Банкеръ Daily

Пари и пазари

Турската лира пада свободно

Турската валута се сгромоляса до рекордно ниските 11.3118 спрямо долара след като централната банка на страната абсолютно нелогично понижи кредитните разходи за трети пореден месец на 18 ноември. Това решение задълбочава риска от по-нататъшно дестабилизиране на цените и заличава и малкото останало доверие в инвеститорите към паричните стратези на страната.

Сривът на турската лира е в размер на 6% и е най-дълбок за последните осем месеца. Турските централни банкери орязаха със 100 базови пункта едноседмичната репо-лихва - до 15%, точно според прогнозите на анализаторите, анкетирани от агенция "Блумбърг". Паричните стратези обявиха, че обмислят да приключат низходящия лихвен цикъл през идния месец.

Тези действия се предприемат в условията на почти 20% годишна инфлация през октомври - стойност, която видяхме последно след валутната криза в Турция преди три години. Под диктата на президента Реджеп Ердоган централната банка понижи лихвените проценти с 400 базови пункта от септември, сваляйки реалната доходност на валутата под нулата. Движенията контрастират със започналото затягане на паричните условия в някои основни турски конкуренти от развиващите се пазари. Например, Южна Африка повиши на 18 ноември базовата си лихва за първи път от три години насам. А Мексико качи лихвените проценти през миналата седмица.   

По-щедрата парична политика на Турция поставя националната валута в твърде затруднени позиции спрямо щатския долар и предполага по-нататъшни загуби и по-високи колебания, особено на фона на избуяващите спекулации, че Федералният резерв може да започне да качва лихвите по-рано от очакванията. Зелените пари поскъпнаха до най-силното си равнище за последната година и половина към кошницага от основните си валутни конкуренти, оказвайки сериозен натиск върху паричните единици на развиващите се пазари, които печелеха от изключително щедрата политика на развития свят. 

Турската лира е загубила почти една трета от пазарната си оценка към долара от декември 2020-а и е напът да приключи деветата си поредна губеща година. Тя е отслабнала с повече от 20% след като централната банка започна да сваля лихвите през септември - най-дълбокият срив сред конкурентите от развиващите се стопанства. 

Преди решението председателят на най-голямата турска бизнесгрупа Tusiad предупреди, че централната банка не трябва да забравя основното си задължение да контролира инфлацията. Декларацията е израз на растящите тревоги, че по-нататъшната валутна слабост рискува да дестабилизира икономиката, чийто брутен външен дълг е 446 млрд. долара, по официални данни. 

Турските компании и правителството трябва да погасят чуждестранни задължения за 13 млрд. долара през последните два месеца на годината. Повече от половината (8 млрд. долара) от тях са дължими през ноември.

Базовият турски борсов индекс BIST 100 скочи с 3% след лихвеното решение на централните банкери. А доходността на десетгодишните турски правителствени облигации се повиши с 57 базови пункта - най-високият ръст от септември. 

Във вечелните часове на 18 ноември турската валута се търгуваше за 11.0655 лири за един долар. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във