Банкеръ Daily

Пари и пазари

Зелената бонова книжка е "изтъняла", но може и да сбъдва мечти

През годините някои от холдингите обогатиха (и евентуално оскъпиха) портфейла си. Така че цената на техните акции би се повишила и акционерите биха спечелили от продажбата на по-късен етап.

 

Три милиона човека се сдобиха с този чек, който в крайна сметка се оказа без покритие. А акции и  дивиденти   бяха сред най-често използваните думи през 1996 година.

След първите символични дивиденти всичко спря с мотива, че придобитото ще  се инвестира, но  така забогатяването на лековерните инвеститори се отложи за неопределеното бъдеще.


И до днес бившите приватизационни фондове, преобразувани в холдинги  след това  (с малки изключения), следват тази политика. А някои от тях дори се скриха от акционерите си като се отписаха от публичния регистър, воден от Комисията за финансов надзор  и изчезнаха от полезрението на хората  заради  които уж бяха създадени. 


Та трите милиона българи през 1996 г. се включиха в прокламираното масово раздържавяване. От първоначално създадените и лицензирани 81 приватизационни фонда днес на фондовата борса могат  да бъдат открити  имената на около 30 от тях.  Всички тези холдингови компании имат пъстри портфейли от инвестиции в различни отрасли и много предприятия. Но последните консолидирани финансови данни, които бяха публикувани за деветте месеца на миналата година показаха свиване на приходите и загуби на холдинговите дружества. А вероятно пандемията  ще бъде използвана като оправдание  защо  повечето от тези компании няма да разпределят дивидент и за 2020 година. 

Новините от бившите приватизационни фондове през  изминалите дванадесет месеца не бяха  много. Щедрите обещания, че ще споделят с акционерите си печалбата от дейността си, останаха в миналото. За поредна година пръстите само на едната ръка ще стигнат , за да се изброят тези от тях, които се сетиха за притежателите на техни книжа и за дивидент за тях.

Статистиката припомня, че три от тези компании разпределиха част от положителния си финансов резултат за 2019 година. За финансова година 2018-а обаче дивидент разпределиха пет от холдингите  - "Еврохолд България", "Индустриален капитал холдинг", "Стара планина холд", "Албена" (в която се вля "Албена Инвест холдинг") и "Български транспортен холдинг".

"Стара планина холд" АД

е единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент за всяка година от дейността си. За 2019-а тя изплати дивидент за 23-ти пореден път - по 0.2456 лева за дял. Нетната печалба на "Стара планина холд" АД за миналата година ще превиши 5 млн. лева, което означава, че за 24-та поредна година част от нея ще може да бъде разпределена като дивидент за акционерите на холдинга. Това предвиждане се основава на постигнатите резултати през 2020-а,  на бизнес плановете на предприятията от групата за 2021 г. и очакванията за приходите от основните пазари. Тези резултати са в пряка зависимост и от процесите в  икономиката в еврозоната, където са основните клиенти на предприятията от холдинга. 

"Златен лев холдинг" АД

завърши 2019 г. със загуба и нямаше какво да  разпределя. Но пък акционерите му възприеха  модната  тенденция в бизнеса и гласуваха промяна в устава, според която  дружеството ще може да изплаща и междинен дивидент на базата на 6-месечен финансов отчет. За акционерите на "Златен лев холдинг" има новини и от  последните дни - те могат все още да получат дивидента си от печалбата за 2016 и 2017 година.

"Индустриален капитал холдинг" АД

изплаща по 0.0735 лева брутен дивидент на една своя акция. След приспадане на данъка индивидуалните инвеститори ще получат по 0.0698 лева. А общата сума, която ще получат притежателите на ценни книжа на холдинга, е 1 158 694 лева. Продължава изплащането и на дивиденти за 2016, 2017 и 2018-а. "Индустриален капитал холдинг" АД има портфейл с дялови участия в няколко предприятия в машиностроенето. Сред тях са 92.07% от "Силома" АД - Силистра, 22.15% от капитала на "М+С Хидравлик" АД, дял от 33.12% от "ЕМКА" АД - Севлиево,  и 47.22% от "Завод за абразивни инструменти" АД - Берковица.

Отчаянието не е добър съветник, казват успешните инвеститори. И от най-отчайващата ситуация има изход. Повечето собственици или наследници на зелена бонова книжка сигурно отдавна са забравили за нея. Но, колкото и невероятно да изглежда, тя би могла да се превърне в някакви  реални пари. Освен да се чака  получаването на дивидент, има възможност 

акциите да бъдат продадени на "БФБ-София".

Информация за движението на цените на публичните компании може да се събира  всеки ден от сайта на борсата или от сайтовете на  холдингите, а и в няколко други финансови сайтове. Във всеки момент може да се провери колко струва една акция и така да се пресметне колко пари може да вземе за тези книжа притежателят им, ако ги продаде. Не бива обаче  да се забравя и, че цените през инфарктната Ковид година естествено загубиха част от стойността си. 

Към момента книжата на тези холдинги се котират в широки граници. Най-висока е котировката на акциите на "Холдинг Варна" АД, които могат да бъдат продадени за по 39.80 лв. за един брой. Компанията управлява диверсифициран портфейл от инвестиции в търговски дружества, които предоставят продукти и услуги в сферата на туризма, финансите, проектантската дейност, медиите и комуникациите. 

Акциите на "Албена" АД вървят по 25 лв. за един брой. Туристическото дружество попада в тази група, тъй като бившият приватизационен фонд "Албена Инвест холдинг" АД се вля в компанията, контролирана от Красимир Станев. А всички негови акционери получиха акции от "Албена".

От "Доверие - обединен холдинг” АД - една от най-големите холдингови структури в България, обединяваща множество дружества от различни отрасли на икономиката в няколко населени места на територията на България, може да получите по 3.60 лева за една своя акция. 

 


ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?


Първата стъпка е да се отвори боновата книжка и да се провери в кой приватизационен фонд или предприятие са вложени инвестиционните бонове. Ако притежателят им не може  да се ориентира в информацията е  добре да  потърси помощта на инвестиционен посредник, който може да работи като регистрационен агент. Информация за тях се получава от Комисията за финансов надзор. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централен депозитар АД - депозитарна разписка, че притежавате акции в дадено дружество. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този начин запазвате правото си на дивидент, ако компанията разпределя такъв. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.

 


Право на дивидент


Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в регистрите на "Централния депозитар" АД като акционери до 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет годишният финансов отчет и е взето решение за разпределение на печалбата. Дружеството уведомява Комисията за финансов надзор, "Централен депозитар" и "Българска фондова борса" АД за вида и размера на гласувания дивидент, както и за условията и реда за неговото изплащане. От сумата за акционерите - физически лица, се удържа и 5% данък в момента на плащането.

Според промяна в ЗППЦК, която е в сила от 1 януари 2018 г., дружеството е длъжно да осигури изплащането на гласувания на общото събрание дивидент в  60-дневен срок от провеждането му .

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във