Банкеръ Daily

Пари и пазари

Вариантът "Делта" извиси франка и йената

Швейцарската валута поскъпна до най-силното си от 9 ноември 2020-а ниво към единната европейска парична единица от 1.0722 франка за едно евро. Японската йена пък се колебае около най-високата си за последните десет седмици котировка от 108.78 йени за един щ. долар.

Двете валути - спасителни убежища - изпреварват по финансови постижения всичките си основни конкуренти през последния месец заради опасенията на инвеститорите, че сериозното настъпление на варианта "Делта" на COVID-19 може да изкара от релсите световния растеж.

Бягството към сигурни активи е последното доказателство, че усещането за риск и очакванията за възход са твърде колебливи. Базовите десетгодишни американски правителствени облигации приключиха търговията си на 3 август с  1.18% доходност - почти с 60 базови пункта под мартенския си връх от 1.77 процента. А в сутрешните часове на 4 август в САЩ продължиха надолу - до 1.14 процента. Това показва, че търговците вдигат залога за още един кръг разхлабване на паричната политика в Китай в хода на усилията на правителството да въведе нови ограничения, за да постави под контрол разпространението на индийския вариант на коронавируса.

Икономисти коментират, че ескалиращото нашествие на новата разновидност на COVID-19 намалява оптимизма за мощно възстановяване на едрите икономики. А засилващото се бягство от риск облагодетелства по правило валути като франка и йената.

Това обстоятелство със сигурност няма да се хареса на Националната банка на Швейцария (SNB), която вече повече от десетилетие се бори с прекалено силната валута на страната. Паричната й политика, съставена от отрицателни лихвени проценти плюс ангажимент да провежда валутни интервенции на пазара, трябва да овладее възхода на франка. Въпреки това спекулантите запазват очакванията си, че швейцарските пари ще продължат нагоре. Което може да тества толерантността на SNB към по-скъпата национална валута, чийто ръст се дължи отчасти и на набиращата скорост вътрешна икономика и на по-големия брой имунизирани.

По оценка на стратези на "Моргън Стенли", двойката евро/франк "следва плътно понижението на реалната доходност на европейските книжа след като SNB не интервенира на пазарите, за да обърне възходящия тренд на франка". И швейцарската парична единица може да поевтинее, ако възвръщаемостта на щатските и на световните облигации започне отново да се повишава. 

Анализатори на "Креди агрикол" пък посочват, че спадът на доходността в глобален аспект подкрепя нискодоходните валути, каквито са франкът и йената, защото те просто престават да са в неизгодни лихвени позиции. 

Междувременно SNB отчете чист приход за повече от 43 млрд. франка през първото полугодие, след като растящите цени на акциите на американските компании са тласнали резервите й над 1 трлн. франка за първи път в историята.

Огромните печалби на швейцарската централна банка означават, че инвестиционният й портфейл е по-богат от повечето държавни фондове, сравним е с вложенията на Китайската инвестиционна корпорация и е доста по-голям от БВП на Швейцария, чийто размер през април е бил 824 млрд. долара.   

Швейцарският бързо нарастващ чуждестранен инвестиционен портфейл обаче е резултат по-скоро на неортодоксалната монетарна политика, отколкото на естествените източници на правителствената щедрост. От 2015-та SNB интервенира агресивно на финансовите пазари като купува набори от деноминирани в чуждестранна валута ценни книжа в опит да ограничи повишението на франка. Щедрата парична политика и свръхниските лихвени проценти в САЩ и в съседите от еврозоната оказват сериозен натиск върху швейцарската валута, което в комбинация със статуса й на спасително убежище при кризи, причинява финансови турбуленции. 

През последните пет години франкът е поскъпнал с над 6.5% спрямо щатския долар и с 1.5% към еврото, независимо от интервенциите.

Макар че не е единствената централна банка с раздуващ се баланс, SNB остава извън тази група, защото инвестира почти една четвърт от резервите си в чуждестранни акции, а не в правителствени облигации. Което означава, че тя е сред най-едрите задгранични инвеститори в щатски компании от групата на "Епъл", "Фейсбук" и "Майкрософт". Досега тази политика се отплаща щедро: растящите цени на борсовите индекси и дивидентите са донесли огромни печалби през първите шест месеца на 2021-а въпреки сериозната загуба от 11.8 млрд. франка от пазара на облигации. 

Чуждестранните резерви на SNB към края на юни са били в размер на 1.04 трлн. франка. Но финансовият й резултат зависи в голяма степен от постиженията на златото, валутните и капиталовите пазари. Което означава, че той е подвластен на силни колебания и са възможни само ориентировъчни заключения за годишния резултат. 

Впечатляващите печалби на SNB я постави под силен правителствен натиск да разпределя част от тях на кабинета на Швейцария.

През януари централните банкери се съгласиха да увеличат тавана на годишната си "лепта" за Берн, в зависимост от финансовите успехи или неуспехи, от 4 на 6 млрд. франка. Банковите управители обаче се противопоставят твърдо на по-големи разпределения с мотив, че печалбите им са твърде несигурни и са необходими огромни резерви за покриване на бъдещи сериозни загуби, ако пазарът се обърне срещу SNB.

По правило SNB не гони финансова печалба, подчертават банкерите, а просто провежда политика за управление на стабилността на франка. Федералният резерв вече започна да намеква за повишение на лихвените проценти и ако доходността на американските и на европейските активи тръгне нагоре, това може да означава край на поскъпването на франка и обръщане на посоката на движение. Което повдига въпроса дали SNB няма да започне да продава активи, за да предотврати шоков срив на националната валута?

Facebook logo
Бъдете с нас и във