Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Управляващите будят насила "спящи акции" за 2 млрд. лева

Бавно, но за сметка на това сигурно, управляващите коалиционни партньори ГЕРБ и Обединените патриоти, елегантно подкрепяни от парламентарната опозиция и активно подпомагани от държавното обвинение, продължават да стягат държавната примка около вратовете на т. нар. герои на задкулисния преход.

Поредният им ход обаче е твърде впечатляващ: със специално съчинен нормативен акт, те смятат да сложат ръка върху 2.5 млн. акции, активно "спящи" вече четвърт век по сметки в "Централен депозитар".

Общата стойност на въпросните ценни книжа е 2 млрд. лева. А условията, които реалните собственици на печално известните приватизационни бонове трябва да изпълнят, са... повече от абсурдни. И поради тази причина - неизпълними.

 

На 15 май в Портала за обществени консултации бяха публикувани пет файла - проект на Закон за уреждане на отношенията свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в регистрационната система на Централен депозитар АД .

Тази идея беше записана и в

концепцията за личните сметки,

която Министерството на финансите представи за обществено обсъждане през януари миналата година. Предложението бе остро критикувано, което създаде впечатлението, че и то - както много други управленски недомислици - ще потъне някъде в архивите.

Явно обаче не е станало така, защото през цялото това време се е разработвал законопроектът, с който бяхме сюрпризирани в средата на месец май. И който

нарушава редица национални и международни актове,

гарантиращи неприкосновеността на частната собственост.

По време на масовата приватизация, около 3 млн. българи получиха безплатни акции от предприятията, в които работеха, както и бонови книжки с по 25 000 инвестиционни бона. Някои участваха лично в раздържавяването на предложените фирми, а други внесоха боновете си в новосъздадените приватизационни фондове.

В момента тези книжа се намират в 2.5 млн. лични сметки в "Регистър А" на "Централен депозитар" АД, т.е. не са под управление на инвестиционни посредници и не са активни - не могат да се търгуват на фондовата борса.

Притежателите на по 25 броя акции (толкова беше номиналът на една бонова книжка) са 60% от всички сметки, а останалите са с по 50 до 100 акции (например - прехвърлени от цялото семейство на един негов член). Стойността на тези книжа

се изчислява на 2 млрд. лв. по номинал.

Пак по данни на "Централен депозитар" към момента около 26% от акциите на публичните компании, които се търгуват на БФБ, са "спящи". В институцията регулярно се получавали писма от притежатели на подобни активи или техни наследници с искания за изплащане на левовата им равностойност. Само че те не могат да бъдат изпълнени, тъй като са извън компетенциите на депозитарната институция, която само пази ценни книжа и отразява операциите с тях. 

Моментът за подобна операция също е възможно най-непододящият.

Да оставим настрана фактът, че много от акционерите

вече са забравили за тези книжа

или не са между живите, но наследниците им сигурно не знаят за това "богатство" вкъщи), а прехвърлянето е свързано с доста разходи.

Един бегъл поглед към търговията на БФБ показва, че тя е в застой, а от началото на годината основният индекс SOFIX е изгубил 20% от стойността си. И какво в този случай прави привлекателна фондовата борса?

Вярно, в случая става дума за липса на интерес от притежателите на тези книжа. но пък и тяхно право е да са активни или не.

Идеята за одържавяване на „спящите акции“

се завъртя в публичното пространство някъде в средата на 2017 година. За неин официален първопроходник по политическа линия е сочен Делян Добрев - бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма, а след това и народен представител.

По онова време намерението звучи доста по-рационално - раздвижване на "Българска фондова борса" и стабилизиране на капиталовия пазар.

Второто реанимиране на темата започва е в края на 2018 г. и приключва в началото на 2019 година.

Този път офанзивата е организирана на по-високо интелектуално ниво, далеч по-смислен е и девизът, извезан върху знамето на съзаклятниците - „Да съживим мъртвеца "Българска фондова борса".

За разлика от първия опит, този междинен резултат впечатлява. Написана е специална „Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД в т. нар. Регистър А“ , според която - след широка и всеобхватна информационна кампания, трябва да бъде написан и приет

специален закон.

Указани са посоките, в която трябва да се работи.

Според авторите на концепцията, отлежаването на "спящите акции" от масовата приватизация в "Централен депозитар" АД, носят вреди в няколко посоки:

- поради незнание от страна на лицата (съответно наследниците им) за притежаваните от тях акции и неупражняване на правата, произтичащи от това – акционерите не участват в общите събрания на акционерите и не получават дивиденти;

- дружествата обявяват разпределение на дивиденти, които на практика не биват потърсени от притежателите на „спящи акции“ и след изтичане на 5 г. давностен срок се връщат в дружеството;

- акционерна собственост с приблизителна стойност от 2 млрд. лв. по номинал, притежавана от около 2.5 млн. граждани, не се управлява ефективно;

- възползване от страна на някои публични дружества от незнанието на акционерите, вследствие на което тези дружества се управляват с миноритарен дял и се прилагат недобри корпоративни практики в ущърб на миноритарните акционери;

- изключително ниската пазарна ликвидност - нисък обем на свободно търгуемите ценни книжа, което води и до ниска ликвидност на ценните книжа на самите дружества;

- посочените по-горе характеристики правят българския капиталов пазар неатрактивен за инвеститорите и не достатъчно полезен за националната икономика; 

- акционерите на публичните дружества нямат икономически интерес да се разпореждат със собствеността си поради ниските пазарни цени, високите транзакционни разходи и (или) липсата на търсене за книжата.

Указани са и начините, по които тези негативи трябва да бъдат преодолени:

Всички акционери в публични дружества

с лични сметки в „Централен депозитар“ АД, водени в „Регистър А“, доброволно трябва да прехвърлят акциите си по подсметка при инвестиционен посредник в „Регистър Б“ в срок от 1 година.

Съдбата на ценните книжа, които остават по непрехвърлените сметки, се урежда със специален закон, според който:

- тези, които отговарят на дефиницията за „неактивни лични сметки за акции“, трябва да бъдат прехвърлени в специално създаден инвестиционен фонд, срещу което лицата ще получат равностойни на акциите им дялове.

- тези, които се водят ценни книжа на публични дружества, но не отговарят на дефиницията за „неактивни лични сметки за акции“, ще бъдат прехвърлени към инвестиционни посредници.

Специално създаденият инвестиционен фонд ще може да упражнява без ограничение всички права по прехвърлените в него акции, в т. ч. право на глас, дивидент, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава.

Собствениците, които са поверили акциите си на инвестиционния фонд, са длъжни в срок от 5 години или да поискат от фонда обратно изкупуване на получените дялове, или да потвърдят, че остават притежатели на дялове. Онези, които пропуснат срока или забравят за това свое задължение, просто губят, защото паричната равностойност на техните дялове тутакси се прехвърля по сметка на Държавния фонд за гарантиране на държавната пенсионна система (Сребърния фонд).

Бъдещия нормативен акт се очаква да реши съдбата и на "спящите акции" в непубличните дружества от масовата приватизация. Нищо, че дори страничният наблюдател би си помислил дали пък на държавата случайно

няма да й приседне от подобна лакомия?

Притежателите на акции, придобити по време на масовата приватизация от тези дружества, ще бъдат задължени да се свържат с инвестиционен посредник - в качеството му на регистрационен агент, или с "Централен депозитар", за да заявят своята идентификация. Срокът е 1 година.

След изтичането на този срок, акциите на "разсеяните" собственици, пропуснали да се заявят където трябва, се „връчват“ на друг - също специално създаден фонд, който да ги съхранява и управлява за срок от 5 години. Заявяването на собствениците също е задължително, защото след това акциите на всички незаявили се ще бъдат продадени, а парите - вкарани по сметка на Сребърния фонд.

Усещаш ли, читателю, как

бюрокрацията вече пълзи върху всички твои права,

извоювани през 30-годишният мирен преход?

Ако начинанието се провали, на държавата й остават само два варианта за активиране на "спящите акции" - или те се прехвърлят на специално създадена държавна агенция, която да ги управлява, или се разпределят служебно към желаещите инвестиционни посредници. И в двата случая собствениците ще могат да си потърсят парите в 3-годишен срок, след това всичко заминава в полза на държавния бюджет.

Година и половина след приемането на „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД в т. нар. Регистър А“, без изобщо някой да е чул за провеждането на каквато и да е информационна кампания, камо ли широка и всеобхватна, управляващите направиха третата крачка към одържавяването на "спящите акции".

Така че, ако се върнем там, откъдето тръгнахме - стартиралото на 15 май обществено обсъждане на проектозакона за уреждане на отношенията свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в регистрационната система на Централен депозитар АД - логично е да си зададем два ключови въпроса:

Първо питане: "Как за десетина дни толкова организации и граждани са успели да подготвят мотивирани отрицателни позиции по толкова сложен проблем?"

Отговорът е елементарен: просто са сменили датите на отрицателните си становища, изпратени в Министерството на финансите през януари 2019 г. - около обсъждането на Концепцията за "спящите акции". 

Второ питане: "Как така с едни и същи становища може да бъдат подлагани на критика два съвършено различни акта?"

Още по-елементарен отговор: в концепцията и в проектозакона става дума за едни и същи процедурни хватки, макар да са написани по сравнително различен начин.

Всъщност, има само една разлика, но тя е и съществена, и показателна за бъдещите намерения на истинските "събудители". Според авторите на концепцията, всички пари от непотърсените "спящи акции" трябва да отидат в Сребърния фонд. А според авторите на проектозакона, тези пари директно трябва да заминат в държавния бюджет.

Изглежда като приказката от единия джоб в другия, но не е съвсем така. И всички знаем защо...

Екип на "Банкеръ"

 

Из дискусията по проектозакона в Портала за обществени консултации

 

Елка Стефанова Матева


Уважаеми господа,

 Аз съм акционер в две публични дружества  от масовата приватизация с боновата книжка. Това са „СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД“ АД  и „БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД . До този момент моите лични сметки (безналични ценни книжа) са на съхранение в “Централен депозитар“ АД, Регистър А. За „съхранението“ в момента аз не дължа никаква такса.

За проекта на  ЗАКОН за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД получих информация от сайтове в Интернет. След като прочетох проектозакона, публикуван за обществено обсъждане, отново си зададох няколко въпроса:

1. Кои сметки реално са т. н. „неактивни лични сметки“? Аз до този момент не съм прехвърлила акциите си от тези две публични дружества към инвестиционен посредник. Тоест - не съм се разпореждала с тях, тъй като не съм искала те да се продават на фондовата борса. Доволна съм от корпоративното управление на публичните дружества. Знам, че като акционер имам правото да присъствам на общите им събрания и да изказвам своето мнение  за тяхното управление. Получавам достатъчно информация за дейността на посочените публични дружества чрез пресата и сайтовете им.

От „СТАРА ПЛАНИНА“АД получавам редовно дивиденти, които  ме удовлетворяват. Това означава ли, че моите  лични сметки са „неактивни лични сметки“? Защо трябва, ако се приеме този закон,  да прехвърлям моите лични сметки за акциите, които притежавам към инвестиционен посредник – член на „Централен депозитар“АД като „клиентски  подсметки“ и  той „да съхранява“ моите безналични лични акции?

2. Какъв е този срок от една година, в който трябва да се разпоредя доброволно с моята собственост? И, ако не го направя в този срок, защо собствените ми акции ще бъдат прехвърлени в новосъздаден инвестиционен фонд, от който ще получа някакво „дялово“ участие? Аз не искам да ставам акционер в „някакъв“ инвестиционен фонд, който не зная от кого и как ще се управлява. С това задължение проектозаконът нарушава основно мое конституционно право - неприкосновеността на частната собственост и личното ми решение как да се разпореждам с нея.

...

Не съм съгласна някой друг да се разпорежда с  моите акции без моето съгласие. Ако искам да продам моите акции в тези публични дружества, и в този момент аз мога да го направя чрез инвестиционен посредник. Това обаче ще бъде моето лично решение, а не в резултат на задължителна принуда чрез закон и по цена, определена незнайно как.

С това мое мнение изразявам категоричното си несъгласие за приемане на този противоконституционен  ЗАКОН, нарушаващ  моите частнособственически права.


 

Стоил Димитров Франгов, Варна


Господин министър,

Пиша ви по повод разпространяването в медиите на проектозакон за прехвърляне на  неактивни акции от Ретистър  А  в „Централния депозитар“АД в Регистър Б. Концепцията за "спящите акции" е опит за национализация. Защо трябва акциите ми да се прехвърлят от един регистър в друг? Има ли значение дали регистърът се нарича А или Б? Досега не е имало проблем с това, а сега изведнъж се появява проблем. Мисля, че това е само начин да загубя и малкото, с което държавата ме е компенсирала за 45-те години социализъм. Целият ми трудов стаж е преминал на едно и също място. Разсипаха завода в който работех. Сега и това. Колко още трябва да ни вземат.

Правото на частна собственост е защитено от конституцията. Не може да ме принудите да си дам акциите. Частната собственост е неприкосновена. Само аз имам право да продавам. Значи, ако имам недвижим имот и държавата ми го поиска, защото не съм се разпореждал с него, трябва да го дам, макар че е мой. Същото е.


 

Любомира Василева Тошкова, Велико търново


Притежателка съм на акции, закупени с бонови книжки от масовата приватизация. Собственичка съм както на моите собствени бонове, така и на боновете, наследени от родителите ми.

Когато се наложи да прехвърля боновете на родителите си беше голяма бюрокрация. Плащах и на нотариуси, и на други места. Според мен стратегията за „спящите акции“ или т.н. неактивни лични сметки, е незаконосъобразна. Това е измама. Когато някой си купи акции, той става собственик на част от капитала на фирмата и очаква да получава дивиденти, а не да плаща за това, че вече веднъж си е купил акции. Това е за да се напълнят гушите на инвестиционните посредници. Аз не искам да продавам или да заменям. Нямам нужда от посредник. По-добре е да се вземат мерки и да се премахнат бюрократичните спънки при наследяването на акции.

Моля, отменете стратегията за „спящите акции“. По света хората инвестират в акции дългосрочно. Аз губя, само ако фирмата фалира. Но, ако фирмата се развива, цената на акциите ми ще расте и ще е по-добре от банков влог. Не виждам пречка да имам акции за срок от 20 или 30 години, а след това и децата ми също.


 

Никола Зикатанов, член на СД на "Златен лев холдинг", акционер в още няколко дружества с безналични акции


В качеството си на акционер в няколко дружества с безналични акции, водени в регистър А на ЦД (такива, които са публични и се търгуват на БФБ и такива, които са непублични и не се търгуват на БФБ), изразявам категорично мнение против предлаганата регулация на тази материя. Считам, че съществуващите регулации в ТЗ и другите действащи закони и нормативни актове регулират материята достатъчно добре.

Наличието на "неактивни" сметки  е обективна реалност, резултат от ликвидността на пазара, обема и стойността на доминиращите пакети на отделните акционери, размерът на разходите по управлението на такива пакети, а често и на съзнателно избрана стратегия за дългосрочна позиция без излишни движения.

Считам, че продължаващите опити за "активизиране на спящите акции" са користни, без аналог в съвременния свят на пазарни икономики и в крайна сметка няма и не може да доведат до никакви съществени постъпления в бюджета или в "Сребърния фонд", каквито мотиви се лансират като аргументи в полза на такава "регулация". Ползи - явни и на тъмно - от такава регулация може да има само групата на управляващите процеса, които ще имат заплати, офиси и коли и ще могат да разпродадат чуждо имущество на безценица и в явно корупционни схеми.

Мнението ми е категорично против!  


 

Иван Димитров


Уважаеми г-н  Горанов,

През 1996 г. майка ми, баща ми, баба  и дядовците ми, тъста и тъщата, както и сестра ми, която тогава живееше още в България, а днес живее в Страсбург, прехвърлихме боновете си на сина ни Георги.

През 2000 г. той замина за Силициевата долина, за да работи за една мега известна световна компания. От 19 години работи там и даже вече е втори вицепрезидент по „девелъпмънт активитис“, каквото и точно да значи това. Казва, че постът му е много висок и ние много му се радваме. Само че е потънал в работа и за 19 години си е идвал само 3 пъти.

Сега, като прочетох отново за „спящите“ акциите в Регистър А  на Централния депозитар  АД разбирам, че той ще трябва да си дойде от САЩ и да ги прехвърли при инвестиционен посредник - за да не загубим акциите, купени с нашите бонове. Това обаче ми се струва невъзможно, защото той вече си идва миналата година и не знам кога отново ще може да си дойде, още повече с ограниченията заради пандемията.

Консултирах се със сестра ми, която работи в Европейския съд по правата на човека в Страсбург,  дали имате право да изземете акциите на името на сина ми и да ги препратите без неговото разрешение в някакъв фонд.

Тя ме увери, че това действие представлява посегателство върху правата на човека. И че ако действително това се случи, лично тя ще задвижи въпроса и ще осъди държавата от името на сина ми, с което ще създаде прецедент. А след като го направи, ще помогне на всички други, които желаят да направят същото. И то ще го направи безплатно.

От своя страна синът ми обеща да осигури средства да направим информационна кампания в нашата област и в други областни градове и да съберем и финансираме всички недоволни от действията ви, да осъдят държавата по известния ни вече начин.

С настоящото писмо  просто ви информирам какво ще се случи, ако действително изземете акциите на 2 милиона души. Ще го организирам и ще стоя зад него, дори да ми метнете някакво измислено обвинение, както е модерно и целесъобразно в момента.


 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във