Банкеръ Daily

Пари и пазари

Уолстрийт приключва луда година с екзистенциални съмнения и тлъсти премии

Най-големите американски банки поставят финалните щрихи на най-печелившата година в историята на съществуването си и се подготвят да раздадат щедри премии.

Липсват обаче обичайните фанфари и шумни празненства. При това, не само заради изтощението от почти двегодишното съществуване в условията на глобална пандемия, нито дори от тревогата за подозрителна консумация в условията на крещящо неравенство. В сектора се шири усещане за неприятности, за безкрайна усилена работа и за продължаващ екшън. 

Ветераните от предишни възходящи цикли на Уолстрийт смятат, че сегашният не изглежда състоятелен. Една от причините: печалбите, реализирани от елитни търговци и опитни архитекти на инвестиционни сделки, са засенчени от ударното забогатяване на криптофанатици, на магьосници по финансови технологии и на имитация на акции. Другата е налагащото се признание, че финансовият сектор печели от трусовете, предизвикани от COVID-19, от екстремните парични и фискални стимули и от пазарната еуфория, която неизбежно ще затихне.

Или, както обобщава видният инвеститор Джей Кристъфър Флауърс: Уолстрийт съзнава, че голям дял от непредвидените печалби идва от "спекулативните безсмислици". Флауърс, който е бивш шеф на отдела за финансови интитуции в "Голдмън Сакс груп" и в момента управлява фирмата си за частни капитали "Джей Си Флауърс енд ко.", смята, че е налице сериозен балон. 

"Моргън Стенли", чиято средна годишна печалба през първите пет години на управление на главния изпълнителен директор Джеймс Горман е около 3 млрд. щ. долара, е реализирал над 4 млрд. долара само през първото тримесечие на 2021-а. "Голдмън Сакс" счупи рекорда си по размер на чистия приход някъде около Деня на труда. А "Джей Пи Моргън Чейз", който не е печелил повече от 25 млрд. щ. долара до 2018-а, е напът да отчете около 45 млрд. долара за тази година. За своята работа някои банкери, особено от сферата на инвестиционните услуги, ще бъдат възнаградени с тлъсти бонуси.

Въпросът обаче е не колко имаш, а колко повече притежаваш от останалите.

Основателите на "Мета платформс" (доскорошният "Фейсбук") и на "Тесла" струват повече от "Ситигруп", която навремето беше банката с най-висока пазарна оценка. А пакетите от възнаграждения, които "Джей Пи Моргън Чейз" и "Голдмън Сакс" ще дадат на главните си изпълнителни директори, вероятно ще са незначителна част от парите, които ще получат босовете на "ККР енд ко" и "Аполо глоубъл мениджмънт". Новоизпечените търговци на криптоактиви и на "meme" акции пък се перчат с новите си "Ламбургини", купени със светкавично реализираните печалби.

Доколкото в живота някои се справят по-добре от другите, хората са свикнали да се сравняват помежду си и да "четкат" егото си. В този смисъл във въздуха се носи усещането, че въпреки звездната година за най-едрите банкови акули, те изпадат от състезанието.

Множество анализатори пък се тревожат, че банкерите акцентират върху личното си благополучие, а не върху съдържанието. И че са загубили чувството за общност и за устойчивост, въпреки че по-интелигентните се въздържат да се хвалят кой колко има. Защото усещат инстинктивно, че разширяващото се неравенство е достигнало до кризисни рзмери и не може да се задълбочава повече.

Културата на Уолстрийт

Годината започна със сериозни проблеми за много банкери. След като цяло успешната 2020-а, банките бяха ограничени да раздават премии. Работещите от домовете си младши анализатори се оплакаха от претоварване и тормоз и започнаха да скачат от борда, работодателите се втурнаха да попълват дупките и през есента се стигна до битка за таланти. 

И други фактори имат принос за унинието на Уолстрийт. Сред тях са огромното количество сделки, които очакват банкерите в хода на пазарния подем. Както и несигурността на финансовите шефове, свързана с хибридния начин на работа и с допълнителните усилия, произтичащи от изискванията на клиентите за по-устойчива околна, социална и работна среда. Като се добави и стресът от коронавируса, става повече от ясно защо няма повод за шампанско.

Доста банкови ветерани смятат, че комбинацията от COVID и политическа дезориентаци е достатъчна да помрачи настроението на Уолстрийт. И са убедени, че ще настъпи просветление след като банкерите получат премиите си.

Други обаче не са чак толкова сигурни. Защото, за разлика от предишните златни периоди за бранша, по-гояма част от възнагражденията е обвързана с ред ограничения. Те бяха наложени след последната глобална финансова криза със задачата да възпрат банкерите да поемат абсурдни рискове и да напускат преди краха. А това се постига с премии под формата на фирмени акции, които могат да се продадат след определен брой години. Това предполага успешно развитие и силни финансови резултати, за да има солидни доходи.

Един от ветераните на "Голдмън Сакс" - Джефри Боиси, който е главен изпълнителен директор на основаната от него "Бийкън груп" и председател на "Раундтейбъл инвестмънт партнърс" - пък обръща внимание на трилионите долари, изхарчени от Федералния резерв, които надуха цените на активите.

"Никой не знае кога музикантите ще поискат парите си, но за музиката винаги се плаща", обобщава Боиси. И допълва, че "този ден идва неочаквано и насилствено".

Facebook logo
Бъдете с нас и във