Банкеръ Daily

Пари и пазари

Уютът на кеша в условията на пандемия

Отвъд Атлантика, където броят на заразените от COVID-19 расте лавинообразно, служителите на големи търговски вериги за различни стоки насърчават купувачите да плащат с карти. Касиерите стоят зад плексигласови прегради и забърсват периодично четците. И констатират, че безналичните разплащания леко са нараснали, но в никакъв случай не са изместили банкнотите и монетите.

Финансистите наричат това явление нараснало "предпочитание към ликвидност" - хората вземат назаем колкото могат и пазят пари в брой за несигурни времена. Точно както в началото на пандемията потребителите са се запасявали с вода и гориво, подобно на подготовката им за наближаващ ураган когато властите ги съветват да имат "сухо" на ръка.  

Официалните данни на Федералния резерв потвърждават наблюденията на търговците и теорията на финансистите. Кешът, използван на касите на магазините е намалял леко по време на пандемията. Но пък се наблюдава ръст на кешовите тегления. С други думи, американците използват по-малко пари в брой, но държат повече в наличност, което определено е предизвикателство за Федералния резерв и за другите централни банки по света. Защото те трябва да поддържат широки мрежи от сигурни принтери и хранилища, за да изпращат банкноти и монети където е необходимо. А при условие, че хората ползват по-малко пари в брой, то и всяка част от тази инфраструктура става по-скъпа за поддръжка.  

Централните банки обаче не могат да се откажат от тази дейност по две причини. Първо, бедните са по-склонни да използват физически пари, задълбочавайки "дигиталното разделение". Второ, в кризисни времена всеки иска повече пачки. Просто защото "кешът е актив, за който хората са напълно убедени, че няма да загуби стойността си", обясни още през март директорът на клона на Федералния резерв в Бостън - Ерик Розенгрен. И затова гражданите предпочитат да държат по-голяма част от средствата си в брой.  

Глад за банкноти

В нормални години седмичните отчети на щатските централни банкери за парите в обращение са циклични като по часовник. Кешът скача в последната седмица на декември когато хората купуват подаръци или пък подаряват банкноти в пликове. След това се наблюдава януарски спад когато излишните налични се внасят в депозити. 

Когато от март насам кризата от коронавируса започна да се засилва, парите извън банките започват да се множат. И в края на юни те стават с 13% повече отколкото през същия месец на 2019-а и с 8% над количеството от края на февруари 2020-а - най-драматичният ръст откакто през 1975-а Федералният резерв започва да събира данни. Американските парични стратези твърдят, че това не е проява на липса на доверие към кредиторите и че няма опасност банкнотите в банкоматите да свършат. Просто защото Федералният резерв наблюдава банковите ордери за пари в брой и винаги има готов запас от налични, твърдят гуверньорите във Вашингтон. 

За Бил Морър - антрополог в Калифорнийския университет в Ървин, изучаващ разплащанията - решенията за теглене на пари в брой "са рационален отговор на ситуацията". И те не са взети защото хората се съмняват, че Федералният резерв ще достави банкноти и монети, а защото, както при всяко природно бедствие, се страхуват от всичко друго - особено от отказ на електропреносните и на мобилните мрежи.   

Социологът от "Принстън" Фредерик Уеъри, който е консултант на клона на щатската централна банка в Бостън, пък определя феномена като "запасяване с любими храни" като ответна реакция на чувството за безпомощност или на изолация. Ученият добавя, че когато хората консумират любими ястия от детството си, те се опитват да съхранят чувството на стабилност и да имат до себе си предмети, които усещат като познати и сигурни. "До голяма степен хартиените пари са точно това", заключава Уеъри.

Дневник на плащанията 

Всяка година Федералният резерв моли група от около 3 хил. американци да си водят дневници за начините, по които плащат за стоките и услугите. Анализ на тези записки сочи, че употребата на кеш намалява стабилно в САЩ и през 2018-а са имали 26% дял срещу 31% през 2016-а.  

Данните от дневниците на Федералния резерв потвърждават заключението на дребните търговци, че по-бедните и по-възрастните американци са по-склонни да плащат в брой. Което означава, че централните банки трябва да продължат да снабдяват гражданите с налични и че трябва да са готови да реагират на скоковете в търсенето на физическа валута. Обстановката се усложнява от новата реалност на социалното дистанциране на работните места, каквито са и хранилищата на Федералния резерв за обработка на банкнотите. В тях работниците товарят и разтоварват хартиени пари от бронирани превозни средства.   

Въпреки намалялата употреба на кеш, централните банки в много развити държави няма да могат да намалят пропорционално разходите, свързани с инфраструктурата на тези хранилища и на обслужващия ги персонал.

Във Великобритания група от търговски институции изучават как да направят по-евтино за банки и магазини да използват пари в брой. Това се налага след като независим обзор открива, че има малко аргументи в подкрепа на изчезващата система от банкомати, ако разплащанията в магазините станат безкасови. Подобен проект се разглежда и в Нова Зеландия.  

Други държави пък проучват примера на Швеция, където употребата на пари в брой е сведена до 15% от транзакциите и "Риксбанк" се е превърнала в лидер сред централните банки в разработването на цифрова валута. Стокхолм обаче също осъзнава, че не може да премахне напълно възможността си да превозва кеш в страната. 

Фабрики за пари

В САЩ кешът се превозва с бронирани камиони от принтерите за банкноти до едно от 27-е хранилища на Федералния резерв, а след това до банките, а после обратно до хранилищата, където се връщат приетите от кредиторите пари, внесени по сметки и в депозити. Общо всичките хранилища на щатската централна банка прехвърлят по 33 млрд. банкноти годишно. Те се вкарват в помещения, приличащи по-скоро на фабрики. Някои са снабдени с машини, изработени от германската компания Giesecke & Devirent, които броят и проверяват по 40 банкноти за секунда. Старите и износени хартиени пари се унищожават.

Управление при бедствия

Работата се усложнява значително по време на природни катаклизми. Например, след урагана "Катрина" през 2005-а, клонът на Фдералния резерв на Атланта в Ню Орлиънс е евакуиран и не може да разпределя кеш. Което принуждава централните банкери да въведат система, позволяваща да изпълняват ордери до близки клонове, ако някой стане недостъпен. Същата система се прилага и в клона в Хюстън по време на урагана "Харви" през 2017-а.    

Две седмици след "Харви" удря тайфунът "Мария" и опустошава американската територия на Пуерто Рико, включително електроснабдителната мрежа. Кешовите ордери скачат с повече от 800% и за да бъдат удовлетворени, се налага Федералният резерв да организира собствени сигурни чартърни полети до столицата Сан Хуан. 

И други централни банки имат кризисни сценарии за реакция при бедствия. През 2017-а "Банко де Мексико" обявява "Plan Billete" - споразумение с националните търговски кредитори. Централната банка притежава и управлява два самолета "Бомбардиер" и в рамките на 48 часа след земен трус или екстремно природно събитие може да достави кеш до всяка точка на страната, заедно със съоръжения за телекомуникации и пунктове за продажба, способни да доставят пари в брой до различни райони и да предлагат достъп до търговски сметки. Няколко централни банки в Азия ползват като модел този мексикански план. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във