Банкеръ Daily

Пари и пазари

Вашингтон да се погледне в огледалото

Ако превръщането на търговските и финансовите санкции в оръжие не се окаже достатъчно средство, администрацията на щатския президент Доналд Тръмп може да прехвърли агресивността  си върху зелените пари и към валутните пазари, отбелязва бившият ветеран от щатското финансово министерство Марк Соубъл, който в момента е председател на OMFIF (Official Monetary and Financial Institutions Forum). (Бел. ред. - OMFIF е независим институт за централни банки, икономическа политика и публични инвестиции). Белият дом дори иска да институционализира тази агресия в щатската валутна политика. Този сбъркан  подход ще навреди на Америка и ще отслаби международната парична система, предупреждава Соубъл.

Загърбвайки продължилата две десетилетия политика на "силен долар" и ограничавайки коментарите за валутните пазари, американската администрация се включи в шумни акции срещу ключови чуждестранни валути. Очевидно  политиците пренебрегват факта, че слабостта на дадена парична единица може съвсем основателно да отразява пазарните сили и вместо това се държат така, сякаш поевтиняващите валути са просто  вредна практика. 

Да вземем за пример  критиките на Тръмп срещу председателя на Европейската централна банка - Марио Драги и юнското му предупреждение за по-ефективна монетарна политика. Основанията на Драги са кристално ясни - икономическата активност на еврозоната е слаба, а инфлационната перспектива - упорито символична. Следователно повече парични стимули са напълно съвместими със задълженията на ЕЦБ, дори те да доведат до спад на еврото.

На последното съвещание на финансовите министри от Г-20 във Фукуока, американският участник Стийвън Мнучин отбелязал, че пазарите са свикнали с китайските интервенции в подкрепа на юана и е намекнал, че липсата на такива действия са сигнал към международната общност за желанието на Пекин да отслаби националната валута. Очевидно Белият дом иска да предотврати пробив на нивото от 7 юана за един щ. долар, дори ако зад слабостта на китайските пари  се крият обективни причини. А такива са налице: по-високите мита върху китайския износ за Щатите отслабва конкурентната мощ на Пекин, респективно натиска надолу юана. Китай пък изобщо няма причини да затяга монетарната си политика и да защитава валутата си като се отчете  забавянето на местното стопанство, най-вече  заради търговската война с американците.

 

 

Администрацията на Тръмп изглежда пренебрегва факта, че въпреки икономическите проблеми на САЩ, съществуват ред основателни причини за засилването на зелените пари. По-силният щатски растеж е благоприятен за инвестиции в Америка, за разлика от анемичните Европа и Япония. По-високите официални лихвени проценти, които отговарят и на по-силното развитие на Щатите, са придружени от зле насочена, проциклична фискална политика на администрацията, която стимулира търсенето на долари. Противно на дългогодишните ангажименти на Г-20 към валутната политика, по-голямата част от които са написани във  Вашингтон, Белият дом се стреми целенасочено да отслаби зелените пари, за да повиши конкурентната мощ на страната или пък да принуди конкурентните валути да поскъпнат, пак със същата цел.

За да подпомогне постигането на тази цел , щатското финансово министерство затегна критериите си за валутни "манипулации" в последния си "Доклад за валутната политика". Ведомството правилно разшири мрежата от "основни търговски партньори" от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), които могат да бъдат изключени от "черния списък" на манипулаторите. Но същевременно понижи от три на два процента от БВП прага на излишъка по текущата сметка, който да ги уличи като манипулатори. Това е прекалено ниска стойност и може да не се вземе  предвид реалните структурни или циклични причини за подобни скромни излишъци при някои държави. В последния си доклад финансовото министерство на САЩ намали двойно размера на двустранните баланси заради Китай, макар че излишъкът по китайската текуща сметка е малък и е напът да се стопи. Нещо повече, Китайската народна банка не интервенира, за да отслаби валутата, а да я засили.

Другият инструмент, който американската администрация използва изключително агресивно, е да свърже валутните провизии с търговските сделки - процес, започнал още по времето на управлението на Барак Обама. В търговското споразумение на САЩ с Канада и Мексико са включени и валутни условия. Така за първи път ангажименти по отношение на валутната политика ще бъдат задействани законно при разрешаването на спор по търговската сделка. И макар че в случая това не е чак от такова значение (защото валутите на Северна Америка плават свободно), то е важен прецедент за бъдещи договорености. Нещо повече, търговската сделка между САЩ и Китай, която се обсъжда от месеци, също включва валутна глава.

Накрая, министерството на търговията, с благословията на Белия дом, предложи нормативна уредба, която може да направи "подценяването" на валутата компенсираща дотация. Това означава, че въпросната държава предоставя "нечестна" финансова подкрепа за износа си.

Почти всички търговски експерти и юристи твърдят, че подобен норматив противоречи на правилата на Световната търговска организация. Нещо повече, няма прецизен начин за измерване на степента на подценяване на дадена валута. Монетарната политика влияе изключително силно на движенията на обменните курсове и би трябвало да се насочи към постигането на максимална заетост и ценова стабилност, а не към определен търговски баланс, за което са съгласни и Г-7 и Г-20. Паричната политика е задача на Федералния резерв и няма нищо общо с търговията. 

Ако САЩ трябва да определят равновесната точка на валутния курс долар-юан, стойността й ще зависи от това дали Вашингтон смята, че желаният двустранен търговски баланс е стотици милиарди долара или нула. С подобна теза не са съгласни мнозинството икономисти. Защото, ако подценяването на дадена парична единица е обратната страна на силата на долара и неговата висока цена се дължи на щатската политика или икономическо развитие, трябва ли подценената валута да се санкционира?

Белият дом е в правото си да уличава действително вредните валутни практики. Но в никакъв случай не трябва първо да порицава чуждестранните валутни стратегии и да ги приема за грешни. Защото това води до протекционизъм и няма да е в полза на Америка. Международната монетарна система ще е по-слаба, ако САЩ внесат ненужни валутни конфликти в търговските войни, нежелана едностранчивост на финансовите санкции и несъгласие от международните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във