Банкеръ Daily

Пари и пазари

Турската лирата е в сериозна опасност

Турската лира пада свободно и в 11 последователни търговски сесии потъва до нови и нови рекордно ниски нива. Тя се е обезценила с 40% към щатския долар само през тази година, като 19% от спада е отчетен от началото на миналата седмица. 

В обедните часове на 24 ноември турската парична единица се разменяше срещу 12.40 лири за един щатски долар. Ден по-рано тя потъна до 13.45 лири за долар заради панически покупки на американската валута, които банкери обясняват с пресушаване на ликвидността. Този срив е най-мощен от апогея на валутната криза през 2018-та, довела до дълбока рецесия, три години на хилав растеж и двуцифрена инфлация.

Много турци, които вече се борят за съществуване в условията на инфлация от около 20%, се страхуват, че ръстът на цените ще се ускори. Минималната заплата в Турция е била около 380 щ. долара през януари, а след екстремните валутни колебания на 23 ноември е слязла до 225 долара. 

Дребните търговци също се сблъскват със сериозни затруднения и някои сайтове вече са спрели продажбите на електроника. Продавачи в магазин на "Епъл" в Истанбул посочват, че клиентите възприемат електрониката не само като стока, а и като инвестиция и средство за съхранение на стойността на парите - прекалено сюрреалистично от икономическа гледна точка.

Бившият главен икономист на Турската централна банка Хакан Кара е коментирал в "Туитър", че "при сегашния валутен курс официалната инфлация може да надхвърли 30% през идните месеци, а при настоящите депозитни лихвени проценти реалната лихва е минус 15 процента". 

Централната банка на страната обяви на 23 ноември, че няма да прави интервенции на пазара, за да спре срива на лирата, освен ако не се получат "екстремни колебания". Но предвид факта, че сегашните условия са буквално изключителни, банкерите може и да са преценили, че е дошъл момент за пазарна намеса, защото турската валута доста бързо компенсира съкрушителните загуби и в рамките на два часа успя да поскъпне до 11.60 лири за долар в 15.15 ч. българско време на 24 ноември.   

Основния виновник за погрома над лирата е самият държавен глава Реджеп Ердоган и неортодоксалният му подход към агресивен цикъл на лихвени понижения въпреки инфлационния взрив. Целта му е да стимулира износа, инвестициите и заетостта. Мнозинството икономисти обаче определят политиката на орязване на лихвените проценти като безотговорна, а опозиционни политици призовават за незабавни предсрочни избори.

Само че Ердоган не се предава. Той описа икономическата криза като поредния чуждестранен опит за преврат срещу Турция и го сравни с проваления опит за покушение срещу живота му през 2016 година.

Задълбочаващата се криза все пак предизвика необявена среща между Ердоган и председателя на централната банка Сахап Кавджиоглу. След нея банката публикува официално изявление, в което определи масовите разпродажби на лири като "нереалистични и изцяло неподкрепени" от фундаменталните икономически данни. 

Валутни търговци пък коментират, че след няколко персонални промени на кормилото на централната банка Ердоган най-накрая е намерил послушен шеф, който да сваля лихвените проценти.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във