книжа и финансови инструменти са изключени от санкциите на закона?
- От приложението на закона са изключени определени сделки, които са в изпълнение на паричната и валутната политика на Република България или държава членка на Европейския съюз. Изключени са и сделки, свързани с управлението на държавния дълг. Законът не се разпростира върху сделките, свързани с обратното изкупуване на акции и със стабилизиране на финансови инструменти във връзка с публичното им предлагане.
Освен промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа и новия Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти какви други нормативни документи трябва да се приемат до края на годината?
- Тези два закона са достатъчна амбициозна програма за времето до края на годината. Друго, което също трябва да се направи много бързо, е промяна на старата или изготвяне на новата наредба за капиталовата адекватност на посредниците, за да се приемат регулациите на Базелския комитет. Тя трябва да е приета най-късно до септември.

КОМИСИЯТА Е ИЗДАЛА 19 НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ
От 1999 г. досега* Комисията за финансов надзор (КФН) (през 2003 г. Комисията по ценни книжа и фондовите борси заедно с осигурителния и застрахователния надзор се обединяват в Комисия за финансов надзор) е издала 19 наказателни постановления за злоупотреба с вътрешна информация и пазарна манипулация. Това показва справка на КФН, предоставена на в. БАНКЕРЪ. През 1999 г. надзорният орган успява да докаже на два пъти, че ХАД АКБ корпорация е извършила злоупотреба с вътрешна информация, което е потвърдено и от съда. Какви обаче са конкретните нарушения на дружеството е конфиденциална информация. След известно затишие през 2001 г. комисията отнема лицензите на инвестиционните посредници Фар АД и Нефтохим инвест финанс АД. И в двата случая става въпрос за нарушения на чл. 161 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, в чиито текстове се забранява сключване на една или повече сделки с ценни книжа, приети на регулиран пазар, в резултат на които не се променя действителният им притежател. През същата година и Българска холдингова компания получава три наказателни постановления за административни нарушения, като едно е потвърдено от съда, второто е отменено, а за третото все още се чака решение.
Последните регистрирани нарушения са на управляващото дружество, на Рубелла бюти и на инвестиционния посредник Фининвест. Членове на съвета на директорите на управляващото дружество са търгували с акции, за които са имали вътрешна информация. Инвестиционният посредник Фининвест АД пък остана без лиценз през тази година заради множество нарушения, сред които и търгуване на акции, за които компанията е имала вътрешна информация. Това решение на КФН чака потвърждение на съда.
През 2005 г. Рубелла Бюти АД беше наказана заради твърденията, че акциите на Арома АД са били блокирани. Това се оказа невярна информация, а самото й разпространение в публичното пространство повлия върху цените на книжата на Арома. По този казус все още се очаква решение от Софийския районен съд.

*Данните са актуални към 28 юни 2006 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във