Банкеръ Daily

Пари и пазари

Възходът на долара губи ускорение

Американската валута се повиши леко на 9 април и се търгуваше под 1.19 щ. долара за едно евро. Въпреки това обаче тя приключва най-слабата си седмица от началото на годината след като силните фундаментални показатели на еврозоната, изненадващо ниските числа за заетостта в САЩ и определено щедрата политика на Федералния резерв подтикнаха инвеститорите да орежат залозите в зелени пари.

От промяната в настроението на пазарните играчи в процентно изражение спечелиха най-много еврото и японската йена. Всяка от двете валути поскъпна с 1.3% към американската през седмицата. Доларовият индекс пък загуби 0.9% от пазарната си оценка през същия период и слезе до 92.171 пункта - най-слабата стойност за последните 14 дни.  

Или, както обобщава шефът на валутната стратегия на "Сосиете женерал" - Кит Жуке - "доларовият подем е изчерпал енергията си, точно както и разпродажбите на облигации". 

Валутни анализатори прогнозират, че двойките долар/йена и долар/швейцарски франк ще продължат нагоре заради лихвените диференциали, които са в полза на зелените пари. Ако щатският растеж обаче е силен, не е сигурно, че той ще е в полза на долара, особено ако Европа постигне собствен успешен имунизационен план. 

Европейската валута се повиши спрямо британския паунд с над 2% - до 86.82 пени за едно евро - най-високата котировка от февруари. Като основна причина се сочат растящите опасения от зависимостта на британците от ваксината на "Астра Зенека", "обвинена" в създаването на сериозни странични ефекти.

Паузата в доларовия възход се случи след солидното възстановяване на зелените пари от най-слабата година от 2017-а насам. Растящата доходност на американските държавни облигации и натрупващата се увереност, че щатската икономика ще извади света от пандемията, повиши доларовия индекс с 3.6% през първото тримесечие, което беше и най-доброто от почти три години. 

Липсваха обаче силни фундаментални показатели, които да подкрепят зелените пари. Внесените нови молби за обезщетение при безработица неочаквано са скочили, стана ясно от публикуваната на 8 април информация.

Същевременно, официални представители на Федералния резерв заявиха недвусмислено, че ще продължат да поддържат свръх-щедра монетарна политика. Те по-скоро виждат риск от инфекциите, а не от инфлацията. Председателят на американската централна банка Джеръм Пауъл каза, че паричната стратегия няма да се променя докато не се появи серия от добри икономически данни поне за период от един месец. Той смята, че ценовият натиск е преходен и ще отшуми. Членът на банковия борд Джеймс Бълърд пък е на мнение, че Федералният резерв не трябва дори да обсъжда промени преди края на пандемията. По оценка на валутни експерти, критични тестове предстоят през идните седмици и месеци, защото пазарите и американските централни банкери ще трябва да се борят с по-високи инфлационни числа и с евентуален подем на европейското възстановяване.

Еврозоната вече отчете на 8 април сериозен ръст на производствените цени през февруари - с 0.5% спрямо януари и с 1.5% на годишна база. Те се обясняват със скока на котировките на енергията и на полуфабрикатите и суровините, което е сериозна предпоставка за по-бързо увеличение и на потребителските цени през идните месеци. Мартенската инфлация в блока на еврото достигна 1.3 процента. 

Бизнесактивността в еврозоната се е върнала към растеж през миналия месец, подкрепена от рекордната експанзия на производството, показа поредното проучване на IHS Markit, публикувано на 7 април. Добре се е представил и секторът на услугите. Общият индекс на активността на двата бранша - промишленост и услуги - е скочил до 53.2 пункта от 48.8 през февруари. Както е известно, всички стойности над 50 са белег за растеж. 

Същевременно, растежът на германския частен сектор се е ускорил до най-високото си равнище за последните повече от три години, а забавянето във френския сектор на услугите вече не е толкова сериозно, въпреки строгите рестрикции заради COVID-19. Мартенската фабрична активност в Германия е нараснала най-бързо в исторически план, благодарение на скока на търсенето от САЩ и Китай. Въпреки това перспективите за растеж на най-голямото европейско стопанство остават несигурни заради разпространението на повече мутации на вируса и заради бързото нарастване на случаите на заразени, които мога отново да засилят рестрикциите през идните седмици. 

Златото поскъпна на фона на поевтиняващия долар и на заявките на Федералния резерв да не затяга паричната политика. Усещането за риск се охлади чувствително след публикуваното резюме от последното съвещание на щатските парични стратези на 16 и 17 март. То потвърди, че централните банкери са единодушни по отношение на необходимостта от повече доказателства за подема на възстановяването преди да започнат да редуцират програмата си за покупка на облигации в размер на 120 млрд. долара месечно. Това подкрепи европейските и щатските борсови индекси и златото. 

Скъпоценният метал се разменяше срещу 1745 щ. долара за тройунция в следобедната търговия на 9 април. Той е загубил 8% от пазарната си оценка през тази година заради оптимизма за глобалното възстановяване и след като растящата доходност на облигациите затъмни привлекателността му. .

Facebook logo
Бъдете с нас и във