Банкеръ Daily

Пари и пазари

Украинският бюджет виси на косъм с оттеглянето на едри купувачи на местен дълг

Натискът върху пресушения от войната бюджет на Украйна се засилва след все по-тревожните предупреждения на централната банка за ограничените й възможности да осигурява средства чрез покупки на държавни дългови книжа. 

Дилемата показва сложния избор пред паричните стратези на Киев в условията на разрушените от войната градове, блокадите на износа на зърно и разселването на над 10 млн. души. Икономическият срив доведе финансирането на бюджетните разходи - от пенсиите до военните операции - до критични стойности.

Правителството и Националната банка на Украйна (НБУ) имат противоположни възгледи за количеството кеш, който може да напечата институцията без да предизвика инфлация или колапс на чуждестранните резерви. Според добре информирани източници, известен напредък все пак е постигнат през седмицата.

От началото на руското нахлуване преди четири месеца украинските централни банкери са финансирали 39% от бюджета на страната и вече оказват публичен натиск върху финансовото министерство да намери други купувачи на "военните" си облигации.

Опасенията на паричните експерти са, че тази зависимост ще нараства, защото войната орязва ключови източници на приходи, интересът на инвеститорите към украинските ДЦК се топи и чуждестранната помощ постъпва прекалено бавно, за да запълни бюджетната дупка. 

Едно от запознатите с казуса лица твърди, че НБУ може да продължи да осигурява средства за военните действия, но отказва да помага в подновяването или обслужването на правителствения дълг. В опит да отпуши процеса и да привлече повече финансови инвестиции, кабинетът на президента Володимир Зеленски се е съгласил да помисили за увеличение на доходността на държавните облигации.

Проблемът е сериозен и прави Киев още по-зависим от навременния достъп до чуждестранна помощ, коментират добре информираните източници. Страната няма голям избор, защото трябва да плаща на военните или да загине. Опциите са печатането на пари, изчерпването на валутните резерви и надеждата, че Западът ще изпрати още средства. 

Международните финансови институции плюс двустранните споразумения и даренията са осигурили други 40% (извън покритите от централната банка 39%) от военновременното финансиране на Украйна. Остатъкът от 21% е поет от продажби на дългови книжа на инвеститори без НБУ, показват последните официални данни на украинското финансово министерство.  

По данни на украинското министерство на финансите към 22 юни, МВФ е превел на Киев 1.4 млрд. долара; Европейският съюз - 1.4 млрд. долара; Канада - 1.2 млрд. долара; САЩ - 990 млн. долара; Европейската инвестиционна банка - 720 млн. долара; Световната банка - 641 млн. долара; Франция - 332 млн. долара; Германия - 324 млн. долара; Великобритания - 128 млн. долара.  

Войната е орязала държавните приходи в украинския бюджет до под една трета от бюджетните разходи. Руските блокади са преустановили достъпа на селскостопанския износ на Украйна до пристанищата на Черно море, а допълнителните военни разходи са утроили месечните бюджетни харчове.   

След руската инвазия НБУ стартира ударни покупки на облигации и започна да осигурява долари и евро за "списък от жизнено важен внос" на ред стоки и суровини, включващ първоначално горива и оръжия и разширен впоследствие до други пера. Това източи 3 млрд. долара от украинските резерви, които паднаха до около 25 млрд. долара, а инфлацията се ускори до 18% годишно. 

Продажбите на чуждестранна валута са "нараснали значително" през последните седмици, което до голяма степен е реакция на "растящото количество напечатани пари за връзване на държавния бюджет", коментира през седмицата за репортери заместник председателят на НБУ - Сергей Николайчук. Той допълва, че "финансирането на дефицита трябва да става на първо място и основно от външни приходи и продажби на емитирани от финансовото министерство дългови книжа на пазара".  

Централната банка на Украйна повиши базовата си лихва от 10% на 25% през юни в опит да помогне на гривната и да увеличи възвръщаемостта на правителствените облигации.

Финансовото ведомство обаче не е склонно да качва стойността на купоните на военните книжа, които са в диапазона 9.5% -11.5% с мотив, че цената те да станат атрактивни за нови инвеститори е прекалено висока. Все пак, министерството изрази известна готовност да тества пазарното търсене с по-висока доходност, въпреки че не е ясно точно какво или кога ще е повишението.  

През трите седмици след извънредния лихвен ръст на 2 юни Киев е привлякъл общо 2.3 млрд. гривни (79 млн. щ. долара) от преди време популярните деноминирани в национална валута военни облигации - малка част от продажбите в ранните фази на конфликта. Това принуди финансовото министерство да разчита повече на краткосрочни книжа в чуждестранни парични единици или за невоенни нужди. Техните купувачи често включват контролирани от държавата търговски кредитори, които третират инвестицията като част от правителствената стратегия за предоговаряне отколкото като носеща печалба.  

Междувременно, украинските доларови облигации с падеж през 2033-а се търгуват за около 32 цента за един долар - под индикативните равнища за стрес и за риск от преструктуриране.

Въпреки това правителството обещава да обслужва чуждестранните си задължения дори и предстоящите на 1 септември лихвени плащания и падежи за общо 1.4 млрд. долара, по сметки на агенция "Блумбърг".

Правителството има известни резерви за 2022-а: таванът на облигациите, продадени на НБУ, е 400 млрд. гривни - почти двойно по-висок от купените досега - и освен това се очаква международна финансова помощ от общо 23 млрд. долара. 

По оценка на Олена Билан - главен икономист на киевската инвестиционна фирма "Дрегън кепитъл", подкрепата на НБУ за държавния бюджет трябва да падне поне наполовина от сегашните 1.7-2.4 млрд. долара на месец, за да се понижи валутния риск и да се гарантира, че резервите на страната няма да бъдат източени. Билан посочва, че е "приемливо за централната банка да подкрепя бюджета по време на война, но подобно финансиране трябва да се смята за последна инстанция, а не за рутинно".

Facebook logo
Бъдете с нас и във