Банкеръ Daily

Пари и пазари

Златните рекорди - белег, че световното стопанство е в беда

Златото за незабавна доставка се изкачи до нова рекордна височина в азиатската търговия на 27 юли и в ранното утро в Европа се разменяше срещу 1932 щ. долара за една тройунция - с повече от 10 долара над предишната си максимална стойност 1921.17 долара от 2011-а. В следобедните часове в понеделник златните котировки достигнаха 1940 долара за тройунция. Т

Това се случва успоредно с продължаващия спад на зелените пари, преди редовното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 28 и 29 юни и на фона на растящите опасения за състоянието на световното стопанство, които стимулират търсенето на спасителни убежища. Нов рекорд от 1964.50 долара за тройунция завоюваха и най-активно търгуваните златни фючърсни контракти с доставка през декември срещу 1923.70 долара за тройунция от 2011-а. Вложенията в търгувани на борсата фондове, инвестиращи в злато, пък надхвърлиха максималното си количество от 2009-а и вече са над 3300 тона.  

На фона на тези числа звучи невероятно, че в началото на пандемията цената на жълтия метал падаше свободно и на 19 март търговията му приключи на ниво от 1471.24 долара за тройунция.

Настъпателният вирус обаче отключи поток от сили, решени да подгряват безкрайно търсене на жадуваната сигурност срещу сътресения, която дава златото.

Възраждат се страховете от нови "бизнес-карантини"; от политически решения за безпрецедентни пакети за икономическо стимулиране; от намерения на централните банки да печатат пари с по-бързи от досегашните темпове, за да финансират правителствените разходи; от пропадане на коригираната съобразно инфлацията доходност на американските облигации под нулата; от растящото противопоставяне между Вашингтон и Пекин; от внезапния спад на зелените пари към еврото и японската йена. Комбинацията от тези събития провокират сериозни опасения в някои финансови кръгове, че стагфлацията - ряко срещано съчетание от хилав растеж и растяща инфлация, която ерозира стойността на инвестициите с фиксиран доход - може да се настани в някои части от развития свят. 

Щатският пазар на облигации е движещата сила за бягството към златото - привлекателна застраховка в условията на устремилите се към отрицателна реална доходност американски ДЦК. Просто защото инвеститорите търсят сигурни убежища, които не губят стойността си. 

"Глобалната пандемия осигурява стабилна подкрепа на златото", коментира Франсиско Бланш - шеф на поделението за проучване на суровини и деривативи на "Бенк ъф Америка".

И като се има предвид, че БВП на Китай бързо се доближава към щатския, подпомаган от разширяващата се пропаст между заболелите от COVID-19 в двете държави, един тектоничен геополитически обрат би подкрепил прогнозата на банкерите за 3000 щ. долара за тройунция през следващите 18 месеца. 

И други анализатори залагат на по-нататъшно поскъпване на благородния метал, което ще продължи и през 2021-а. "Голдмън Сакс груп" прогнозира 2000 долара за тройунция през идните 12 месеца. А "Ситигруп" вижда 30% вероятност това ниво да бъде достигнато още до края на тази година. 

Според коментатора на агенция "Блумбърг" Марк Гилбърт "умните пари не харесват акциите, но обичат златото".

Той се позовава на заключенията в публикувания през миналата седмица годишен обзор на инвестиционния мениджър "Инвеско", проучил 83 държавни фонда и 56 централни банки с общи активи за 19 трлн. щ. долара. 

От него става ясно, че през първото тримесечие държавните фондове са намалили вложенията си в акции до най-ниските равнища поне от 2014-а насам - средно 26% дял от портфейлите им. Тази тенденция не показва признаци за охлаждане - 37% от анализираните дружества планират да снижат инвестициите си в акции и през 2021-а, като 18% смятат тази редукция да е от 5% нагоре. От промяната ще спечелят най-много фирмите за частни инвестиции и инфраструктурните проекти. Двадесет и три процента от държавните фондове пък ще увеличат златните си активи.

Централните банки също имат предпочитания към златото - през първото тримесечие на 2020-а вложенията им в благородния метал са имали 5% дял от резервите им, а 18% от тях смятат да продължат да ги увеличават и през 2021-а. 

Мотивацията и методите на двата вида институции обаче са различни.

Държавните фондове гледат на златото като на застраховка с ниска корелация с други финансови активи и използват като инвестиционни варианти търгувани на борсата фондове, инвестиращи в жълтия метал, златни фючърси и златни суапови контракти. Централните банки смятат благородния метал за алтернатива на глобалния дълг с отрицателна доходност в размер на почти 14 трлн. щ. долара и за начин на редуциране на дела на резервите им в щатски долари. По правило вложенията им са във физическо злато. 

Обща е единствено посоката. А тя вещае нови златни върхове. 

Оттук нататък огромно значение ще имат решенията на американските парични стратези от съвещанието им на 28 и 29 юли. Очакванията са те да запазят лихвените проценти близки до нула, като ще се следят и сигнали за промяна на стратегията. Това събиране може да се окаже платформа за силно послание, че предстои промяна, която да проправи пътя на още неконвенциални политики.

Всъщност, не за първи път златото получава помощ от програмите за стимулиране на централната банка. От декември 2008-а до юни 2011-а Федералният резерв купи дългови книжа за 2.3 трлн. щ. долара и поддържаше щредитните разходи близо до 0% в опит да се подкрепи растежа. И по този начин помогна на благородния метал да се изкачи до рекордните 1921.17 през септември 2011-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във