Банкеръ Daily

Пари и пазари

Западът стартира възходящия лихвен цикъл

Централната банка на Исландия първа сред "колежките си" от Западна Европа затегна паричната политика, за да овладее инфлационния ръст. Тя повиши на 19 май базовата лихва по седемдневните срочни депозити до 1%, което е в отговор на увеличението на потребителските цени над целевата стойност и на повишаващите се разходи за работна сила и за жилища. Лихвеният ръст е първият за страната от две години и половина насам. 

Неочакваната смяна на курса на Исландия е в противоречие с общата посока на региона, където централните банки от Франкфурт до Лондон все още вкарват парични стимули в изтощените от пандемията стопанства, за да им дадат време да се съвземат.

Преди решението на исландските централни банкери Норвегия привлече внимание като евентуален западен лидер в затягането на монетарната политика със заявката си да качи лихвите още през септември. Дания, която увеличи лихвения процент през март, го направи по-скоро по технически причини, а не като етап от премахване на паричните стимули. Централната банка на страната повиши на 20 март основната лихва с 15 базови пункта - до минус 0.60%, след като продаде чуждестранна валута, за да подкрепи фиксирания курс на датската крона към еврото.  

Исландия е доста по-уязвима на пандемията от скандинавските си съседи, защото най-важният сектор, който пълни бюджета й, е туризмът, пострадал най-тежко от заразата. Поредицата лихвени редукции предизвикаха скок на жилищните цени и инфлацията (в чието изчисление участват и разходите за недвижима собственост) се повиши до 4.6% годишно през април - почти двойно над целевите 2.5% на централната банка. 

Инфлационният натиск "изглежда всеобхватен", коментираха централните банкери, посочвайки сред факторите "обезценяването на кроната през 2020-а и резкия скок на заплатите и на жилищните цени". 

Половината от възрастното население на страната вече е получило поне една доза от ваксините срещу COVID-19 и предстои постепенно облекчаване на пандемичните рестрикции през идните седмици. Централната банка очаква икономически ръст от "малко над" 3% през тази година и "повече от" 5% през 2022-а, за което дават основания по-силното възстановяване на вътрешното потребление и намаляващата безработица. 

На терена на Европейския съюз пък Унгария е на първата стартова позиция на "пистата" на лихвените увеличения след като COVID-19 плъзна по света. Заместник председателят на централната банка на страната Барнабас Вираг заяви в началото на седмицата, че растящите цени ще бъдат конфронтирани с по-стриктна парична политика още през юни, което предизвика поскъпване на форинта. 

На брифинг в Будапеща Вираг каза на репортерите, че банката трябва да повиши базовия си лихвен процент през юни като част от "наложения от данните" цикъл на затягане на монетарната политика в няколко стъпки. При него, дори лихвите да се повишат, покупките на активи ще продължат и програмата ще бъде изтегляна постепенно. 

Коментарите на Вираг слагат край на досегашния подход на страната на изчакване и бездействие към инфлацията. Потребителските цени скочиха с 5.1% годишно през април - най-високият ръст в ЕС и малко над прогнозираните от централната банка върхови 5 процента. 

Унгария повиши кредитните разходи през септември 2020-а когато лихвата по едноседмичните депозити бе качена до 0.75% - с 15 базови пункта над основния лихвен процент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във