Банкеръ Daily

Пари и пазари

Валутите се лутат в очакване на Годо

Зелените пари се търгуваха през първите три работни дни на седмицата в скромен диапазон от около един цент спрямо еврото и от половин пункт на доларовия индекс, следящ котировката им към шест основни валутни конкуренти.

Основната интрига от известно време е инфлацията и разнопосочните разсъждения за периода на евентуалното й присъствие и натиска върху глобалната икономика. А ръстът на цените, най-вече в най-едрите световни стопанства, могат да послужат за евентуален ориентир дали централните им банки ще започнат да повишават лихвените проценти.

Не затихват и вълненията около китайския пазар на недвижими имоти и от потенциалното прехвърляне на ликвидните проблеми на най-едрия предприемач от бранша "Чайна Евъргранд" върху целия сектор на страната.  

Или, както обобщава финансовият коментатор на агенция "Ройтерс" - Майк Доулън, ако някой инвеститор заяви, че е сигурен какво ще се случи на пазарите, той просто заблуждава. Защото при сегашната бъркотия в политическия и инвестиционен цикъл за посоката на инфлацията, на стоките, на работните места, на цените на финансовите продукти и на стратегията на централните банки през следващите три до шест месеца е почти невъзможно да се прогнозира убедително каквото и да било. Още по-несигурен е дългосрочният хоризонт, при който рисковата премия традиционно е доста по-висока, защото много повече неща могат да се обърнат в грешната посока. 

Централните банкери пък изобщо не си дават труда да внесат ред и яснота в широката пазарна картина на смут и липса на посока.

Някои експерти нарекоха "какофония" изказванията на централните банкери, които насърчават усещанията за по-високи колебания и разнопосочни движения.    

Председателят на Федералния резерв - Джеръм Пауъл, доста мекушаво подчерта, че институцията по-скоро следи зорко дисбалансите на трудовия пазар, отколкото обобщаващите числа, за да оцени максималната заетост. Колегите му обаче пеят друга песен. На 8 ноември заместник-председателят на Федералния резерв - Ричард Кларида, коментира, че до края на 2022-ра вероятно ще има условия за повишение на лихвените проценти. Директорът на клона на щатската централна банка в Сейнт Луис - Джеймс Булард, пък се солидаризира с пазарните очаквания за две лихвени увеличения дотогава. А колегата му от Чикаго - Чарлз Евънс, не предвижда никакви лихвени движения до 2023-та.    

С това коментарите на централните банкери не се изчерпаха. Едни споделиха предвижданията си, че до средата на 2022-ра ще има повече яснота за заетостта и за инфлационната перспектива. Други очакват силите, които дистанцират американците от пазара на труда и тласкат нагоре цените, да са временни. 

Всичко това се случва на фона на несигурността кой ще е следващият шеф на Американската централна банка. Президентът Джо Байдън се е срещнал с члена на борда на управителите на Федералния резерв - Лейл Брейнард, като евентуален избор.

Партньорите на Федералния резерв отвъд Атлантика имат същите проблеми с инфлацията и с пазара на труда и са точно толкова разделени в разсъжденията си. 

Главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн заяви за пореден път през седмицата, че по-високи лихвени проценти през идната година ще са контрапродуктивни. Членът на борда на институцията - Изабел Шнабел, обаче посочи, че банката не може да игнорира растящите жилищни цени. А шефът на банковия надзор Андреа Енриа пък подчерта, че ниските лихви подяждат лихвените диференциали на кредиторите далеч повече от степента, в която стимулират кредитните обеми. 

Доверието в председателя на "Бенк ъф Инглънд" - Андрю Бейли, потъна под водата, когато той гласува за запазване на рекордно ниската базова лихва на Острова от 0.1% след като цял месец заблуждаваше пазарите, че е напълно възможно да я повиши. Бейли подчертава, че по-скъпите кредити в никакъв случай не могат да решат предизвиканите от нарушените доставки инфлационни взривове. 

Поредният набор от фундаментални икономически показатели също не разсея мъглата. 

В САЩ октомврийските производствени и потребителски цени са се  повишили по-значително от очакванията, а новите молби за обезщетение при безработица са намалели с 4 хил. броя през миналата седмица и са паднали до най-ниското си общо равнище от средата на март 2020-та. 

Индексът на потребителските цени през октомври е нараснал с 0.9% спрямо септември и с 6.2% на годишна база - най-мощният годишен скок от ноември 1990-та. Базовата му съставка, от която са изключени по-силно колебаещите се хранителни и енергийни продукти, се е увеличила с 0.6% в сравнение с миналия месец. 

Данните повишиха долара и щатските правителствени облигации и натиснаха надолу пазарните котировки на борсовите индекси.

По оценка на валутни анализатори при месечен ценови ръст над 0.8% доларовият индекс ще пробие горната граница на търговския си диапазон от 94.50 пункта и ще атакува тазгодишния максимум от 94.634 точки. 

В еврозоната - икономическата активност във Франция през август е достигнала предпандемичното си равнище и е продължила да нараства благодарение на солидното възстановяване на сектора на услугите. Икономическият продукт през октомври е бил с около 0.5% над равнищата си в началото на 2020-та и се очаква да се увеличи отново през ноември, което създава реални условия за грубо 0.75% ръст на второто по големина стопанство на блока на еврото през последното тримесечие на тази година. 

В Германия доверието на инвеститорите в икономическите перспективи на страната неочаквано се е повишило за първи път за последните шест месеца. Федералният одитен офис на страната обаче предупреждава, че държавните финанси са в критично състояние, което не позволява фискален разгул. Икономическите съветници на правителството са намалили прогнозата си за тазгодишния икономически растеж до 2.7% заради пробойните във веригите за доставки и ограниченията на капацитета на глобалната икономика. 

В късния следобед на 10 ноември зелените пари се разменяха срещу 1.1515 долара за едно евро, а котировката на доларовия индекс достигна 94.589 пункта.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във